Новият Лувър на Абу Даби дава бегъл поглед към едно подредено бъдеще, в което никой не вижда това, което държавата не иска да вижда. Музеят е разположен в единия край на остров Саадият, който е свързан със столицата на Обединените арабски емирства чрез мост. В пясъците на острова има и голф игрище, хотели от престижните вериги Park Hyatt и St. Regis, луксозни едноетажни вили и кампус на Нюйоркския университет.
Скоро трябва да бъде отворен и клон на музея "Гугенхайм", който ще бъде 10 пъти по-голям от сградата на Франк Лойд Райт в Манхатън. Архитектите Тадао Андо и Заха Хадид също така са проектирали музей и център по изкуствата, които заедно с Лувъра ще сформират нов арт квартал.
В южния край на острова са жилищните постройки, които подслоняват хилядите работници мигранти, които работят по престижните проекти на Саадият. Според доклад на Комисията за човешките права от 2015-а те се сблъскват с непрекъснат спад в заплащането и с арести заради недоволството си, а паспортите им са задържани от началниците им.
Откриването на Лувъра този месец доказва, че Емирствата са сериозно амбицирани да създадат град в града, управляван от западни институции.
Изглежда тези институции могат изненадващо лесно да се адаптират към живота в полицейска държава.
Сингапур създаде и усъвършенства този модел, който е странна смесица от класа и забавления, наречена от Уилям Гибсън „Дисниленд със смъртна присъда". Мултинационалните компании винаги са готови на компромиси и в Саадият музеите и университетите са готови на същото.
Лувърът на Абу Даби също е вид франчайз: той споделя името, част от произведенията на изкуството и дори част от мениджмънта си със съименника си в Париж. Сградата е съставена от бели помещения, свързани с открити коридори, формирайки това, което може да бъде определено като медина - традиционният център на арабски град.
Върху целия комплекс има невисок метален купол, чийто диаметър е почти колкото две футболни игрища. Той озарява с отблясъци откритите части през деня и свети като магически фенер през нощта. Според някои гледката е все едно сте се пренесли в друга реалност.
Когато преди 10 години беше обявена сделката за Лувъра, това показа, че Абу Даби си връща водещите позиции на Пътя на коприната. Всъщност Абу Даби не е по-стар от Лувъра в Париж, но държавата изплати почти 1,4 млрд. долара на Франция в продължение на три десетилетия за правата върху името, консултации и наеми върху произведенията на изкуството.
525 млн. долара са платени само за името и още 725 млн., за да бъдат изложени над 300 произведения, включително картината на Жан Луй Давид с Наполеон, който преминава Алпите.
Френските институции използват средствата, за да заплатят реставрациите на десетки произведения.
Френският директор Манюел Рабате го нарича "първият световен музей на арабския свят". Според него той е един от най-амбициозните проекти на XXI век.
Това е показна демонстрация на сила от страна на Франция, която се опитва да задържи позициите си като пазител на глобалната култура, и от страна на ОАЕ, които искат да се наложат като опора на толерантността в Близкия Изток.
Вътрешният министър Заки Анвар Нусайбе казва, че музеят служа на една по-висша цел - Емирствата да се противопоставят на влиянието на радикални групи, които според него са "отвличат исляма". Трудно е да не се гледа на музея като контрапункт на системното унищожаване на древни артефакти от страна на ИДИЛ в Сирия.
Държавите от Персийския залив плащат за този вид признание доста щедро. Катар например похарчи много средства по пътя си до това да стане домакин на световното първенство по футбол през 2022-а - страхотно постижение за малка държава, която не се свързваше нито с гледането, нито с играта на футбол.
Там пиенето на алкохол на публични места е забранено, а температурите през лятото често надвишават 50 градуса. Но нищо не заявява легитимността на една държава така, както класическото изкуство.
Лувърът в Абу Даби прави опит за принадлежност не към определена страна, а към света на изкуството. В това обаче има определена ирония - тази над-национална презентация се ръководи и плаща от правителство, използващо изкуството като инструмент на националната власт. А буржоазните ценности като свобода и либерализъм не се намират в автократичния Абу Даби.
Според френските власти няма цензура върху изложените произведения, но е лесно да се забележи, че отсъстват такива, които показват голи тела.
Освен това са много малко жените творци, които са представени в музея. Малко са и жените официални лица, които присъстваха на откриването му. Вместо това повечето жени пристигнаха на четвъртия ден след откриването на специално ВИП посещение.
Тези точки доказват политическите проблеми в областта на свободата на словото, правата на жените и тези на работниците.
Преди две седмици двама швейцарски журналисти съобщават, че са задържани за повече от два дена и им е отказан контакт с външния свят. Те са отведени с превръзки на очите и са разпитвани по повече от 10 часа на ден. Освободени са след като са подписали принудително признания и им е позволено да се върнат у дома като са им отнети камерите и картите с памет.
Всичко, което искат, е да дадат по-широко отразяване на откриването на арабския Лувър, твърди един от журналистите. Нещо подсказва обаче, че този инцидент няма да бъде последният.
Лувърът в Абу Даби е с много по-сложна роля, отколкото този в Париж.
Тази институция създадена, за да утвърди Обединените арабски емирства като глобален хъб на толерантността. Ако те наистина смятат да застанат зад свободната обмяна на идеи, трябва да имат предвид, че изкуството е само началото.
