Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Планът на Германия да се бори със заплахата от неонацистите

Първата крачка е да признаеш, че проблем има Снимка: Getty Images
Първата крачка е да признаеш, че проблем има

Ако в България властите обръщат внимание на темата за расизма и ксенофобията предимно покрай забележките на УЕФА за поведението на футболните фенове по стадионите, в Германия се обръща все по-голямо внимание на проблема и властите започват да изискват действия и мерки от полицията за справяне с проблема.

Според оценките на германските сили за сигурност в Германия има над 40 опасни крайнодесни екстремисти, които потенциално могат да предприемат агресивни действия и терористични нападения. Темата придоби нова сила за властите в Берлин, след като миналата седмица 27-годишен мъж откри стрелба срещу посетители в синагога и околните кафенета в източногерманския град Хале.

Сега Федералната служба за криминална полиция предупреждава, че 43 десни екстремисти създават реален риск от извършване на нова терористична атака в Германия - с 10 повече, отколкото в началото на годината, съобщи сп. Der Spiegel във вторник.

"Крайнодесните престъпления застрашават нашата демокрация. Ситуацията е много сериозна", коментира шефът криминалната полиция Холгер Мюнх.

Освен чужденци и еврейската общност обаче също така много публични лица и политици попадат под прицела на нео-наци екстремистите. Пример за това е убийството на про-мигрантски настроеният политик от управляващата партия на Християмдеократическия съюз Валтер Любке в западния град Касел, за което беше задържан известен на полицията неонацист. Убийството на Любке разтърси Германия, повдигайки въпроси дали тя не успя да приеме сериозно нарастваща заплаха от крайнодесните екстремисти.

Разследващите проучват степента на връзките с различни неонацистки организации, които заподозреният Стефан Ернст е поддържал, включително и в какви отношения е бил с пропагандиращата агресивен краен национализъм "Националсоциалистически ъндърграунд" (NSU).

Само три месеца по-късно обаче в Германия пак се говори за насилие, застрашаващо националната сигурност.

Миналата седмица 27-годишният Щефан Балиет призна за антисемитските си мотиви да извърши нападението над синагогата в Хале, при което двама души бяха убити. Според експерти от полицията в Германия само липсата на способности за владеене на оръжие е попречила пред това Балиет да убие още хора при атаката си.

И отново на преден план излиза въпросът доколко Германия в момента е готова да се справи с вътрешната терористична заплаха?

Фокус върху социалните мрежи, гейминг платформите и чат приложенията

За да противодействат на крайнодесните терористични актове, органите по сигурността искат да увеличат наблюдението в интернет. Там идеята е да се наблюдава по-стриктно поведението на различните агитатори на крайнодясната идеология, както и да се набелязват и следят потенциални извършители на нападения. Целта на всичко това е да се ограничи дейността на известните неонацистки групировки в интернет.

Социалните мрежи, платформите за игри и приложенията за чат все по-често се използват от екстремистите като канали за комуникация и за разпространение на снимки и мемета с пропагандни пропагандни послания, за обсъждане и евентуално организация на престъпления.

Според заяви Томас Халденван, президент на вътрешната разузнавателна служба на Германия - Федералната служба за защита на конституцията (BfV) - разузнавателните служби няма да могат да разкрият всеки отделен случай, но идеята е да направят всичко възможно, за да наблюдават по-ефективно интернет активността на вече известните съмнителни субекти.

Миналата седмица министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер заяви, че в Германия има 24 000 крайнодесни екстремисти. Той добави, че половината от тях могат да се приемат за склонни към насилие и с "много висок афинитет към огнестрелните оръжия".

"Виртуалната глобализация на крайно десния тероризъм и появата на нов тип атентатори, който е едновременно имитира и иска да бъде имитиран, създават нови предизвикателства пред органите за сигурност", каза Халденван, припомняйки нападенията в Крайстчърч в Нова Зеландия и Ел Пасо в САЩ.

"Виртуалните групи могат да формират ситуационни мрежи, които са много по-ориентирани около действието и много по-разнородни по своя състав, отколкото досега с твърдите крайнодесни екстремистки организации", обяснява още той.

Служителите по сигурността също искат да създадат централен офис за борба с престъпленията от омраза в интернет. Идеята предвижда доставчиците на интернет и социалните медии да бъдат задължени да съобщават в полицията за всяко криминално съдържание, което открият. Самото съдържание и по сегашното законодателство подлежи на изтриване.

Разширяване на числеността на службите

Освен повишеното внимание и следене на това, което се случва в интернет, от службите за сигурност искат да се прехвърли и повече внимание върху дейността на онези групи, които принадлеждат към т.нар. "Нова десница". Такъв пример е вече многонационалната група движение "Идентичност" (w Германия - Identitäre Bewegung).

Подобни организации на пръв поглед залагат на по-интелектуалното отношение към въпросите на крайнодясната идеология, но разследването след атентата в Крайстчърч показа, че извършителят там е поддържал близки контакти в Европа именно с хора от "Идентичност".

Различни групи от "Новото дясно" официално се разграничават от нацизма и неонацизма, но въпреки това възприемат голяма част от символиката си от Нацистка Германия, организират различни срещи и фестивали с насоченост поддържането на крайнодясната култура, на които редовно се забелязват хора от забранени групировки (като "Кръв и чест" в Германия например), и има цялостно заиграване с този краен национализъм.

Затова и според германските власти си струва дейността на членовете на подобни групи също да бъде подложена на наблюдение.

Властите също така искат да засилят натиска върху крайнодесните екстремистки групи чрез засилване на контрола върху оръжията и данъчни мерки. Това ще стане със сътрудничество с други държавни органи, но засега не се разкрива повече за плановете в тази насока.

Основната дума в плановете на германските власти обаче е една - "натиск", като тук целта е с всички средства на Закона да се действа за ограничаване на крайнодесния екстремизъм и престъпленията от омраза. А за това се изисква доста политическа воля. Полезна идея, от която други правителства само могат да се поучат.

 

Най-четените