Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Забравете Къмбърбач, истинският манипулатор зад Брекзит далеч не е Дон Кихот

Доминик Къмингс успява да излъже една цяла страна в референдума за Брекзит Снимка: HBO / YouTube
Доминик Къмингс успява да излъже една цяла страна в референдума за Брекзит

На фона на хаоса, който цари покрай ситуацията с Брекзит вече месеци наред, Brexit: The Uncivil War е идеалното нещо за гледане.

Филмът на HBO, посветен на манипулатора зад кампанията за напускане на ЕС от злополучния референдум от 2016 г., с Бенедикт Къмбърбач в главната роля, определено ще ви грабне. Страхотна актьорска игра, великолепен сценарий, умела сатира и много, наистина много храна за размисъл след финалните надписи.

Къмбърбач и тук играе по страхотен начин, показвайки героя си Доминик Къмингс като смел и дори по някакъв специфичен начин честен човек, който с всичките си сили иска да промени света и да го отърве от калта, в която е изпаднала политиката в момента.

Къмингс е идеологът на кампанията за напускане на ЕС. Негов е и изключително хващащият слоган "Take back control" ("Да поемем отново контрол), негова е и основната стратегия на цялостната кампания. Включително и бусът, който обещава, че около 350 млн. евро, които уж Великобритания дава на седмица за членството си в ЕС, ще отиват за здравната система на страната.

Героят на Къмбърбач е гениален аутсайдер, който вярва, че системата като цяло има нужда от рестарт. И се опитва да го даде. За жалост обаче опитът му, макар и на пръв поглед успешен, на практика се оказва провал.

За разлика от този модерен дон Кихот обаче реалният Доминик Къмингс е малко по-различна бира...

Доминик Къмингс е роден през 1971 г. като син на работник на нефтена платформа и учителка на деца със специални потребности. Той има частно образование, а по-късно става и възпитаник на Оксфорд, където учи антична и нова история в колежа Ексетър и завършва първи в своя клас. Жени се за Мери Уейкфийлд - заместник-редактор на The Spectator и дъщеря на сър Хъмфри Уейкфийлд от замъка Чилингам в Нортъмбърланд.

Въпреки че политиката е голямата му страст, в самото начало след завършването на университета, той се опитва да създаде свой собствен бизнес. И не му липсва размах. Къмингс се мести в Русия, където живее 3 години и там се опитва да установи постоянна самолетна линия между град Самара и австрийската столица Виена. Уви, начинанието просперира само за един полет, преди да бъде закрито.

Пробивът му в политиката идва през 1999 г., когато започва работа за консервативен мозъчен тръст. Там Къмингс работи по кампанията срещу приемането на Еврото във Великобритания. Това помага на издигането му в кариерата като през 2002 г. той вече е директор по стратегията на тогавашния лидер на торите Иън Дънкан Смит, без дори да е реално член на партията. Там обаче се проявява и тежкият характер на Къмингс - само след 8 месеца на поста той напуска, обявявайки Дънкан Смит за "некомпетентен" и способен само на половинчати мерки.

Следващата му стъпка е основаването на мозъчния тръст Фондация "Нови граници", просъществувал между декември 2003 г. и март 2005 г., през което време работи по локални кампании и прекарва доста време в четене.

През 2007 г. обаче идва и ключовият момент в политическата кариера на Къмингс. Той е назначен за специален съветник на депутата от консерваторите Майкъл Гов и скоро става негова дясна ръка. Самият Гов, също като Къмингс, е макиавелистки настроена фигура в партията на Консерваторите. Двамата като екип започват в опозиция, а след това, когато торите печелят властта, Гов е назначен за министър на образованието, а Къмингс става част от политическия му кабинет.

Според онези, които го познават наистина от онова време, Къмингс е от хората, които не се притесняват да се набутат в мръсотията на политиката в Уестминстър, за да има достъп до повече информация и възможности за извъртане на ръце.

Някъде по това време журналистът Патрик Уинтауър го определя в един свой текст като "Или луд, или лош, или брилянтен. Най-вероятно по малко и от трите." За някои от партията му обаче нито методите му, нито идеологията му предизвикват одобрение като някои от тези политици смятат Къмингс за луд идеалист.

Това "ползотворно" сътрудничество продължава около 7 години, докато през 2014 г. Къмингс не напуска поста си в Министерството на образованието и екипа на Гов, след като пише мащабно есе от 240 страници за превръщането на Великобритания в "меритократичен технополис" - нещо, което не приляга особено на цялостната идеология на торите.

Така че частта с ръбатия странен идеалист, който не се долюбва с традиционните лица на консерваторите, е отразена доста добре във филма за Брекзит.

Затова и изненадващ донякъде е ходът именно на Къмингс да бъде поверена стратегията за кампанията за напускане на Европейския съюз на обявения от Дейвид Камерън референдум през 2016 г. Оказва се обаче, че той е идеалният човек за поста.

Въпреки невзрачния си и често размъкнат външен вид и доста острия си език (също представени във филма по много добър начин), той успява да поведе кампания, която в началото е смятана за обречена. И прави това чрез тежка смесица от пропагандни техники и високотехнологични "задни вратички" към реалните мисли и желания на избирателите.

Къмингс не се притеснява от това да използва изкривяване на реална информация, изваждането й от контекст и дори директни лъжи, за да повлияе на емоционалните нагласи на избирателите в страната, засилвайки страховете им от имигрантите и експлоатирайки чувството им на несигурност и изолираност от всичко случващо се в страната.

Скандалът покрай изтичането на данни от Facebook към компании като Cambridge Analytica и Aggregate IQ беше съсредоточен предимно върху източването на информацията, а не върху това как се използва тя - именно в кампанията за референдума за Брекзит.

Къмингс се възползва от услугите на Aggregate IQ, за да достигне до милиони потребители в социалните мрежи с персонално таргетирани реклами, сеещи страх и съмнения - от приемането на Турция в ЕС, през милионите мигранти, стичащи се към Острова, та до загубата на пари и работни места.

Той експлоатира всяка неувереност, всяко съмнение, всяко извинение на политиците с Европа и Брюксел, за да изгради кампанията си - "Да гласуваме за напускане, да поемем пак контрол!"

Резултатът е брутално разделение, разбиване на целия демократичен дебат по темата и абсолютна неяснота по това какво всъщност ще се случи ако Великобритания напусне Европейския съюз. Резултатите обаче са факт - победа за Брекзит - и те не се интересуват от това как е постигнат този резултат.

След самия референдум на бял свят излизат много повече съмнителни неща от това, което се знаеше за кампанията - от неправомерно нарушаване на лимитите на разходите за кампаниите, през съмнителни сделки с още по-съмнителни хора до злоупотреба с данни за манипулиране на психологически податливи хора. И всичко това с едната крайна цел - напускането на ЕС.

Истинският Доминик Къмингс успява да манипулира и да играе по тънките струни на душевността на една голяма част от британците, насъсквайки цялата страна сама срещу себе си. И това не е нито романтично, нито особено гениално нещо. Фактът обаче е, че носи победа на неговата кауза.

Около година след това той вече изразява своето разочарование от всичко - макар и не толкова от идеята за напускане на ЕС, колкото от слабото й изпълнение, което вкарва страната в криза.

Като истински майстор на извъртането на нещата в свой туит той твърди, че още от началото е смятал провеждането на референдум по темата за "тъпа идея".

 

Най-четените