Одри Азуле: От киносалона в Елисейския дворец до върха на ЮНЕСКО

"И преди 8 години никой не вярваше, че Ирина Бокова може да спечели мястото на генерален директор на ЮНЕСКО".

С тези думи бившият министър на културата на Франция Одри Азуле влиза в тежката битка за един от ключовите постове в структурата на ООН. Отначало е смятана за аутсайдер, за "провокация" срещу арабските страни, за "нарушител" на неписаното правило, че държава-домакин на международна организация не бива да участва със свой претендент за ръководната позиция - какъвто е случаят с Франция, в чиято столица Париж се намира централата на ЮНЕСКО.

В петък, 13-ти ноември, обаче Одри Азуле успя да се наложи фаворит за мястото на Ирина Бокова, като получи мнозинство от гласовете в Изпълнителния комитет на ЮНЕСКО.

45-годишната французойка се включи в кампанията в последния възможен момент, кандидатурата й беше внесена в деня на крайния срок - 15 март. Докато заемаше позицията на министър на културата при Франсоа Оланд, нямаше възможност да се посвети изцяло на кампанията си преди месец май.

"Тя се включи без особена подготовка, с главата напред, както се казва. Но има сериозна програма, която успяваше да събере все повече и повече подкрепа. В един момент вече започна да се говори, че кандидатурата й има потенциал за успех", казва един от съветниците й пред френското радио Europe 1.

За да спечели избора, Азуле насояваше за нуждата от реформиране на ЮНЕСКО и връщането на организацията към основното й, универсално призвание. Трудна мисия, като се има предвид, че страни като Япония, Китай, САЩ или Израел имат склонност да политизират действията на структурата. Още повече: ден преди официалния избор на кандидат за генерален директор САЩ анонсираха оттеглянето си от ЮНЕСКО, а Израел започна подготовка по напускане заради "анти-израелските предубеждения" на организацията.

Азуле си е поставила за цел да търси консенсус между крайните позиции. А и нейното семейство е живият пример за връзките, които обединяват двата бряга на Средиземно море. Нейната баба е от сефарадски еврейски род. Баща й Андре Азуле е бивш журналист, икономист и политик, от 1991 г. е съветник на двама крале на Мароко - Хасан II и Мохамед VI. Преди това е работил като изпълнителен вицепрезидент на френската банка "Париба", отговарял е за публичните взаимоотношения на финансовата институция.

Майката на Одри Азуле е писателката Катя Брами. Семейството винаги е живяло между Рабат и Париж, където Одри Азуле е родена през 1972 г. Лелята на Азуле също е писател и журналист.

Професионалната биография на Одри Азуле е като по учебник за съвременния политически елит на Франция.

След завършването на мениджмънт в университета Пари-Дофин и магистратура по бизнес-администрация в Университета в Ланкастър във Великобритания, Одри Азуле преминава през факултета по политически науки на Сорбоната в Париж и през Националната школа по администрация (ENA), където се дипломира през 2000 г. Там се запознава и с бъдещия си съпруг и баща на двете й деца Франсоа-Ксавие Лабарак, консултант и бизнесмен.

След завършването на ENA, решава, че ще работи в областта на културата. Между 2000 и 2003 г. работи като асистент и директор на службата за обществените аудиовизуални услуги, която отговаря за стратегическото развитие и финансирането на публичните медии. Следва прехвърляне в Сметната палата на регион Ил дьо Франс, след което Одри Азуле преминава в Националния филмов център на Франция.

Азуле остава 9 години в институцията, като заема последователно постовете на зам.-директор по аудиовизуалните услуги, финансов директор, и делегиран генерален директор. Тя описва работата си в Кино-центъра като етап, който маркира дълбоко професионалния й живот.

Азуле се опитва да защити културното различие на френското кино в тежката конкуренция срещу продукциите на Холивуд. Това е и едно от предимствата, които тя посочва по време на кампанията си за генерален директор на институция като ЮНЕСКО, която е призвана именно да пази уникалността на световното и човешкото наследство.

През 2014 г. Одри Азуле се запознава с президента Франсоа Оланд по време на визита в Мексико. Държавният глава остава е впечатлен от компетентността и енергичността й.

"Това момиче е добро, трябва да й намерим позиция", казва Оланд по време на посещението си, цитиран от френския "Л'Експрес".

Пет месеца по-късно Одри Азуле е назначена за съветник по въпросите на културата и комуникациите към Елисейския дворец. Заема се с реформата на режима за опазване на авторските права в интернет, придружава Оланд по време на събитията, свързани с културния живот на Франция. Като отличен познавач на света на киното, тя е и човекът, който отговаря за подбора на филмите, които се пускат на затворените прожекции в Елисейския дворец в неделя вечер.

Някои медии обясняват близостта й с Франсоа Оланд заради приятелството на Одри Азуле с актрисата Жюли Гайе - партньорката на Оланд.

Самият бивш президент казва, че му харесва лекотата и настроението, което Азуле внася в Елисейския дворец - в контраст със строгостта на повечето технократи, които обитават президентството. През февруари 2015 г. "Л'Обсерватьор" я поставя на корицата си със заглавие "Младата гвардия на президента". Всъщност, извън това, Одри Азуле остава сравнително непозната за широката публика.

Относителната й анонимност приключва на 11 февруари 2016 г., когато е номинирана за министър на културата и комуникациите на Франция. За всеобща изненада, именно Азуле заменя Фльор Пелерин, с която са състудентки в ENA.

По това време за Азуле няма отделна статия в Wikipedia, няма и сертифициран акаунт в Twitter - "ерес" в епохата на постоянната политическа комуникация, която веднага е атакувана от потребителите в социалната мрежа. "Грешката" на Азуле е поправена среавнително бързо, а в момента самата тя и екипът й поддържат регулярна комуникация по проектите й, свързани с ЮНЕСКО.

Работата й като министър в последната година от управлението на Оланд до голяма степен е заглушена от предизборната кампания. Основната й задача е да довърши политиките, чиито основи вече са положени от предшественичките й Орели Филипети и Фльор Пелерин. Все пак успява да си осигури увеличение на бюджета на министерството и размразяване на фондовете за подпомагане на културата. В нейния мандат правителството отделя 10 млрд. евро или 1% от държавния бюджет за култура - ход, който мнозина възприемат като предизборен жест.

По време на предизборната кампания за президентските избори Одри Азуле остава лоялна на Франсоа Оланд до последно, въпреки сериозните сътресения в Социалистическата партия заради отказа на президента да се кандидатира за втори мандат и огромната инерция на кампанията на Еманюел Макрон.

Не получава място в листите на Социалистите за парламентарните избори, но се оказва, че Франсоа Оланд има друга идея за бъдещето на Азуле.

Решението на Оланд да я номинира за председател на ЮНЕСКО през март 2017 г. предизвиква сътресение. Някои я наричат "обида за арабските държави", които очаквали да получат позицията за първи път от създаването на ЮНЕСКО. 50 арабски интелектуалци правят протестна подписка срещу "провокацията" с Одри Азуле, като я внасят пред външния министър Жан-Ив льо Дриан. В социалните мрежи критиките срещу номинацията й се смесват с агресивни антисемитски обиди срещу Азуле.

Тя обаче отказва да се поддаде на кампанията: "Нито е дошъл редът на арабските държави, нито е дошъл редът на Франция. Дошло е времето ЮНЕСКО да направи историческа крачка напред и най-после да влезе в 21 век", казва тя в интервю. "Имам истинско желание да заема тази позиция, защото тя носи универсални и хуманни ценности. ЮНЕСКО - това е да познаваш другия", допълва Азуле.

Помага й и наследството на Франсоа Оланд - по негова инициатива съвместно с Обединените арабски емирства, се създава фонд от 75 млн. долара (30 млн. долара са осигурени от Франция), който е преназначен да защитава културното наследство в обектите, засегнати от военни дейстия, и да се бори срещу разграбването и контрабандата на културни ценности.

Одри Азуле се ползва и с доверието на новия президент Еманюел Макрон, който също работи за привличането на подкрепа за кандидатурата й.

След като получи подкрепа от 30 от 58-те страни в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, Азуле ще трябва да изчака гласуването в генералното събрание на организацията през ноември, преди да започне 4-годишният й мандат като генерален директор на организацията.

#1 Уточнител 14.10.2017 в 22:47:31

От "Кафе"-то нещо се се объркали, цитирайки личното мнение на автора: "...като се има предвид, че страни като Япония, Китай, САЩ или Израел имат склонност да политизират действията на структурата... " На всички е известно, че ЮНЕСКО политизира проблемите, под влиянието на кръговете около Бокова, за която има солидни съмнения, че е съветска/руска агентка...

Новините

Най-четените