Корупционният скандал, който може да приземи Airbus

Юни 2017 г. Топ мениджърите на Airbus се събират на среща в Тулуза. Главният изпълнителен директор Томас Ендерс решава да вземе думата. Въпреки тежкият акцент на германеца, посланието към колегите му е кристално ясно.

"Ако в тази зала има хора, които все още вярват, че трябва просто да заметем боклука под килима, искам да знаете, че повече не мога да се занимавам с тях".

Залогът тук е огромен. Става дума за опасност от понасянето на няколко милиарда евро глоби и загуби за компанията. Самото оцеляване на Airbus и неговите 134 000 служители е под въпрос. Затова посланието от Ендерс до мениджърите, смятащи, че ще могат да продължат по същия начин, е толкова крайно:

"Напуснете компанията, за да не се наложи да ви отстраним ние. Защото, скъпи колеги, намираме се в крайно сериозна ситуация".

Прокуратурата в Германия и Австрия разследва в продължение на 5 години създаването на мащабна корупционна мрежа в рамките на Airbus (още по времето, когато компанията се казваше European Aeronautic Defence and Space Company (EADS). В нейния център стои лондонската фирма Vector Aerospaces, компания с двама служители, която е получила почти 114 млн. евро от EADS. Разследващите са успели да намерят следи само за 9 милиона евро от цялата сума. Остатъкът е разпределен през кухи фирми в места като Хонконг, Сингапур и Британските Вирджински острови. Все едно парите са изчезнали.

Разследването има данни за над 100 плащания, които вероятно са направени за подкупването на политици и военни за продажба на изтребители Eurofighter - и това е само началото.

Туморът изглежда се е разпрострял във всички звена на компанията, не само в сделките за бойни, но и за пътнически самолети - по сделки от Австрия до Дубай.

Ендерс няма друг полезен ход, освен да сложи край на схемата. Замразява всички съмнителни договори с външни консултанти, които са съдействали за поръчките на Airbus. Започва процедура по ликвидиране на търговския отдел, регистриран в Париж. Смята, че през него са минавали голяма част от мръсните сделки.

Уволнени са доста служители, в компанията влизат юристи, които започват да преглеждат всички документи и хард-дискове. Ендерс връчва на адвокатите и собствения си лаптоп.

Към компанията е привлечен бившият германски финансов министър Тео Вайгел като консултант - ход, който говори достатъчно ясно колко сериозни са намеренията на мениджмънта да разплете цялата схема. Ендерс иска да се покаже като активен сътрудник на антикорупционното разследване - с цел да се опази без щети, дори ако се наложи други от колегите му да бъдат жертвани.

Ендерс твърди, че е започнал да се усъмнява в схемата едва през 2014 г., като оттогава се опитва да прочисти компанията радикално. С това обаче не само рискува да предизвика гнева на французите (които смятат соченето с пръст на парижкия клон на централата за германски опит за превземане на компанията), а рискува и собствената си работа.

Германският Der Spiegel и френското онлайн-издание Mediapart твърдят, че разполагат с документи, които показват, че самият той може да е бил съучастник в корупционната мрежа.

На практика Vector не е нищо повече от компания "пощенска кутия" или "фонд за подкупи", както го описват прокурорите от Мюнхен в обобщението на разследването си.

Vector е преразпределил над 100 млн. евро през фалшиви договори към десетки офшорни компании, регистирани в държавите с най-непрозрачните данъчни системи като Кипър, Британските Вирджински острови, Хонконг, Сингапур и др.

Според прокуратурата в Бавария, "парите са използвани в голямата си част за корупционни цели - по-специално за оказване на влияние върху държавни служители, чрез които да получат поръчката за австрийските изтребители".

Разследващите подозират, че част от парите на Vector са използвани и за плащането на тайни комисионни за улесняването на продажбата на пътнически самолети Airbus. Ако това се докаже, ще означава, че корупцията е обхванала всички звена на групата, а не само дивизията за производство на бойни самолети (по това време известна като EADS).

Изграждането на схемата започва още през 2002 г. За да спечели договорите за продажбата на изтребители Eurofighter в Австрия, EADS полага огромни усилия.

За целта германските мениджъри на компанията молят за помощ парижкия търговски отдел на Airbus - EADS International. Компанията, базирана в Париж и управлявана предимно от френски граждани, има специален отдел, наречен "Международни операции" (IO).

Отделът всъщност представлява елитен отряд от 15 членове, които "улесняват" най-чувствителните сделки, като привличат влиятелни посредници и преразпределят комисионни.

Разформирован по настояване на Томас Ендерс през 2016 г., IO се смята за източника на всички корупционни практики в групата. За практиките, използвани от отдела, обаче е бил наясно и самият Ендерс, показват документи от компанията.

През 2002 г. Ендерс като ръководител на дивизията за производство на отбранителна техника в Airbus, моли за съдействие IO. Ръководителят на EADS International Жан-Пол Гют отказва, защото вътрешните правила на групата забраняват на френски граждани в EADS да работят по проекти, свързани с Eurofighter (заради конфликта на интереси с френския консорциум Дасо, който прави изтребителите Рафал).

Поради тази причина Ендерс избира двама германски мениджъри от EADS International, за да изпълнят задачата - Манфред Волф и Клаус-Дитер Бергнер.

Бергнер става ръководител на лобистката кампания за Eurofighter и е прехвърлен във Виена, където започва да обработва местните политически и военни кръгове. Успява, например, да се сближи с генерал Ерих Волф - ръководител на австрийските Военновъздушни сили.

Австрийски Eurofighter Typhoоn

Посредник, нает от Бергнер, плаща 87 600 евро на компания, собственост на съпругата на ген. Волф, с формално основание - организирането на авиошоу. Такова събитие обаче никога не се е случило.

EADS се оказва щедра и към крайно-дясната партия на Австрия. По време на преговорите за сделката, правителството във Виена е съставено от коалиция между консерваторите и FPO на популиста Йорг Хайдер.

През януари 2002 г. Бергнер кани Хайдер и няколко други лица от ръководството на FPO в хотел в Брюксел. Два дни след това посещение лобистите на EADS приготвят "строго секретен" меморандум, в който се описват всички условия, поставени от лидера на FPO за "благословията" на сделката за Eurofighter.

Условията са удовлетворени - в замяна на подкрепата на FPO за избора на изтребителите, EADS се съгласява да плати няколко милиона евро на рекламно-комуникационна компания, близка до крайно-дясната партия. Групата ще инвестира и в технологичен парк, който се намира в избирателния район на Йорг Хайдер.

Благодарение на тези стратегически ходове, Виена избира да поръча новите си бойни самолети на Eurofighter през юли 2003 г. - избор, който изненадва всички. Проблемите обаче тепърва започват.

За да спечели договора, консорциумът Eurofighter се ангажира официално да предостави огромни офсетни сделки на Австрия - компанията гарантира да допринесе с 4 млрд. евро към австрийската икономика, или два пъти повече от общата цена на договора за изтребителите.

Консорциумът Eurofighter плаща 183 милиона евро на EADS-Германия, които поемат отговорността да спазят обещанието за офсетните сделки. За целта се създава нова ad hoc компания във Виена на име Euro Business Development (EBD). Ръководена е от същия лобист Клаус-Дитер Бергнер, от когото се очаква да намери договори за австрийски доставчици.

Интересното е, че EADS решава EBD да бъде ръководена от друга компания, която официално да поеме отговорността за изпълнението на ангажимента. Първоначално се предлага това да бъде регистрирано в Кипър дружество под името Omesco. В крайна сметка, идеята търпи промени заради вътрешни съображения и така в Лондон се ражда прословутия "корупционен фонд" Vector.

Изборът на британската столица, според вътрешна комуникация в EADS, e направен по съображения за данъчни облекчения и конфиденциалност - т.е. да се прикрият имената на крайните бенефициенти на Vector.

Официално това дружество е собственост на други две кухи фирми, собствност на австрийски посредници, занимаващи се с оръжейни сделки. Директорът на Vector е италиански финансист, който по-късно е арестуван заради измами на инвеститори по пирамидална схема.

Тайни споразумения обаче дават на EADS пълен контрол върху Vector. Зад кулисите Клаус-Дитер Бергнер и Манфред Волф (двамата германци, изпратени в Париж за сделката с Eurofighter), ръководят цялата дейност на британската компания. За целта са освободени от позициите си в EADS, за да няма видима връзка между групата и Vector.

Всичко е планирано така, че EADS да няма никаква формална връзка с Vector, за да не бъдат понесени щети, ако се случи нещо нередно.

Схемата не изглежда никак добре, но Томас Ендерс няма нищо против пускането й в действие. Ръководителят на EADS Defense лично е информиран за проекта Omesco в Кипър, срещу който се противопоставят партньорите от Великобритания и Италия в Eurofighter. Ендерс е наясно и със създаването на наследника на Omesco - Vector.

В началото на 2005 г. Vector започва да получава пари от EADS-Германия. Към компанията са пренасочени общо 113 милиона евро.

104 млн. от тях са платени на 51 съмнителни компании, от които 35 са регистрирани в офшорни зони. Въпреки че от тях се очаква да намерят офсетни договори за австрийския бизнес, нито една от тези фирми не изпълнява услуга, която може да оправдае плащанията.

Поради липсата на прозрачност за финансите на тези фирми и отказът на офшорните зони да сътрудничат на разследването, германската прокуратура успява да проследи само малка част от крайните бенефициенти на схемата. Това, което намират, обаче е достатъчно, за да ги убеди, че става дума за корупция.

Vector е използван за изпълнение на обещанията, поети от Бергнер пред лидерите на FPO в замяна на договора за Eurofighter. С 4 милиона евро е финансирана дейността на технологичен парк в Каринтия, електоралния район на Йорг Хайдер.

Фирма на име City Chambers, регистрирана в Лондон, e получила други 8 милиона евро от Vector. Фактурите винаги се издават от един и същи мениджър, но с различни подписи. Оказва се, че вместо да търси офсетни сделки, компанията е използвала пари от EADS за "пътуване до Индия" през февруари 2005 г. в компанията на президента на Австрия и за "пътуване до Китай" с министър-председателя Волфганг Шюсел.

10 милиона евро са платени от EADS-Германия на Vector като разходи за "проучване на възможността за инвестиционно намерение" в Австрия - за провален проект на Red Bull да изгради атракционен парк около стара писта за Formula 1 в Шпилберг, Австрия. Въпреки липсата на реализирана инвестиция, лондонското дружество прибира парите.

Днес Airbus твърди, че се е наложило да създаде Vector, защото самата компания не е имала нужните индустриални и пазарни познания извън авиационното производство, за да изпълни ангажимента към австрийската държава.

Дейността на Vector обаче съвсем не се ограничава до Австрия. Тук се намесва името на румънския счетоводител Константин Стер.

При разпит пред прокурор Стер казва, че между 1997 и 2009 г. той е живял в Дубай, където е работил в училище. Румънецът се е запознал с племенника на местен шейх и така се е сближил със управляващата фамилия. През 2004 г. той се запознава и с човек, заинтересован от контакти на най-високо ниво в Обединените арабски емирства - Манфред Волф. Това е един от двамата германци, прехвърлени от Париж към ръководството на Vector.

Стер обяснява пред разследващите, че по това време Airbus се конкурира с Boeing за поръчка за пътнически самолети. Румънецът обещава на Волф да го срещне с човек, от когото зависи крайното решение за сделката. В замяна на това, той твърди, че е получил в брой 40 000 долара. Обещано му е да получи същата сума за всеки продаден самолет.

Манфред Волф отрича твърденията на румънеца, като казва, че никога не се е познавал с него и не е работил по проекти на Airbus в гражданската авиация.

На 31 март 2005 г. обаче румънският гражданин изпраща на Vector фактура за 5 милиона евро. Официалният повод за плащането е, че румънецът е убедил Airbus да подпише договор с австрийски доставчик в рамките на офсетното споразумение за Eurofighter.

Фактурата е фалшива, а Стер никога не е имал нищо общо с тази сделка. Vector плаща първата вноска в размер на 2 милиона евро, но парите са върнати обратно към компанията в Лондон по неясна причина.

Плащането на 5-те милиона евро се случва три месеца по-късно. Схемата обаче е променена. Vector пуска парите през куха фирма, регистирана на остров Ман, под името Columbus. Бенефициент е дубайска фирма, на име ICT Business, която принадлежи на Константин Стер.

Стер отрича да е знаел в какво го намесват, но признава, че е дал копие на паспорта си на Манфред Волф по време на познанството им в Дубай.

Румънецът не е единственият "сламен човек" в схемите на Vector. Ако той казва истината, Волф е използвал неговата самоличност, за да прокарва тайни комисионни към трети лица с цел одобрение на сделки за продажба на пътнически самолети на Airbus в Дубай.

Прокуратурата в Бавария все още няма отговори на всички въпроси по разследването, но имат подозрения, че прехвърлянето на пари през офшорни фирми е дало възможност на EADS да поддържа фондове в готовност за корупционни плащания по сметки на трети фирми, които формално нямат нищо общо с консорциума.

Airbus отрича всички съмнения около създаването на Vector, като посочва, че няма никакви доказателства за наличието на подобни корупционни фондове - нито в прокуратурата, нито във вътрешното разследване.

Скандалът около Vector избухва още през 2006 г., когато в парламента на Австрия е създадена анкетна комисия за разследване на сделката с Eurofighter. Тогава генералният секретар на EADS Defense Джон Харисън пише мейл до всички посредници, за да им каже, че не бива да дават показания пред комисията заради клаузата за конфиденциалност в договорите им. Обяснява им още, че "е рисковано да позволим консултантите ни да бъдат конфронтирани с въпроси, които могат да бъдат използвани срещу нас в съда на един по-късен етап".