Той обижда масовите медии и гледа на тях като на нечестни лъжци. Нарича журналисти "врагове на народа". Ядосва се на телевизионни водещи. Не е имал традиционна пресконференция в Белия дом от почти 10 месеца като вместо това предпочита да изпраща прокламации в до 280 символа в Twitter.
Въпреки всичко това има една медийна форма, която американският президент Доналд Тръмп "консумира" с впечатляващ апетит, въпреки разпространеното мнение, че той може би не е запален читател: печатното слово.
Във времена, в които вестниците в САЩ залязват, е впечатляващ интересът, който Тръмп проявява към тях. Същевременно това дава някаква представа и за характера на неговото президентство.
Освен на диетата от вестници, Тръмп разчита и на хартиени копия на статии от други места, осигурявани му ежедневно от неговите служители. Вестниците и принтираните статии са инструмент, който позволява на президента на САЩ да следи какво се пише за администрацията му, да награждава своите съюзници и да контрира критици с ръчно написани бележки.
Над дузина настоящи и бивши служители на Белия дом разказват пред Politicо навиците на Тръмп що се отнася до следенето на пресата и как от тези навици се възползват негови сподвижници и хора, които искат да му повлияят по някакъв начин – да го ласкаят, да го манипулират или да го насочват в посоката, в която желаят. А повечето опити този процес да бъде спрян се провалят.
В Белия дом има официален ред, за да бъде предоставена някаква статия или друг материал на президента: отива се в офиса на секретариата на Белия дом за одобрение и включване на даден текст в ежедневната папка с материали, която Тръмп получава. Тя понякога е дебела няколко сантиметра и съдържа по над 50 страници.
Но някои хитри хора намират начин да излъжат системата. Те оставят статии на бюрото на президента – неща, които той няма нужда да вижда, неща, които имат за цел да привлекат вниманието му или да го накарат да се ядоса на някого. Това е начинът, по който тези хора забиват нож в гърба на други.
Когато Джон Кели става шеф на кабинета, той се опитва да овладее източниците на информация към президента и да сложи край на тези неофициални канали, но в крайна сметка се отказва. Нещо подобно се случва и с Мик Малвъни, действащият шеф на президентския кабинет. Той от самото начало е "разочарован" от това как служители оставят статии на президента – статии, които не са били одобрени, твърди настоящ служител в Белия дом.
Според настоящи и бивши служители на Бeлия дом, всяка сутрин преди зазоряване Тръмп получава четири ежедневника – New York Times, Washington Post, Wall Street Journal и New York Post, които му се доставят в стаята му в Белия дом.
Президентът, който според друг служител чете вестници "през цялото време", прехвърля страниците за имена, които са му познати, особено когато има цитати. Когато види статия, която иска да препрати, той не пише съобщение или не използва линк. Вместо това често къса статията, пише бележки в полетата и я препредава на асистенти, които да свършат дигиталната работа.
Макар да не е "фен" на New York Times и Washington Post, американският президент не пропуска техен брой. Ако не успее да ги прочете в деня на излизането им, събира ги в кутия и после ги преглежда накуп. По време на дълги самолетни пътувания към чужбина, докато всички служители спят, Тръмп прехвърля понякога четири и пет кутии с вестници, списания и други принтирани материали.
Тъй като Тръмп не използва компютър, нито чете новини онлайн, служители на неговия секретариат му принтират всеки ден Drudge Report – консервативен агрегатор за новини.
Случвало се е Тръмп да казва на служители да принтират на хартия туитове, които е харесал, да ги подписва и да ги праща на разни хора. По този начин той прави и комплименти на авторите.
Тръмп използва своя ежедневен хартиен ритуал както като морков, така и като пръчка. Възхвалява тези, които възхваляват него, и сипе огън и жупел по критиците си. Четенето и подбора на статии е и начин да повдига морала на служителите си по време на трудния първи мандат.
На служители на Белия дом и членове на кабинета той изпраща подписани копия на статии, когато вестник или списание е включил дори най-малкото позитивно споменаване на работата им. Служителите оценяват похвалите – най-малкото защото Тръмп рядко дава такива лице в лице.
Офисът на секретариата е също така отговорен за това, което американският президент получава. Те трябва да контролират потока от статии, които членове на администрацията искат Тръмп да види. Когато дадена информация съдържа спорна информация, служителите в офиса на секретариата поставят тази информация "в контекст" за президента. Всичко се събира в горепосочените папки, които ежедневно се предоставят на Тръмп. Според някои това е "много ефективен начин" той да придобие представа за някакъв проблем.
Преклонението на Тръмп към печатните медии обаче е нещо, от което някои се възползват.
Пример за това е сенаторът Тед Круз, за когото се знае, че идва на срещи с президента, носейки принтирани статии от консервативни медии, които възхваляват негови действия. Целта – да повлияе на решения, които Тръмп трябва да вземе.
Понякога съветниците на президента също се опитват да заобиколят процедурата. Но кой винаги успява? Иванка Тръмп, дъщерята на президента, която подобно на други висши служители на Белия дом "не е спирала" да дава статии директно на Тръмп. През първата година от мандата някои от тях са били свързани с членове на администрацията, което след това е водело до отстраняването на нарочените цели от президента.
Според източниците на Politico Тръмп харесва статиите, които хвалят него или администрацията, но обръща по-голямо внимание на негативните текстове.
По време на кампанията си през 2016-а той стана известен с това, че пращаше гневни бележки на журналисти, които го критикуват. Същевременно обича да изпраща на свои високопоставени сътрудници статии в негова полза от издания, които преди са го критикували.
Американският президент не се е отказал и от навика си да изпраща подписани копия на статии на журналистите, които са ги написали, когато е харесал заглавието. Понякога обаче става ясно, че не е прочел подробно статията.
Така например той изпраща подобна бележка на Рич Лоури, който пише в New York Post относно загубата на Ед Гилеспи в конгресменската надпревара във Вирджиния през 2017 г. Заглавието на статията е "Има го само Тръмп" (There is only Trump). Тръмп я къса от вестника, рисува стрелка към заглавието и пише с главни букви "РИЧ – ТОЛКОВА ВЯРНО", след което се подписва.
Авторът на статията получава подписаната от президента статия, но обяснява, че в много отношения текстът му не е бил особено ласкав. Самият Тръмп през 2015 г. нарича Лоури "загубеняк" и "некомпетентен" човек, който "не трябва да бъде допускан до телевизията".
Копия на похвални статии, подписани с поздрав от Тръмп, са получавали и неговият зет Джаред Къшнър, бившият директор на комуникациите Хоуп Хикс, бившите прессекретари Сара Хъкаби Сандърс и Шон Спайсър, както дори и бившият държавен секретар Рекс Тилърсън.
Но не са само вестниците. Тръмп от години обича да слага в рамки статии и корици на списания, свързани с него. Хвали се с това колко пъти е бил на корицата на Time, например, дори понякога да бърка цифрата. Няколко пъти е нареждал на стените на негови имоти да бъдат окачени корици на Time, за които се знае, че са фалшиви.
Разузнавачите също се възползват от това, че Тръмп предпочита да получава информация в печатен вид.
В ежедневния брифинг за президента често намират място визуално грабващи инфографики и карти с висока резолюция, за да помогнат на президента да разбере сложни въпроси, свързани с националната сигурност. Представителите на разузнаването са наясно, че той приема най-добре сложна информация, когато тя е придружена с визуални помощни средства.
В третата година, откакто Тръмп е начело на САЩ, очевидно е, че правителството на страната е възприело неговите навици за четене, вместо да се случи обратното. А опитите хора в обкръжението му да се възползват от това и да му влияят, опитвайки се лично да му пробутват статии, очевидно ще продължат.
