Кръстниците на мафията от Северна Италия

Болоня е център на паданската низина, която през повечето време от годината е покрита с мъгла. Това е естествен начин за прикриване. Замъгляват се не само очертанията на хора и сгради, но и наличието на измами. Перфектно алиби, за някой, който иска да си затвори очите. "Слепци, които се правят, че не виждат" - казва главният герой на "Слепота", най-новата книга за мафията в Италия.

Става дума за безразличието, в което е изпаднало италианското общество. Но тази концепция е абсолютно приложима спрямо всички последователи на философията: "не съм видял, не чувам, не говоря". Трите принципа на мафиотското мълчание винаги работят. Този път мафията вече не е само в Сицилия, нито пък единствено в Южна Италия.

Пипалата на октопода са се отправили към към богатия Север, там, където са парите. Според известния италиански писател Леонардо Шаша, с всяка година мафията се придвижва с 500 метра на север. Неговите твърдения обаче са от средата на миналия век. Тогава хората се смеят на думите му. Но днес те вече са реалност.

Тук няма мафия, моля ви се

Който пише и говори за мафията познава добре това институционално мълчание. Нарочно се създават пречки. Ражда се объркване, прави се информационно затъмнение за гражданите, а журналистите се изолират. Или ги заплашват все повече със съдебни дела, понякога и не само със законни средства.

Всичко започва в град Модена, близо до Болоня. Журналистът Джовани Тициан пише за местния вестник първата си статия за мафията. Иска да бутне стената на безразличие и мълчание, която обгръща областта. Защото според тях: "Тук няма мафия, моля ви се".

След публикуването на статиите, първоначално няма никаква реакция, после се появява интерес от няколко любопитни граждани и от страна на организацията за борба с мафията. Но после идва реакцията на местните политици. Те не искат да се говори лошо за областта.

Местният вестник, в който работи Тициан стои твърдо зад него, както и известното списание Еспресо. И журналистът продължава напред. Докато не идват първите заплахи, които за Тициан означават да остави част от свободата си. Става въпрос за притеснителни смъртни заплахи и поставяне под охрана.
Един подслушан разговор между местния бос на ндрангетата и един от неговите хора. "Ще го стреляме в устата" - казва босът. Става въпрос за Тициан.

Оттогава животът на журналиста и семейството му коренно се променя. Джованни Тициан всъщност е главно действащо лице в процеса " Black Monkey", дело срещу мафиотския бос Никола Фемия за нелегални доходи от хазарт и заплахи към журналиста. Сред документите по делото са и статиите на Тициан.

Три години съдебни заседания са нужни на магистратите от Болоня, за да определят дали организацията, ръководена от Никола Фемия, известен с прякора си Роко, е от мафиотски тип. Ищци по делото са журналиста, Асоциацията на журналистите и Областта Емилия-Романя.

Миналият 22 февруари съдът произнася присъдата на първа инстанция: организацията на Фемия е мафия и трябва да даде обезщетение на журналиста, както и на Асоциацията.

"През 2011 година един бос, подслушан по телефона каза, че иска да ме стреля в устата, защото съм писал статии за неговите работи. Сега съдът в Болоня му даде 26 години на първа инстанция. И призна, че в Северна Италия мафията вече е пуснала корени" - доволен е Тициан.

Съдиите постановяват също, че в близост до Болоня съществува самостоятелен клон на мафията и то доста модерен. На север, за разлика от Сицилия, босовете са начело организации, които не са толкова войнстващи, но имат сериозни интереси в бизнеса.

Местните мафиоти разчитат на корупцията и стрелят само в краен случай. Често имат свобода на решенията и определят как да се случват нещата. От тях зависят политиката, икономиката, държавната администрация, професионалния свят, силите на реда. Опитват се да контролират и медиите.

Години наред, хората, които се опитват да заклеймят тази мрежа от интереси, са определяни като луди, и даже като хора без срам. Някои полицейски шефове отказват да признаят съществуването на мафията, кметовете се прекланят пред босовете и обвиняват журналистите. Зам.-кметове, общински съветници се редят на опашка при босовете да изпросят по някой и друг глас. Докато се стигне до разпуснати общински съвети заради мафията.

"Колкото повече се увеличаваха журналистите, които виждаха раните върху гниещото тяло на нашата област, толкова повече отговорите на институциите бяха: безразличие, унижение, отричане и съдебни дела срещу нас" - обяснява Тициан. После идват заплахите.

"Даже в един момент ни посъветваха да идем на психиатър" - разказва журналистът.

От лекарства обаче имат нужда не представителите на четвъртата власт, а разядените от мафията институции. И то спешно, преди да е станало късно. За да престанат хората да се чудят, че имало мафия и в Северна Италия.

В мъглата търсят убежище и някои съучастници, за които никой не подозира. Но да бъдат спрени мафиотите и техните поддръжници не може да бъде работа само на съдиите или на полицията. Нито на един журналист с напредничава мисъл.

Новините

Най-четените