Едно от най-интересните събития от срещата на Г-20 в Аржентина се случи на масата за преговори между Доналд Тръмп и Си Дзинпин. Китай и САЩ се договориха да замразят въвеждането на нови вносни мита за 90 дни, за да се опитат да решат търговските си спорове чрез преговори.
Това беше първата среща "очи в очи" между двамата държавни ръководители от началото на търговската война. Тръмп планираше да увеличи допълнително ставките на китайски стоки за 200 млрд. долара от 10 на 25% от 1 януари 2019 г. Сега и двете страни се договориха за "незабавно започване на преговори за структурни промени с оглед на трансфера на технологии, защитата на интелектуалната собственост, препятствията пред свободната търговия, несвързани с митата, кибератаките и кражбите".
Зад твърдата политика на Доналд Тръмп спрямо Китай мнозина виждат сянката на един педантичен учен от консервативния Институт "Хъдсън" във Вашингтон, който напоследък се радва на неочаквано внимание от страна на Белия дом.
Името му е Майкъл Пилсбъри, автор на книгата "Стогодишният маратон: Тайната стратегия на Китай за изместването на Америка като световна суперсила". Той успява да привлече интереса на Доналд Тръмп до такава степен, че президентът на САЩ наскоро го определи като "може би водещият авторитет по китайските въпроси".
Бившият сътрудник към Пентагона от времето на Рейгън и Буш-старши е прекарал десетилетия в немилост, отричан от критиците си като прекалено параноичен и претенциозен, пише "Политико".
Сега Майкъл Пилсбъри има достъп до екипа, който формулира най-важните линии на конфронтационната политика на САЩ спрямо Китай - обрат, в който някои анализатори виждат риск от избухване на нова студена война.
През последните месеци възгледите на 73-годишния учен стават все по-влиятелни сред ръководителите от администрацията на Тръмп. Главните действащи лица в Белия дом приветстват интелектуалната рамка, която отразява инстинтивната враждебност на Тръмп спрямо нарастващата азиатска мощ.
Основният аргумент на Пилсбъри е, че комунистическите лидери на Китай са притъпили вниманието на Съединените щати през последните десетилетия, докато успешно развиват плана си за отнемане на американската хегемония не по-късно от 2049 г.
Нещо повече, твърди той, САЩ ускорява собствената си гибел, допускайки Китай да краде научните и военните тайни на страната под претекста на сътрудничеството.
Пилсбъри настоява да се развие държавна стратегия, за да не се допусне загуба на лидерска позиция.
Оценката на теорията му е многозначителна. Китайският посланик в САЩ коментира, че "не би препоръчал книгата на Пилсбъри". Някои от най-влиятелните хора във Вашингтон обаче я четат с интерес. Сред тях са зетят и специален пратеник на Тръмп Джаред Кушнър и военният министър Джим Матис, който е носил книгата със себе си по време на посещението си в Китай през юни 2018 г.
Вицепрезидентът Майк Пенс също цитира откъси от изданието на Пилсбъри в скорошна реч, като обяви, че САЩ най-после е предприел решителни мерки в отговор на китайските нарушения в сферата на военното дело, икономиката и човешките права.
Растящото влияние на Пилсбъри радва "ястребите" от Държавния департамент, докато притеснява застъпниците на идеята за сътрудничество с Пекин. Някои експерти по източната политика определят писанията му като неадекватни и заразени от параноя.
Той обаче е добре дошъл в Белия дом на Тръмп - редовен гост е в сградата на президентството, а хардлайнери като икономиста Питър Наваро го смятат за ключов съюзник в борбата срещу про-китайското крило в администрацията. Доналд Тръмп следи редовно телевизионните му появи, като понякога разговаря и лично с него.
Критиците се опасяват, че влиянието му е твърде надценено - включително, че нито един друг президент от Републиканската партия не би отделил от времето си за съветите на Майкъл Пилсбъри.
В Пекин гледат на възхода му без изненада, като продължават да смятат, че книгата му не е нищо повече от теория на конспирацията.
Самият Пилсбъри, който говори свободно мандарин и пътува редовно до Китай, понякога играе ролята на посредник между Белия дом и правителството в Пекин. През октомври "Уол Стрийт Джърнъл" излезе със статия, в която твърди, че Пилсбъри е обсъждал търговската политика на Тръмп с Уанг Хюяо, ръководител на пекински научен институт, свързан с ръководството на Комунистическата партия. През септември Уанг посети "Хъдсън", като публично призова за спиране на търговската война - послание, което Пилсбъри после предаде и до Белия дом.
Занимава се с политика от 70-те години, през 80-те става сътрудник в Пентагона при управлението на Роналд Рейгън, създава си репутация на самоуверен бюрократичен боец. През 80-те години временно губи достъпа си до класифицирана информация заради съмнения, че е допуснал изтичане на данни. В момента отново кандидатства за подновяване на разрешителното си.
Пилсбъри отговаря на критиците си, като ги обвинява в страх от "крайната си откровеност".
Макар че влиянието му да нараства по-значително през последните месеци, той твърди, че приносът му във външнополитическите среди датира още от края на 60-те години, когато започва работа в секретариата на ООН.
В книгата си "Стогодишният маратон" Пилсбъри описва как е шпионирал съветските ръководители в ООН и е помагал на администрацията на Никсън да разбере потенциалната възможност за вбиване на клин между руско-китайските отношения чрез затопляне на връзката с Пекин.
Пилсбъри си приписва и авторството на често повтаряното наблюдение на Хенри Кисинджър, че западняците гледат на стратегията като игра на шах, докато китайците я мислят през правилата на древната игра Го. Според него, тази идея идва от доклад, който той е писал за нуждите на Пентагона.
Единственото постижение, за което Пилсбъри май не претендира открито, е победата в Студената война.
Но отново подчертава, че е настоявал упорито САЩ да въоръжат афганистанските муджахидини с ракети "Стингър" дори след като военният министър на Рейгън го е инструктирал да не се занимава с този проблем. Ракетите отслабиха съветската окупация в страната, чийто провал ускори колапса на СССР.
Пилсбъри не е наивен противник на всичко китайско: домът му е пълен с произведения на източното изкуство, включително със скулптура от династията Тан на маймуна, яздеща камила. Харесва тази форма най-много, защото е роден под знака на маймуната според китайския зодиак.
"Стогодишният маратон" е преведена на няколко езика (включително на български) и е бестселър в Япония, където недоверието спрямо Китай датира отдавна.
Макар да си е спечелила позитивни коментари от някои наблюдатели, книгата му провокира спорове сред професионалните експерти по китайската политика. Много от тях оспорват научния принос на Пилсбъри и твърдят, че той преувеличава идеята за китайския заговор срещу глобалното влияние на САЩ.
Изследовател от Калифорнийския университет в Сан Диего казва, че книгата е пълна с грешки и "злоупотребява с търпението на дори най-снизходителните читатели".
Коментарът му разгневява Пилсбъри толкова много, че той се консултира с адвокат за евентуално дело за клевета.
Денис Уайлдър от Инициативата за американо-китайски диалог по глобалните въпроси към Университета Джорджтаун също отхвърля книгата му като "зле написана, изпълнена с неточности и грешни цитати". "Не вярвам, че Китай има толкова добре разработена централна стратегия, за каквато той говори", казва Уайлдър, бивш служител от ЦРУ и съвета по национална сигурност на САЩ. Той се опасява, че идеите на Пилсбъри карат политиците да надценяват китайците и да вземат съмнителни решения.
Майкъл Пилсбъри се запознава с Доналд Тръмп през октомври 2012 г. на среща за събиране на дарения в подкрепа на Мит Ромни на борда на военния самолетоносач Intrepid ("Безстрашен"). Тогава той поздравява бъдещия президент за написаното в книгата му от 2000 г. "Америка, която заслужаваме". В главата, посветена на Китай, Тръмп критикува американските държавници за прекалено меката позиция спрямо Пекин - "нашето най-голямо предизвикателство в дългосрочен план".
Пилсбъри казва на Тръмп, че за първи път вижда някой да декодира правилно стратегическите намерения на Китай.
Четири години по-късно - през декември 2016 г. Пилсбъри е привикан спешно в "Тръмп Тауър" от екипа на току-що избрания президент. Причината: Тръмп е предизвикал дипломатически скандал, като е разговарял с президента на Тайван - сериозна дипломатическа провокация в лицето на Пекин.
Макар че се причислява към хардлайнерите в администрацията, Пилсбъри твърди, че истинските ястреби в Белия дом изпитват подозрения към него заради съветите му да се инвестира едновременно в конкуренцията и в сътрудничеството с Пекин.
През лятото, когато двете страни влязоха в конфликт заради Южнокитайско море, Пилсбъри предупреждава, че неразбирателствата могат да доведат до военен сблъсък и настоява САЩ да не провокира Пекин.
Все пак той продължава да играе важна роля в пренасочването на политиката на Тръмп в посока на политическа и икономическа конфронтация с Китай.
Бивш висшестоящ служител на Белия дом, който подкрепя възгледите му, казва, че първоначално сътрудниците на Тръмп не са били склонни да гледат на Китай като на първостепенна стратегическа заплаха. Сега, след намесата на Пислбъри, "всички се събудиха".
