"Новичок" - тайното съветско химическо оръжие

"За нас е вече ясно, че Сергей Скрипал и неговата дъщеря са отровени с нервнопаралитично вещество, използвано за военни цели и от тип, разработен в Русия. То е част от група бойни отровни вещества, известни като "новичок". На базата на положителната идентификация от световни експерти в Лабораторията за науки и технологии в областта на отбраната, знаем, че Русия е произвеждала и е все още е способна да произведе това вещество" - Тереза Мей, 13 март 2018 г.

Човекът, който разбира най-добре ефектите на серията "новичок", се нарича Вил Султанович Мирзаянов - работил през 70-те и 80-те години като сътрудник и ръководител на звеното за противодействие на чуждестранното техническо разузнаване към Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технология (ГОСНИИОХТ) в Москва.

Именно в този институт е разработен класът от бинарни отровни вещества, наричани "Новички" (от руски "новичок" - "нещо ново").

Сега Мирзаянов има послание до агонизиращия Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия: "Съжалявам".

"Бих му казал, че много съжалявам за това, че съм участвал в разработването на тези оръжия", казва той пред "Дейли Бийст".

Учените от ГОСНИИОХТ започват работа по новото поколение нервно-паралитични агенти в началото на 80-те години в рамките на програма с кодово название "Фолиант".

Мирзаянов сам разкрива обхвата на тайната програма след разпадането на Съветския съюз. Заради издаването на секретната информация той е арестуван и подведен под наказателна отговорност през 1992 г. Впоследствие делото срещу него е прекратено, а през 1996 г. той успява да емигрира в САЩ, където живее и до днес.

По време на Студената война Мирзаянов и сътрудниците му не подозират, че "новичок" ще бъде използван за специалните операции на разузнавателните служби.

Веществата, разработвани в пълна секретност от съветските химици, първоначално се правят с идеята да се използват за военни цели, а не за убийства на пенсионирани "предатели" в предградията на Южна Англия.

"Не мога да си го представя. Никой не може да повярва. Това е безумно. Навремето ни бяха убедили, че разработваме и изпитваме тези бойни вещества в името на защитата на нашата страна, за отбранителни цели. Това беше нашата задача. Никой от нас не е предполагал, че работата му ще се използва за терористични цели. Това беше военна разработка. Оръжие за масово унищожение", разказва Мирзаянов.

Отровното въздействие върху човешкото тяло на веществата от поколението "Новичок" е много високо - смята се, че то е от 5 до 10 пъти по-ефективно в сравнение с агента VX, използван при атентата срещу брата на Ким Чен Ун на летище в Малайзия.

Въпреки това Сергей Скрипал и дъщеря му успяха да преживеят атаката, в момента се намират в тежко състояние под лекарски грижи.

Мирзаянов смята, че възстановяването на пациентите ще бъде изключително трудно.

"Ако ви отровят с нервно-паралитично вещество, това ви остава доживот", казва руският химик, като напомня за случая на покойния Андрей Железняков.

Железняков е негов приятел и колега в ГОСНИИОХТ, който през 1987 г. неволно влиза в контакт с "Новичок 5" по време на лабораторни изпитания.

В болницата лекуват Железняков с атропин - обичаен антидот срещу нервно-паралитично отравяне. Изследователят успява да преживее пораженията, като излиза от кома след 10 дни. Въпреки че медицинската намеса спасява живота му, сърцатият и отдаден на професията си учен се променя безвъзвратно.

"Оттам нататък той не беше способен да води нормален живот. Страдаше от хронична физическа слабост, епилепсия, проблеми с черния дроб, загуба на концентрация и т.н.", казва Мирзаянов. Андрей Железняков умира пет години след инцидента.

Според Мирзаянов британските следователи биха могли да идентифицират отравянето с новичок с помощта на преносим масспектрометър. Устройството може да засече наличието на веществото, ако разследващите имат сигурна информация за химическия състав на класа нервно-паралитични бойни вещества.

Имайки предвид степента на увереност, с която Тереза Мей уличи Русия в опита за убийство на Скрипал, британските служби за сигурност явно познават уникалната спектрометрична формула на молекулата на дадения "новичок". Страната има право да получи формулата по легален начин въпреки Конвенцията за химическите оръжия - в нея има условие, което позволява на държавите да поддържат наличности от проби за целите на разследването на подобни инциденти.

Потвърденият тест за "новичок" е знак за това, че британските власти вероятно имат достъп до по-съвременни варианти на нервно-паралитичното оръжие.

Възможно е руските служби да са продължили с разработките си по бойните вещества и след края на кариерата на Мирзаянов, който публикува формулата на "новичок" в мемоарна книга, казва Гуин Уинфийлд, главен редактор на списание "CBRNe World", посветено на химически, биологични, радиационни и други заплахи.

Той обръща внимание, че все още не е изяснено кой конкретен вариант на "новичок" е използван при атаката срещу семейство Скрипал.

Когато в редакцията научават за инцидента, първоначално смятат, че става дума за предозиране с фентанил.

И версията им не е лишена от логика. Аналгетикът се използва в САЩ като обезболяващо лекарство, но преди години се е използвал именно при опити за убийство.

Изявлението на Тереза Мей за засичането на следи от "новичок" изненадва Уинфийлд, най-вече заради първоначалните данни за поведението на Скрипал - твърдеше се, че той е започнал да става агресивен, махал е с ръце и е сочил към небето, крещейки на руски език.

"Това не се вписва в представата ни за реакцията след органофосфатно отравяне", казва той. Според него въпреки че "новичок" беше посочен като основният нервно-паралитичен агент при атаката, не е невъзможно той е да бил примесен с друг химикал, който провокира халюциногенни реакции, подобни на отравянето с фентанил.

"Възможно е да става дума за коктейл от медикаменти, а може да се дължи на уникалната физиология на Скрипал. Невъзможно е да потвърдим тази версия", казва Уинфийлд.

Поръчковите убийства с химически оръжия са брутална индустрия, която тежи на съвестта на Мирзаянов още от времето на Студената война.

Бившият съветски учен, който е отговарял за опазването на тайните на ГОСНИИОХТ от западните шпиони, се заема с кръстоносен поход срещу запасите от химически оръжия на постсъветска Русия още от началото на 90-те години.

Мирзаянов твърди, че представители на американското разузнаване са го помолили да не публикува данни за химическите формули и съединения, нужни за производството на "новички", поради риск от разпространение на критично важна информация за опасните оръжия.

"Американското правителство не ме харесва, защото не може да ме използва като марионетка. Аз не съм марионетка. Отказвам да сътруднича по начина, който им е изгоден. Казах им - ако искате, дайте ме на съд. Според мен руските тайни не са американски тайни", казва 83-годишният химик.

Твърде малко се знае за разработките по веществата от серията "новичок" след напускането на Мирзаянов, което създава пречки пред ясното разбиране за причините за заболяването на Юлия и Сергей Скрипал.

"Може да са го отровили с гел, газ или течност. Нервно-паралитичните вещества обикновено използват корозивни киселини, поради което прекурсорите им често се съхраняват в отделни съдове.

Възможно е конкретният новичок да не изисква смесване на химикали, а да се прилага директно върху кожата на жертвата или върху чифт ръкавици например", казва Уинфийлд.

Въпросите относно химическите оръжия и използването им в атаката в Солсбъри са повече от отговорите. Фактът, че Скрипал, дъщеря му и открилият ги полицай успяха да преживеят атаката, също е интригуващ. Мирзаянов казва, че не са правени практически тестове на този вид вещества върху живи хора - за разлика от друг вид отрови като зарин или VX.

Оцеляването на жертвите може да се дължи на неопитността на нападателите им, но не е изключено да са се спасили благодарение на по-силната си физиология или дори заради ниските температури в Солсбъри по време на нападението.

Покушенията срещу ветерани на руското разузнаване като Александър Литвиненко и Сергей Скрипал карат много дисиденти да се притесняват за собствената си сигурност.

Мирзаянов живее от години в Принстън, Ню Джърси, и не се трогва от евентуалната заплаха от руското правителство.

След като разкрива разработките за химически оръжия на ГОСНИИОХТ, службите за сигурност го арестуват и го вкарват в известния изолатор на КГБ край Москва - Лефортово. Оцелява, за разлика от мнозина, прибрани преди него.

"Ако са искали да ме убият, нищо не им пречеше. Но досега Господ ме пази", завършва Вил Мирзаянов.