Колко лесно се основава държава? Този въпрос може да зададете на Вит Йедличка - най-търсеният президент в света, който може да бъде лесно открит онлайн, използва активно фейсбук и скайп и преди 10-тина дни обяви създаването на нова държава на картата на света - Либерландия (Liberland).
Интернет поде новината със скоростта, с която само толкова любопитна и неочаквана информация може да се разпространи. Либерландия претендира да бъде една от най-малките държави в света - със своите 7 кв. км тя е по-голяма единствено от Ватикана и Монако. Намира се по поречието на река Дунав, заключена между Хърватия и Сърбия. Нито една от двете държави обаче не иска да присъедини това парче земя към своята територия, нито пък друга страна е предявила претенция.
Практически това е ничия земя, превърната от Вит Йедличка в земя на свободните хора.
На 13 април чешкият депутат от евроскептичната Партия на свободните хора обяви създаването на новата суверенна държава на Балканите. Мотото на държавата е „Живей и остави другите да живеят" и се гордее с лична и икономическа свобода за народа си, като тази свобода е гарантирана в Конституцията на страната.
В последната седмица 31-годишният Вит Йедличка е най-интервюираният президент в света. След решението му да основе нова държава, името му обиколи глобуса, а гербът на новата държава със сигурност вече „говори" нещо на много хора.
„Не ни харесваше начинът, по който нашето правителство вдигаше данъците през цялото време и засилваше регулациите. Опитахме да променим това в Чехия, но установихме, че е невъзможно, тъй като има твърде много заинтересовани групи, които получават облаги от това", каза Йедличка пред Webcafe.bg, в първия си разговор с българска медия.
Той решава да докаже на политическите си опоненти, че идеята му за свободна държава е постижима. Всичко, което трябва да направи, е да намери парче „ничия земя", която да превърне в демократична република, в която изборите са преки, а гласът на хората има значение.
Живей и остави другите да живеят
Йедличка се впуска в търсене на място, на което да основе нова държава, която няма да има проблеми с власт и олигархия, което не принадлежи на никого. Оказва се, че такова парче земя съществува и чехът го дарява с името Либерландия (Liberland). По думите на Йедличка държавата е основата според законите на международното право.
Граждани на новата република могат да бъдат практически всички, но при няколко условия - да уважават частната собственост и мнението на другия, независимо от раса, етнос, религия или сексуална ориентация. Това е заложено и в мотото й - „Живей и остави другите да живеят". Либерландец може да стане човек, който не е осъждан, не е комунист, нацист или друг тип екстремист. Йедличка казва, че новата държава има най-голямата имиграционна служба, защото до преди ден кандидатствалите за гражданство бяха 300 000 души.
Броят на желаещите се увеличава с всеки изминал час, въпреки че възникнаха редица проблеми, свързани с достъпа на хора до Либерландия. Журналисти се оплакаха, че хърватската гранична полиция не им е позволила преминаването на границата.
За либерландския президент това е напълно нормално - „Не сме в Шенген, не сме част от Европейския съюз", казва Йедличка. Той проявява разбиране към хърватската полиция, която иска да подсигури границите си - държавата му все още не е установила дипломатически връзки със съседните страни, но от офиса на Йедличка работят по въпроса. Засега се радват на много голяма обществена и медийна подкрепа.
Популяризираният чешки проблем
Много европейски държави се оплакват от това, че олигархията задушава демокрацията. Чехия не прави изключение. Вит Йедличка казва, че в родината му няма демокрация, а има олигарси. Той осъзнава, че в много държави властва това мнение за участниците в политиката. Надява се в Либерландия всички те да намерят своето място - всички тези хора, които искат да живеят извън отношенията си с правителството, хора, които не искат да живеят с чужди пари, взети от властите насила. Според него в Чехия има много, построили хотели и голф игрища с публични средства. „Аз плащам с данъците си хотелите и голф игрищата на друг. Намирам това за неморално", казва президентът на Либерландия.
Митове и спекулации
Новата държава определено предизвиква какви ли не вълнения и спекулации. В медийния шум, сензационно беше обявено, че официалната валута в Либерландия ще бъде спорният биткойн. Йедличка с усмивка отрича тази информация - в новата държава всички валути ще бъдат приемани и не, това няма да е проблем за развитието на бизнес.
За чеха най-важен е въпросът за данъчната политика. В Чехия многократно се опитва да предизвика промени с по-либерална данъчна политика. Затова и иска Либерландия да бъде превърната в данъчен рай и никой да не взима насила пари за данъци от гражданите - всеки ще дарява пари на държавата доброволно, а ролята на властите ще се ограничава до гарантиране на сигурността и правосъдието.
Това ще бъде гарантирано чрез конституцията на държавата, която ще бъде достатъчно добра и съвременна, че да попречи на политиците да правят каквото и да е друго, освен да се грижат за сигурността и правосъдието на гражданите си. Това са единствените задължения на новата държава. Конституцията няма да позволява на правителството да има бюджетен дефицит, а промяната на основния закон на държавата ще бъде почти невъзможна - така ще се гарантира спазването му. Документът все още не е достъпен на английски, но скоро и това ще стане*.
Нация с демокрация
Към момента не е ясно колко молби за гражданство в Либерландия са одобрени. Не е ясно и по какъв начин ще се консолидират те на база език, култура и институции, ясно е обаче, че дори и никой да не признае новата държава за съществуваща, Йедличка ще се бори народът му да бъде третиран като нация. А основната задача на президента й е да доведе страната до първите й избори.
„Може да отнеме години - до този момент ще трябва да се случат много промени, да бъде свършена много дипломатическа работа", казва Йедличка.
А относно въпроса, който гложди всички - откъде Либерландия ще се сдобие с интернет - за момента страната разполага с 3G от Хърватия, но скоро ще има свой собствен интернет доставчик - една от големите интернет компании в Чехия, в която самият Йедличка е работил някога, дава пълната си подкрепа към идеята. Все още текат преговори, но вероятно свободната земя ще се сдобие и със собствен интернет.
Какво ще се случи в бъдеще с Либерландия - можем само да предполагаме. Така или иначе тя няма да е първата, но вероятно няма да е и последната самообявила се за независима „ничия земя" (виж карето). Със сигурност обаче Вит Йедличка успя да накара целия свят да чуе идеите му за данъчна политика и държавно устройство и поне 300 000 души - да се вдъхновят от тях дотолкова, че да поискат гражданство в територия, на която никога не са били.
* Към момента на написване на този текст, документът не беше достъпен, но вече може да бъде намерен на английски език под формата на чернова.
Абсолютна утопия.Въдица хвърлена за шарани.В условията на неприкосновената частна собственост това е абсурд.Този вариант е възможен ако всички членове на тази държава са издържали теста за светци.И пак няма гаранция защото теста е създаден от хора а не от светци.Но историята се върти.Едни печелят –други губят.Оглеждайте се от коя позиция сте.Успех и не бъдете шарани.
Както и да го „мерим”, на 7 кв.км. няма потенциал за създаването на нищо повече от нЕкаква офшорна зона или перачница на капитали , което да се върже с идеята за ниски данъци, но жителите да могат да съществуват от големия оборот на финансовите потоци, които евентуално биха се насочили на там. ... лошата новина обаче е, че в сферата на данъчните убежища, конкуренцията е достатъчно здрава, за да бъдат наречени подобни очаквания реалистични. За всеки друг теоретичен модел на обезпечение съществуването на такова образувание, дали това ще са привлечени инвестиции за разкриване на някакво производство или аут-сорсване на услуги, успеха на начинанието ще зависи от регулациите и ограниченията на пазарите, където възнамеряват да се интегрират като доставчици. Т.е. , успеха на това начинание ще зависи от съвсем странични фактори, каквато е волята на действащите регулатори за предоставяне на достъпа до тези пазари. И така, резултата ще бъде, че нито се очертават стабилни перспективи пред оцеляването и поддържането на икономика/стопанство , нито е удовлетворено основното преследвано условие - за съществуване и работа в среда на икономическа свобода , просто пазара за продукта , който се предлага (какъвто и да е този „продукт”), се намира на място където действат регулации и ограничения, които могат да се разпростират върху всяка характеристика на продукта, начина и условията за производството му и пр. и пр. Ако се разглежда хипотезата за съществуването на такова пространство, като само-достатъчна система в икономически план, означава да се приема възможността за мн сериозен регрес в битов и производствено-технологичен план. Това е така понеже за да съществува една само-достатъчна система, при относително съвременни нива на технологично разделение на труд и производство, тя трябва да обхваща като минимум 100-150 милиона човека, ... Т.е. затворена икономическа структура (такава, която не е интегрирана в достатъчно голям по размери пазар) наброяваща няколко десетки или стотици хиляди човека, може да съществува по начина , които ни се представя в познавателните програми бита и труда на амишите , разбирай без много-много „свободи”, основно със ЗАДЪЛЖЕНИЯ към общността ;))