Една вечер миналата пролет Амиран Чадунели, търговец на вехтории в Грузия, се среща с двама непознати на мост в периферията на Кобулети, малко градче по черноморския бряг на страната.
По телефона двамата се представят като чужденци - турчин и руснак - и търсят стока, която е толкова рядка на черния пазар, че обикновено струва повече на грам и от златото. Чадунели знае къде да я намери. Той обаче не подозира, че клиентите му са полицаи под прикритие.
От моста той ги води да огледат стоката в близък апартамент, където негов познат я съхранява: оловен контейнер с размерите на смартфон, съдържащ радиоактивен уран, включително малко количество от подходящия за оръжия изотоп, известен като уран-235. Той далеч не е достатъчен за създаване на ядрено оръжие, но съчетан с мощни експлозиви, може да послужи като "мръсна бомба" - такава, която да замърси цял район извън зоната на взрива с токсични нива на радиация.
В масовата култура трафикантите на подобни стоки обикновено биват представяни като могъщи търговци на оръжие с костюми по поръчка и достъп до подводници. Реалността обаче не е като на кино. Според грузински полицейски досиета, кръгът на Чадунели от осуетения опит за продажба на уран миналата пролет е включвал строителни работници и търговци на скрап. При вида на изпитите бузи и кривогледството на един от тях на снимката в досието, изглежда абсурдно подобни хора да се издигнат до нивото на заплаха за националната сигурност на която и да е държава. И все пак леснотата, с която могат да бъдат придобити съставки за мръсна бомба, е точно нещото, което ги прави толкова опасни.
Колко лесно е да си направиш ядрена бомба
С нарастването на броя на ядрените държави от около 5 до 9 от 70-те години насам, опасността от избухване на Трета световна война е допълнена от цял куп вторични ядрени заплахи. Рискът бойна глава или материал за производството й да попадне в ръцете на агресивна държава или терористи помогна на Барак Обама да постигне споразумение за временно спиране на оръжейната програма на Иран.
Северна Корея, за която се счита, че има повече от дузина бойни глави и активно прави изпитания на междуконтинентални ракети, които да ги пренасят, е и най-активният търговец в света на ядрено ноу-хау. Пакистан разработва тактически ядрени оръжия за военна употреба, които са по-малки и по-преносими от стратегическите такива, въпреки че нараства заплахата от вътрешни екстремисти в страната.
Опасността от мръсните бомби се разраства дори още по-бързо. Като начало, те създават техническите предизвикателства на получаването на ядрена реакция. Типът уран, иззет от Чадунели, е особено труден за намиране, но много болници и други индустрии използват силно радиоактивни вещества за рентгенови снимки и други цели. Ако тези токсични вещества се добавят към традиционни експлозиви, устройство, не по-голямо от куфарче, би замърсило няколко квартала - и вероятно много повече, ако вятърът спомогне за разпръскването на ядреното замърсяване.
Силата на първоначалния взрив няма да е по-смъртоносна от тази на обикновена бомба, но хората наблизо ще бъдат поразени от радиационно отравяне, ако се тръгнат да помагат на пострадалите, или вдишат замърсен с радиация прах. Цели квартали, летища или метростанции ще се наложи да бъдат затворени с месеци след подобна атака.
Дълготрайният ефект от "мръсна бомба" прави това оръжие особено привлекателно за терористи. Опасенията от замърсяване ще отдалечат туристи и клиенти, а разчистването на замърсяването е особено скъпо: икономическият ефект е вероятно по-тежък от този на терористичните атентати от 11 септември 2001, според изследване от 2004-та на Националния отбранителен университет на САЩ. "Това ще промени нашия свят," коментира през април 2016 г. Барак Обама за потенциала на мръсните бомби.
Наследникът на Обама със сигурност не подценява ядрената заплаха. На дебат преди първичните избори на републиканската партия през декември 2015 г., Доналд Тръмп коментира, че рискът "някой маниак" да се снабди с ядрено оръжие е "най-големият проблем", пред който е изправена Америка. Той обаче същевременно заявява, че светът ще е по-безопасен, ако повече държави имат ядрено оръжие. И неговата администрация все още няма очертана политика за противодействие на риска от "мръсни бомби"; позицията, която Тръмп ще заеме, би била от решаващо значение.
Ролята на САЩ в цялата работа
Чрез обучаване и снабдяване на чужди правителства с технологии за спиране на трафика на ядрени материали, САЩ играят централна роля в крехки и нестабилни райони в света, където крайно опасни материали могат да попаднат в неподходящи ръце. Целта според Саймън Лимаж, отговарял за неразпространението на ядрени материали в Държавния департамент в последните пет години на администрацията на Обама, е "да бъде удържана заплахата далеч от територията на САЩ."
Грузия е един от най-добрите примери как тези действия работят на терен. В последните 12 години, американското правителство осигурява над 50 млн. долара помощи за бившата съветска република с население около 3.7 млн. души, целящи да спрат търговията с ядрени вещества. Въпреки че самата тя не притежава ядрено гориво, Грузия не намира насред това, което експертите по ядрена енергия понякога определят като "ядрена магистрала"- маршрут за трафик, вървящ от Русия надолу през Кавказ към Иран, Турция и оттам към териториите, които ИДИЛ все още контролира в Сирия и Ирак.
По този маршрут САЩ спомогат за инсталирането на детектори за ядрени материали по границите, обучават полицейски отряди за залавяне на трафиканти и осигуряват разузнавателна информация и оборудване на местните регулаторни органи по ядрените въпроси. "Американците ни дадоха цялата технология," казва Васил Гедеванишвили, директор на грузинската Агенция по ядрена и радиационна безопасност. "Те обезопасиха всички граници около Грузия."
Ефектът от това стана видим през 2016, когато грузинската полиция залови три отделни групи контрабандисти, опитващи се да внесат ядрени материали. През януари те осуетиха опит да бъде пренесен контрабандно цезий-137 - опасен ядрен изотоп, който би могъл да бъде използван в мръсни бомби - през границата с Турция. Три месеца по-късно, на 17 април, грузинската полиция залови група трафиканти, опитващи се да продадат партида уран срещу 200 млн. долара.
В края на същия месец, Чадунели и четирима други грузинци са арестувани в Кобулети от отряд за борба с трафика на ядрени материали, който е обучаван и снабден с оборудване и разузнавателна информация от американското правителство. "В известен смисъл това беше успех," коментира Лимаж, който се среща с екипа по време на визита в Грузия през декември, само два месеца преди да подаде оставка от поста си като заместник на помощник-държавния секретар на САЩ. "Нито едно от постиженията, които имаме с тези партньорства, обаче не е постоянно. Всичко това е обратимо."
Терористи за Запада
И тези партньорства стават все по-важни за международната сигурност. В последните три години предвожданата от САЩ коалиция постигна известен напредък срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак, но терористичната група започна да променя тактиката си. Вместо да насърчават последователите да идват да се бият в Сирия, вербовчиците на ИДИЛ сега призовават за атаки срещу Запада. Продължаващата ерозия на територията на групата може и да не я направи по-малко опасна.
"Всъщност дори може да ги направи още по-отчаяни," казва Андрю Биенявски, вицепрезидент на американската неправителствена организация Nuclear Threat Initiative, която работи за ограничаването на ядрените оръжия и материали. "И нищо чудно те да се опитат да заложат на по-опасни оръжия."
Снабдяването с компоненти за подобно оръжие, както се оказва, не е най-трудната задача. Според адвоката на Чадунели - Тамила Кутателадзе, познатите му са намерили кутията с уран при един от търговците на скрап, където той е търсил вехтории за продажба. Другият обвиняем в случая - Михаил Жинчарадзе, казва на полицията, че "неизвестни лица" са доставили кутията в чувал с вторични суровини.
Тази версия на обвиняемите не убеждава разследващите, и дори адвокатът на Чадунели има съмнения как нещо такова би могло да попадне сред купчина боклуци.
Засега грузинските власти не успяват да определят със сигурност кой е източникът.
Зле охраняваните ядрени съоръжения в бившия СССР
По време на хаоса, последвал след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години, радиоактивни материали често са крадени от зле охранявани реактори и ядрени съоръжения в Русия и бившите й сателитни държави. Органите на реда в онези времена залавят пратки с такова съдържание, преминаващи през градове като Мюнхен и Прага, и ядрени експерти смятат, че големи количества съветско ядрено оръжие вероятно са достъпни за търговци с добри връзки на черния пазар.
Русия има собствени причини да се опасява от "мръсни бомби". Експлозията, която причини смъртта на поне 14 души и рани десетки други в метрото в Санкт Петербург на 3 април, е само последната от десетки терористични атаки от началото на 90-те години. През това време Москва полагаше усилия да опази ядрени резерви из бившия Съветски съюз, често с помощ и финансиране от САЩ. Но с влошаването на отношенията с Вашингтон, Москва прекрати сътрудничеството, като заяви, че повече не се нуждае от американската помощ.
Независимо дали го желае или не, Тръмп като президент на САЩ ще изиграе ключова роля в дефинирането на опасността от мръсни бомби в следващите години. От избирането си насам, Тръмп разкритикува дейността на ООН като "пилеене на време и пари," въпреки че организации към ООН като Международната агенция за атомна енергия отговарят за следенето на ядрените запаси и съветват държавите как да гарантират безопасността им.
В Грузия има очевидни рискове от разпадане на партньорствата. От моста, на който Чадунели се среща с потенциалните купувачи, са нужни само няколко часа, за да стигнат съставките за "мръсната бомба" до Турция, с кола или лодка, и само дни, за да се доберат те до Сирия или Ирак. Домът му е на броени километри от границата с Азербайджан, прочута с корумпираната си диктатура с връзки с Иран. Местните хлапета често карат колела точно до границата, защитена с бодлива тел и охранявана от няколко летаргични войници.
Те са тънка линия на защита в ера, в която ядрените заплахи изникват не само от военни и агресивни режими, но и от суровата икономическа реалност на някои от забравените места по света. Повечето работни места в този регион носят по няколкостотин долара месечно, така че привлекателността на трафика през тези граници е постоянна, коментира майката на Чадунели - Тамила.
Агентите под прикритие, които са го арестували, са предложили да платят $3 млн. за урана. В края на процеса срещу Чадунели през декември, всички заподозрени са приели да се признаят за виновни в замяна на облекчени присъди; Чадунели е осъден на 3 години затвор. В едноетажната му къща с открита кухня, печка на дърва и нередовно електричество, майка му твърди, че няма представа как приятелите му са се добрали до ядрени вещества - или защо нейният син се е включил в заговор за продажбата му. "Парите може да са замъглили преценката му," коментира тя.
