Съветският съюз е имал някои странни навици. Например да строи цели градове, които не са отбелязани официално на картата, затворени са с високи стени и жителите им сякаш не съществуват за околния свят.
Като например Железногорск, който е в най-северния край на Курска област.
Градът е създаден с идеята там Москва да обособи "рай за учените", които на спокойствие да обогатяват плутоний и да работят по ядрените оръжия на СССР. Кодовото название на населеното място е Красноярск-26 и се намира на около 130 километра от Курск.
Строежът и заселването на Железногорск започват в разгара на Студената война - 50-те години на миналия век.
САЩ вече са доказали способностите на своите ядрени оръжия с ударите по Хирошима и Нагасаки, а СССР отчаяно иска да навакса.
За целта им трябва усамотено място, където работата по ядрените бомби да се случва в пълна секретност, а какво по-добро решение от далечния север на Курска област?
За късмет районът не само е дискретен, но и там се открива огромно находище на желязна руда, което дава и името на града.
На официалните карти от СССР обаче Железногорск го няма, няма и пътища дотам.
Стените му са строго охранявани и достъпът се контролира с фанатична старателност. Основната част от жителите са ядрени инженери и физици и техните семейства. Всеки жител на Железногорск е внимателно подбран и проучен, преди да бъде изпратен да се труди в секретния град.
Там специалистите и близките им разполагат не само със собствени жилища, места в детските градини и училищата и културни събития като театър и опера.
На тях е предоставен достъп и до луксозни за времето стоки и храни, но за сметка на това им е строго забранено да контактуват с външния свят. Все пак под Железногорск има изградена мащабна мрежа от подземни тунели, свързващи ядрени реактори, които работят денонощно за добив на ядрено гориво.
Потребител на Reddit публикува мемоарите на своя дядо инженер, който се е трудил в тайния град.
Подземния ядрен комплекс имал 3500 помещения за служителите си, докато реакторите се охлаждат от две от преминаващите реки.
Една трета от ядрените оръжия, които Съветският съюз успява да произведе, са направени именно там. В мемоарите си инженерът не пропуска да спомене, че работата по бомбите не протича съвсем без инциденти, включително споменава и неволен взрив на малка атомна бомба, която убива няколко души.
Явно това не е бил единственият производствен фал, защото той добавя, че много от новородените на Железногорск се раждат с различни болести и малформации.
Напускането на града, дори и по здравословни причини, става невероятно трудно. Малкото, които успяват да пътуват, не могат да кажат къде точно живеят и затова или казват Красноярск, или лаконично наричат населеното си място "Железния град".
Железногорск се появява на картите на Русия за първи път през 1992 г.
Реакторите постепенно спират дейност, като последните от тях са изключени през 2010 г. На място остават обаче и голям набор от сателити, радари, системата от тунели и такава от бункери.
Заради тях, а и заради цивилната дейност на учените Железногорск до голяма степен продължава да функционира като затворен град.
Руското правителство пък продължава да не дава данни каква точно е инфраструктурата на града, дали там няма запас от ядрени бомби и дали няма възможност такива отново да се произвеждат там.
