Венецуела може да е пълен хаос в политическо отношение, но едно не може да се отрече - трафикът на кокаин от Венецуела към САЩ е повече от организиран и нараства.
Според американското разузнаване самият военен и политически елит на Венецуела е намесен в схемата с трафика на наркотици от и към страната, извършван с помощта на стотици малки самолети без отличителни знаци.
Продължило месеци журналистическо разследване на CNN проследява пътя на север на кокаина от фермите в Колумбия към САЩ и открива, че броят на подозрителните полети от Венецуела е нараснал значително - от около два на седмица през 2017 до почти ежедневни доставки през 2018, твърди източник от американските власти. Тази година същият източник е наблюдавал цели пет нощни полети в небето едновременно.
И ако преди самолетите, натоварени с колумбийски кокаин, са излитали от затънтените южни райони в джунглите на Венецуела, сега те тръгват от далеч по-развития северозападен регион на страната, за да се намали времето на полета им, твърдят източниците на CNN.
Властите, ангажирани в борбата с търговията на наркотици, описват носеща огромни печалби за венецуелското правителство система от куриери.
"Трафикантите на дрога все повече се възползват от съучастничеството на венецуелските власти, а в последно време и от вакуума във властта," казва представител на американските служби за борба с трафика на наркотици.
По думите му всяка доставка на кокаин от Южна Америка е толкова високодоходна, че дори цената на самите самолетите, с които се извършват пратките, е по-ниска от кокаина, който се пренася. При това повечето машини се използват само веднъж, а после се изоставят или се подпалват при пристигане в крайната цел.
Сериозен дял от печалбите отиват в държави, през които преминават наркотиците, от джунглите в Колумбия през Венецуела до бреговата линия на Хондурас. Конфиденциална американска радарна карта от 2018 г. на самолетните маршрути показва тръгването им от северозападна Венецуела в региона Зулия, движението им на север до Карибите, и после резкия им завой на запад към дестинациите в далечните фермерски територии на Гватемала, по бреговата линия на Хондурас и някои от Карибските острови.
Оттам дрогата се доставя до Мексико и после се разпространява до американските градове.
Само през 2018 г. 240 тона кокаин са преминали от Колумбия във Венецуела, за да бъдат превозени със самолет извън страната. Други от ангажираните в борбата с търговията с дрога казват, че тези числа са доста скромни.
Подобно количество чист колумбийски кокаин, след като бъде разреден и продаден, би могъл да донесе общи печалби на стойност около 39 млрд. долара според изчисления на Службата на ООН по наркотиците и престъпността.
САЩ наскоро изразиха опасенията, че предложена от Доналд Тръмп забрана на всякакъв тип помощи за Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор ще създаде "златна мина" сред предвожданите от венецуелците трафиканти, тъй като американската помощ за тези три централноамерикански държави специално е насочена в борбата с търговията с кокаин.
Години на обвинения
От години САЩ обвиняват високопоставени венецуелси чиновници в трафик на дрога. Сегашната набираща скорост търговия с наркотици е симптом на спешната нужда от пари в брой в сриващата се венецуелска икономика. Страната е затънала в хиперинфлация, а по всички етажи на властта върлува корупция. Колумбийски чиновници, които рядко говорят пред медиите, също потвърждават, че колумбийската лява партизанска група ELN си е сътрудничела с висши военни от обкръжението на президента Николас Мадуро.
През 2017, бившият венецуелски вицепрезидент Тарек ел Айсами стана обект на санкции от американското Министерство на финансите заради контролирането или частичното притежаване на "многократни доставки на наркотици над 1000 кг от Венецуела". През март срещу Ел Айсами, в момента вече министър на индустрията, беше предявено обвинение в Ню Йорк за спомагане на наркотрафик.
Той не отговори на новите обвинения, но писа в Twitter два дни след обявяването им: "ЛОЯЛНИ – винаги! АНТИИМПЕРИАЛИСТИ – винаги!! ПАТРИОТИ – винаги!! ЧАВИСТИ ВИНАГИ!! ЩЕ ПОБЕДИМ!!!"
През май 2018, Диосдадо Кабело, лидер на Венецуелската национална конституционна асамблея и дясна ръка на Мадуро, също стана мишена на санкции за "пряка ангажираност с дейности, свързани с наркотрафик". Той отвърна, че няма доказателства за негово участие в трафика, и коментира, че това е политическо преследване от страна на САЩ.
Това са само два от случаите, при които венецуелски политици и висши чиновници стават обект на подобни обвинения в САЩ. Всички тези твърдения са отхвърлени от властите в Каракас.
Тайни писти
Междувременно целия политически хаос в страната води до сериозно търсене на пари в брой, за предпочитане в чужда валута. Това кара много пилоти да поемат все повече и повече рискове. Това често са хора, които са били на служба в гражданската авиация на страната, но са загубили работните си места. Сега те са част от сложните операции на картелите, които водят до много опасности.
Мащабите на трафика са били потвърдени от представител на регионалните власти, според който полетите използват около 50 тайни писти във венецуелския северозападен регион Зулия. Самолетите, превозващи дрога, обикновено летят с изключени транспондери, които биха ги идентифицирали пред радарите.
Със съдействието на групата "Фузина" - част от елитните части на армията на Хондурас" - журналисти успяват да посетят района на Москития в страната, който се използва от венецуелските пилоти трафиканти за междинно кацане и излитане на самолетите.
Маркировките на опашките на почти всички самолети в Москития показват, че те идват от САЩ. Десетки от тези самолети са били купени на търгове в Америка от съществуващи само на хартия компании, и после транспортирани на юг.
В Москития някои самолетите стоят повредени, ръждясващи и разкрити за стихиите на края на импровизирани бивши писти, които са станали неизползваеми заради големи дупки. Други машини са скрити, скрити сред извивките на течението река, но видими от хеликоптер.
Хондураски военни казват, че трафикантите са се споразумели с местните рибари как да прибират кокаина, изгубен при инциденти или при акции на органите на реда. Ако трафикант очаква, че може да бъде заловен, той изхвърля кокаина през борда, прикрепен към плаващ буй. Подобни пратки обикновено тежат 30 кг и на рибарите се плащат 150 000 долара, ако ги предадат обратно на картелите.
Американската технологична помощ е спомогнала за свеждане почти до нула на броя незаконни полети за трафик на дрога, тръгващи от колумбийска територия, но трафикантите имат лесна алтернатива от другата страна на границата, във Венецуела.
"Един от проблемите, с които се сблъскваме, е че територията на границата е огромна. Спряхме полетите, които се опитват да напуснат Колумбия с наркотици на борда, но наркотрафикантите се възползват от райони, които не можем да контролираме", казва полковникът от колумбийската армия Маурисио Гонзалес.
Прекосяване на границата
Колумбийските хеликоптери нямат правото да летят на по-малко разстояние от 8 км от същинската граница на Венецуела и трябва да остават на височина над 700 м, за да избегнат риска от обстрел с автомати от наркотрафикантите долу.
След като веднъж стигнат до Венецуела, наркотиците се пренасят през военни контролни пунктове и се ескортират или пропускат от армията, потвърждават американски и местни представители, както и няколко дезертьори от венецуелската армия.
Дезертьор от венецуелската гранична полиция коментира, че някога негова задача е била да намира камионите, пренасящи кокаина на трафикантите, и да гарантира, че те ще преминат бързо през границата. Той твърди, че това се е случвало поне по три пъти седмично, през 5-годишния период, докато е служил в граничния регион.
"Промити мозъци с подаяния за храна"
"Колите, които прекосяват границата с оръжия и наркотици, са пикапи. Казваха ни цвета и модела пикап, и кога той ще пристигне - обикновено точно след изгрев или по залез", обяснява дезертьорът.
Укрил се със семейството си в Колумбия, той твърди, че неговите командващи са давали изрични инструкции. "Всичко се координираше от командващия бригадата. Той изпращаше лейтенант да ни информира какво трябва да премине. Това се уговаряше на високо ниво. Тези, които не бяха съгласни, биваха премествани автоматично."
Дезертьорът описва как напрежението се е засилило в първите месеци на 2019 г., когато борбата за власт между опозиционерът Хуан Гуаидо и Мадуро ескалира. Отрядът му е бил почти постоянно затворен в казармите, но е имал за задача да допуска жизненоважната контрабанда през границата да продължава с максимални темпове.
"Бяхме затворени в базата, когато не бяхме наряд. Генералът казваше: 'Всички трябва да са с нас. Ако някой напусне или говори срещу правителството, ще бъде арестуван'", коментира.
"Промиваха ни мозъците с подаяния за храна," допълва той, като визира субсидираните кашони с храни, които помагат на държавните служители да преодоляват убийствените последици от тежката хиперинфлация върху покупките на храни от семействата.
"Една нощ просто не можех да издържам повече. Прибрах се у дома и казах на жена ми: 'Заминаваме за Колумбия!'. Синът ми се разплака и каза: 'Татко, какво ще правим?'. Знаех обаче, че ако останат без мен, ще бъдат заловени или разпитвани."
Той и неговото семейство са избягали през границата в 3 часа сутринта, като са използвали маршрут, който той е забелязал, че е по-слабо охраняван.
