Новият символ на руската мачовщина - училища за съблазняване

Според "Училището за съблазняване" в патриархална Русия жените от средната и работническата класа имат твърде малко опции и всички от тях включват намирането на добре обезпечен финансово мъж. Тези "училища" съществуват, именно за да помогнат на подобни жени в преследването на целта им.

Там младите дами учат изкуството на уж случайните срещи, уж случайните докосвания и сексапилната походка с поклащане, която да им отвори пътя към перспективен партньор.

Именно върху подобно училище и три от неговите ученички се фокусира режисьорката Алина Рудницкая.

В своя нов документален филм тя разкрива таен и крайно сексистки свят, който, колкото и да е учудващо, съществува в XXI век в съвременна Русия.

Президентът Владимир Путин обича да се хвали, че страната му е мястото, на което "мъжът е мъж и жената - жена", но това е и държава, която внушава на жените си, че независимостта им ще ги изолира от обществото и ще ги направи нещастни.

В същото време на жените се втълпява, че бракът и майчинството са първостепенни приоритети, без които щастието им е невъзможно. Резултатът от подобно възпитание е, че за мнозинството от рускините най-голямата цел е да привлекат мъж, готов да се обвърже с тях и да докаже отдадеността си с пръстен. Любовта често не е част от това уравнение.

Тук идва ролята на училищата за прелъстяване.

Класните им стаи са претъпкани с жени по бельо или с предизвикателно облекло, които следват инструкциите на мъже на средна възраст. Учителите ги превеждат през серия от упражнения, в които жените се учат как да се навеждат съблазнително напред така, че да докоснат случайно до "жертвата" си, или как да танцуват с бавни движения в ханша.

Има дори часове, които преподават на курсистките как да се движат, когато в изблик на мачовщина мъжът ги хване през врата. Посланието е, че колкото по-силов е жестът, толкова по-искрен израз на привличане и любов е той.

Крайният извод от всички тези класове е ясен - стойността на една жена зависи от интереса, който тя предизвиква в мъжете, и жените трябва да използват всички налични инструменти за привличане, за да спечелят мъж за себе си.

С това безсрамно твърдение "училищата за съблазняване" се опитват да превърнат жените в същински капани за мъже.

Първата жена, която проследява филмът на Рудницкая, е Лида. Тя не е особено ентусиазирана и не вярва на методите, които курсовете за привличане й преподават. Въпреки това животът й в момента предлага твърде малко алтернативи и включва съжителство с майка й, която тя не може да понася, и капана на безперспективна връзка с женен мъж, който не иска да напусне жена си заради нея.

Лида смята, че всичките й проблеми се дължат на факта, че никога не е имала добро семейство за пример пред очите си.

В същото време телевизионните и радиопредавания, които се излъчват непрекъснато в училището, осигуряват макро контекст за микро действията. Те намекват за широко разпространената представа, че жената никога не е завършено цяло, освен ако не е част от брачна двойка.

Тази концепция се подкрепя изцяло от самото училище, където Лида, в съзвучие със своята учителка, се съгласява, че мъжете искат от жените да имат мозък в контекста на бизнеса, но извън работата им никой няма нужда от мислещи жени.

Лида обаче е доказателство, че подобна концепция невинаги е вярна.

Рудницкая я показва четири години след завършването на "училището за съблазняване".

Тя все пак се омъжва за нейния любовник, ражда му дъщеря и затъва в отчайващия живот на затворена вкъщи домакиня. С други думи, семейството далеч не е гаранция за идилия. При тези обстоятелства вместо да намери вечното щастие, жената е маргинализирана.

Преди Лида е била уважаван професионалист, а в момента е принизена до чистачка и готвачка, обладана е от съмнения, че мъжът й й изневерява и е крайно нещастна от съдбата си.

Нещастието свързва нея и друга жена от училището - Вика.

Вика е в безрадостен съюз със съпруга си Денис, с когото е успяла да отвори магазин за дамско бельо. Тя признава на терапевта си, че иска да напусне мъжа си, но се притеснява, че ще бъде критикувана от близките си и ще остане сама. Споделя, че се чувства истински жива, само когато практикува истински предизвикателни танци в училището.

Парите играят значителна роля и в живота на Лида, и в този на Вика.

Те са наясно, че не могат да печелят толкова, колкото мъжете си, а освен това са научени, че бракът е крайната цел на съществуването им - нещо, което майката на Вика не спира да й повтаря.

Жените в Русия са обучени от обществото да се чувстват виновни, ако имат независими желания, въпреки че браковете им, продиктувани повече от нужда, отколкото от любов, са еднопосочен билет към нещастие и съжаления.

Дъщерята на Лида вече се опитва да се разхожда наоколо в обувките на високи токчета на майка си, което само подчертава идеологията, в която да си привлекателна е най-важното качество. То в крайна сметка позволява на жените да заемат препоръчаната за тях роля на верни жени и майки, колкото и понякога тази роля да е нежелана.

Последиците от мизогинията в Русия най-много личи в съдбата на Диана, разказва Рудницкая.

Тя е самотна майка, на която Вика се подиграва за облеклото като на ученичка и тънките руси плитчици, които според "съученичката й" са като на жена, която търси платена любов. Намеците на Вика са наистина оскърбителни, но има истина в идеята, че Диана и жени като нея се опитват да се продадат като предмети в замяна на финансова подкрепа.

Диана вече е скъсала с един свой приятел, защото той не може да й осигури апартамент и пари, за които твърди, че заслужава по право.

В крайна сметка тя успява да се омъжи за писател, който й дава тези неща, но в много други области е недоволна от него. Затова и по време на благотворителен бал приема щедрата оферта на слабо познат господин за екзотична ваканция без съпруга си.

В последните сцени от филма на Рудницкая Диана отново е в училище, този път по етикет, където е облечена в официална бална рокля и се учи на обноски, достойни за кралска особа.

Това е поредният опит на "училището за съблазняване" да промие мозъците на курсистките си, че могат да си спечелят щастливо съществуване като в приказка, само като се превърнат в достатъчно атрактивни, че да привлекат точния спонсор.

Училището е хитро измислен капан, който е проектиран да държи жените там, където предполага, че им е мястото - като подвижни декорации без емоционални нужди.

А след като тази роля е изпълнена, те са принудени да се примирят с нищожната подкрепа и привързаност, които получават от не толкова подходящите за тях партньори.

Цялата безполезност на тази парадигма намира изражение в сина на Диана - Саша, който й казва, че колкото и елегантна да се опитва да изглежда, поведението й се променя, когато камерите около нея не работят и никой не гледа.

В Русия жените могат да бъдат обучени, че удовлетворението минава през превръщането им в изкусителки и оттам - в истински кралици, спечелили своя крал. Но, както се вижда и от филма на Рудницкая, дори и кралските одежди отново водят до непоносимото ежедневно нещастие отпреди короната.

#24 deowin 14.11.2019 в 22:57:47

>Разбрахме Тоест, за пореден път "разбрахте" нещо, което няма нищо общо с реалността, но пък е удобно за вярване. Кое е ново?.. Естествено, че жена ми готви. Готвя и аз. Тя малко повече, защото има повече време. Понякога я моля да ми сготви нещо конкретно. Не помня да ми е отказвала. Просто абсолютно никога не я пращам в кухнята със заповед "жена, направи ми сандвич!", защото искам да имам равнопоставен партньор в живота, който се наслаждава на точно същата свобода и воля, които имам и аз, вместо прислужница, която да настоявам, че е длъжна да ми слугува. Ти, от друга страна, предпочиташ прислужница. Твой прерогатив. Казва много за теб, конкретно, такива хора като теб аз наричам мижитурки, защото нямате човешкото достойнство да приемете ближния си - дори собствената си жена - за изконно равнопоставени на вас, или дори за човеци, защото си избивате мижитурските комплекси с глуповатите смехотворни приказки за "традиционните ценности", които, естествено, поставят вас на едно ниво над тъпата ви жена. Ми.. щом те кефи да спиш с прислужница, робиня или дори нечовек - дерзай. То всъщност не че и спиш или си спал кой-знае колко с нея, предвид професията ти когато поне си можел и годините ти днес.. >тя свободно, без да я карам Аха. Без да я караш. Само че вече се изпусна с онова "не смее да накара жена си". Когато не обмисляш старателно какво да напишеш, тъй щото да не излезеш пълен тъпанар, звучиш доста по-автентично. Хилавите ти опити за damage control сега са хилави и закъснели. >май зависи не от жената а от човека И, отново, в момента, в който превключиш на автопилот, устата ти сама издава бруталните ти предразсъдъци. Хайде, давай, обясни пак как само се майтапиш и всъщност не е като да не мислиш жените за хора.

#26 Дракон с кисело зеле 15.11.2019 в 01:49:04

Абе, на уточнителя да не са му баннали акаунтите, че да е направил нов? Този Изидорус на него ми мяза, даже споменава Херберт Маркузе под една друга статия.

#27 dedo adji 15.11.2019 в 10:33:28

...И за неправомерно триене без нарушение на определените правила на сайта могат спокойно да бъдат осъдени... Добра идея, Марком. В САЩ и Англия биха могли да се изкарат няколко хилядарки по извънсъдебно споразумение, ама по нашия край на Гешев ли да разчитаме? Теоретично е възможно, но ще отнеме толкова време, пари и нерви, че никой няма да се хване. А канчето защо толкова люто мрази рускините? Мога да разбера марийка касимова, правили са й конкуренция на младини. Но в профила на канчето пише дата на раждане 1983. А се пеняви за рускините по морето в началото на 90-те, когато трябва да е било там на лагер. Рускините и в детския лагер ли са нахлули? Въобще има нещо фалшиво и, като му чета всички излияния, джендърът му става съмнителен, като на ментора му деосвин. И като него безапелационно определя на кого къде му е мястото. Регулировчик, та дрънка.

#28 Изидорус Б 15.11.2019 в 20:59:43

Вярвам, че между двете крайности : А. Руския традиционен мачизъм , консерватизъм и потискането на жената и Б. Джендър идеологията , транс-джендъризма и токсичния мъжемразки феминизъм - ще намерим вярното разумно положение. А то е: мъжете и жените са различни като физиология , но равни като права. Еднакво вредни са както токсичния мачизъм на Путин и руснаците, така и токсичния феминизъм на озлобените лесбийки и мъжемразки от САЩ и Западна Европа. Жените и мъжете се нуждаят отчаяно едни от други и аз много ще се ядосам на всички опити те да бъдат скарани и превърнати в осакатени индивиди. Мъжът без жена е половин човек. Жената без мъж е половин човек. Заедно те правят едно чудесно цяло и една хармонична съвкупност. На противното мнение са заклетите мъже - хомосексуалисти, които и в червата си мразят всичко женско. На противното мнение са и изсушените и безплодни жени-интелектуалки , тип "Сексът и градът", които в своя интелектуален егоизъм и обърканост пропускат живота си."

Новините

Най-четените