Когато застанете пред затвора „Зволе“ в Холандия, първоначално е трудно да си представите, че тихата сграда, която се намира до ресторант за бързо хранене и градина, приютява около 400 затворници. При това някои от тях са с тежки психични отклонения.
Паркингът е пълен, но около сградата няма никого. Не е ясно и през коя вратата се влиза, но когато намерите входа разбирате, че камери вече записват всяко ваше движение. Дори в частите на сградата, отделени за персонала, всеки посетител бива подлаган на стриктни проверки по сигурността – проверяват се всички документи на влизащия, а притежанията му се сканират. Едва след като преминете през тежките метални врати става ясно, че сте в затвор.
124 мъже и 36 жени са отделени от останалите затворници. Една трета от жените дори се намират в „кризисното крило“ - мястото, на което психичното им състояние се стабилизира преди да бъдат допуснати в основното психиатрично крило.
В световен мащаб подобен подход е рядкост. В страни като Великобритания и САЩ често се случва затворници с психични отклонения да бъдат оставени с останалите осъдени. Но в Холандия всички затворници преминават през специфични части на затвора след задържането си. Идеята е, че по този начин те ще получат адекватните помощ и грижи, от които се нуждаят. Въпросът е доколко това разделение наистина им помага.
Пет нива на правосъдие
Едно от различните неща в холандската наказателна система е това, че един човек може да бъде смятан за виновен за извършеното престъпление на пет различни нива. Това се определя по специална скала, която започва с пълна липса на отговорност за престъплението, три междинни нива и достига до пълна отговорност за стореното.
Представете си ситуация, в която един човек е употребил наркотици, които са довели до психотичен епизод. Ако след това човекът извърши тежко престъпление, той може да бъде смятан за отговорен в някаква степен, тъй като е взел решението да употреби наркотика. Но ако психотичният епизод не е бил предизвикан от наркотик, тогава престъпникът може да бъде определен за по-малко отговорен за стореното.
Това означава, че психичните заболявания сред престъпниците се разглеждат по-различен начин в сравнение с други държави. Ако се установи, че престъпник има психично заболяване, той може да бъде изпратен на няколко различни места. „Филтрирането“ се извършва още преди да започне да се изпълнява наказанието, пояснява Мод Вебруген, психолог в затвора „Зволе“.
Когато човек влезе в затвора, веднага му се прави преглед от психолог или психиатър. Осъдените, които имат най-сериозни заболявания или отказват да получат лечение, могат да бъдат изпратени в това, което се нарича ЗПЦ – Затворнически психиатричен център. Тези, които са в ЗПЦ, са отделени от останалите обитатели на затвора.
При по-леки психични отклонения, затворниците биват изпращани в място, наречено ОДГ (Отделение за допълнителни грижи). То е устроено по такъв начин, че да предостави на обитателите си "тиха и стимулираща среда“, посочват от холандското министерство на правосъдието. В клиниките за психично болни в страната също има заделени места за престъпниците, които се съгласят доброволно да бъдат лекувани.
Затворът "Зволе". Снимка: Wikimedia Commons
Според екипа на „Зволе“ има много ползи от ранното насочване на затворниците с психични заболявания към едно или друго крило. Ако оставиш тези хора, особено склонните към самонараняване, на един етаж с другите затворници, това може да „доведе до бедствие“. Нужно е пациентите с подобни отклонения да бъдат по-добре пазени, тъй като е и по-трудно да предвидиш поведението им.
Например, все по-разпространено явление в затворите в Холандия е затворниците да имат ключ за килията си. Това обаче не е така в ЗПЦ. Там затворниците имат по-малко отговорности, защото са по-уязвими, обясняват лекарите.
„Бият ги, насилват ги и им взимат лекарствата“, коментира психиатърът Мено ван Кьонингсвелд, който от десетилетия работи в затвори. Затворниците могат да се отдадат и на антисоциално поведение и, например, да започнат да крещят през нощта. Съзнателно или не те могат да се наранят. Психиатърът разказва за случаи, при които психично болни затворници буквално изяждат собствениците си чорапи или опитват да погълнат всяко малко парче метал, което могат да открият.
Освен това жени биват държани отделени от останалите. Това се прави за тяхна собствена безопасност. Такива, например, са случаите с жените, които са детеубийци – престъпление, което може да доведе до тормоз и побои от страна на другите затворници. При тези жени се внимава и да не посегнат на собствения си живот.
Жените, които се озовават в затвора, получават солидна помощ – някаква дневна рутина, подслон, храна и медицински грижи. Много от тях не са имали достъп до тези базови неща в миналото, особено тези, които са живели на улицата.
Затворниците в Холандия постепенно намаляват година след година. Наскоро са затворени 19 затвора, но според психиатъра ван Кьонингсвелд това се дължи най-вече на използването на електронни гривни за глезени и по-честите присъди, при които от осъдения се изисква само обществено полезен труд.
При психично болните затворници, особено при жените сред тях, се наблюдава обратната тенденция – те стават все повече. Това явление е налице не само в Холандия, но и в световен мащаб. Не е напълно ясно защо. Възможно е да е заради промените в съвременното общество, при което социалните връзки не са така силни и хората по-често стават индивидуалисти.
„Когато започнеш да крещиш на улицата, вече много по-рядко ще се намери някой да ти предложи нещо за хапване. По-скоро ще се обадят в полицията“, обяснява психиатърът.
Осъдените жени прекарват средно по 4 месеца в затворническия психиатричен център на „Зволе“. Често това е и мястото, в което ги държат, докато получат присъда, а понякога – до оправдаването им. Ако съдията ги освободи, времето за лечебната програма намалява, а с това и шансът тя да е ефективна.
Това е една от причините едни и същи хора да извършват престъпления отново и отново, при което ги връщат пак в ЗПЦ. Психиатричният център на затвора е мястото, на което могат по-лесно да получат психиатрична помощ – по-лесно отколкото навън. Този проблем идва и от недостатъчния брой психолози в страната.
Най-опасните
Тези, които са извършили най-тежките престъпления, свързани с насилие, може да бъдат задържани в институция, наречена TBS (terbeschikkingstelling), което означава „на разположение на правителството“. Могат да ги държат там, докато не бъде решено, че вече не са опасни за обществото. Преоценяването им се извършва веднъж на една или две години.
Рискът от повторно извършване на престъпление сред тези хора е голям. Поради това понякога те остават зад решетките дори с няколко години над първоначалната си присъда (един човек може да получи присъда за затвор и отделна такава за TBS). Средният престой в тази институция е между шест и седем години, а целта на TBS е да опази обществото от конкретния психичноболен човек и същевременно да реабилитира него или нея.
Холандската система обаче има една слабост, която я характерна и за затворите в другите държави – тя е разработена с фокус върху мъжете. Например, оценяването на риска, който затворниците представляват, е „разработено за мъже и тествано върху мъже“. В същото време се оказва, че жените, които извършват тежки престъпления, има сходни биографии с комплексни проблеми, различаващи се от тези на мъжете престъпници.
Такъв е случаят с някои от тези, които извършват най-тежки престъпления. Като например, жена с психопатия, която е поръчала изнасилването на любовница на гаджето си.
Психиатърът Вивиан де Вогел е забелязала, че жените като тази почти винаги имат проблемно минало. Това да се вземе предвид цялата история на живота им не оправдава стореното от тях, но помага да се намери начин за лекуване на тяхното заболяване и повторното им интегриране в обществото.
Заради това де Вогел е разработила метод за оценка на риска при такива жени, който, макар все още да не се използва масово, взима под внимание фактори като това дали жената престъпник е проституирала някога, имала ли е проблем при отглеждането на децата си, дали не е забременяла още като тийнейджър и дали има ниско самочувствие. Оказва се, че последното е фактор за повторно извършване на престъпление от жени, но не и от мъже.
Помощ в самия затвор
Системата на затворите в други държави не винаги осигурява необходимата помощ на психично болните затворници. В Зволе, изглежда, не е така – поне на влизане в затвора. Освен, че холандската система осигурява достатъчно ресурси за тези хора, има и нещо друго – собственото им усещане, че са достигнали дъното. Това им помага да искат да се променят. Психатричната помощ в затвора им помага, тъй като е по-трудно да получат такава навън.
Проблемът е, че невинаги има достатъчно време, за да се осигури правилното лечение на психично болния затворник преди той да бъде освободен. Казва се, че целта на затворническите психатрични центрове е да „стабилизират“ своите посетители. Но дори средния престой от четири месеца не е достатъчен, за да се премахнат дълбоките проблеми, които стоят в основата на психичните заболявания на затворниците.
Когато излязат от затвора, тези хора се озовават в същите хаотични социални структури, в които са били и преди – отблъснати са от обществото и се срещат със същите хора, комуникацията с които вече веднъж е допринесла за това да имат проблеми със закона.
