Доналд Тръмп влезе в Белия дом с обещанието да управлява държавата като бизнес и да напълни администрацията си с бизнес-титани. Партньорството им обаче не се получи.
Само година след встъпването в длъжност на Тръмп тези титани си тръгват, пропъдени от мениджър, който не иска да чува "не", не вярва на никой друг, освен на самия себе си, и не може да търпи да дели светлините на прожекторите с други, дори и с тези, които някога наричаше "най-добрите хора" на света за тези постове.
Тръмп унизи държавния секретар Рекс Тилърсън, бивш изпълнителен директор на петролно-индустриалния гигант ExxonMobil, който някога описваше като "въплъщението на американската мечта", като го уволни с туит.
Той редовно отхвърляше препоръките на директора на Националния икономически съвет Гари Кон, като подлудяваше бившия президент на титана на Уолстрийт - Goldman Sachs, с упоритото си настояване за митнически бариери, с което ускори напускането на Кон.
И отношенията му с министъра на търговията Уилбър Рос са рязко охладнели като се твърди, че той е заявил на легендата от Уолстрийт, че разбирането му за търговия е "ужасно", а съветници от Западното крило разказват пред пресата как Рос е проспивал важни срещи. Помните ли съветите с изпълнителни директори, които Тръмп първоначално създаде, за да се консултира с висшите мениджъри на Америка? Те спряха през август миналата година.
Склонността на Тръмп публично и на четири очи да измъчва влиятелни фигури в администрацията си стига и до военните чинове.
Съветникът по въпросите на националната сигурност Х. Р. Макмастър вероятно е на път да напусне, а началникът на кабинета Джон Кели, пенсиониран генерал от морската пехота, може да последва примера му.
Но скъсването на Тръмп с неговите повелители на вселената подкопава най-важната основа на привлекателността му като кандидат: че знае какво е нужно, за да бъде успешен човек, и че ще назначава хора, които са оформени по негов образ и подобие. Раздялата, коментират представители на Белия дом, външни експерти и дори близки приятели на президента, е била неизбежна.
От десетилетия Тръмп управлява империя, занимаваща се с недвижими имоти и брандинг, където той е единствената звезда. Кампанията му се крепеше на неговата личност, като той говореше и правеше каквото си пожелае, стратегия, която доведе до поразителни резултати на първичните избори и до победа в общите избори, която малцина успяха да предвидят.
Сега Тръмп има още по-малко търпение за съветници със силно собствено мнение, които му казват, че не бива да обявява търговски войни, или че не е редно да е толкова мек с Русия, или да му хрумне да организира среща на високо равнище с разполагащия с ядрено оръжие севернокорейски диктатор, който може да се окаже, че никога всъщност не е и отправял покана за такава среща на високо равнище.
Тръмп просто се връща към това, което винаги е бил - фронтмен в солово риалити-шоу, който предпочита да бъде заобиколен от обожатели, които да го хвалят и превъзнасят и да потвърждават убеждението му, че всичките му инстинкти са правилни и гениални и гарантирано ще доведат до успех.
Чудното всъщност е, че някой изобщо е изненадан от този факт.
Има огромна по мащаби научна литература, занимаваща се с въпроса за нарцистичните лидери, които се издигат до властта заради грандиозност и огромна самоувереност. Те обикновено не се разбират особено с други силни лидери.
Тръмп не иска никой да застава на пътя му и определено не иска някой да отнема от светлината на прожекторите, насочена към него, или хора, които не са съгласни с него. Той предпочита хора, които са склонни да му се подмазват и да го ласкаят. И няма вариант, при който нещата да бъдат различни.
Когато Тръмп привлече Кон от Goldman Sachs, президентът не спираше да се хвали какъв успех е постигнал, като е взел в администрацията си един от висшите мениджъри на най-елитната фирма на Уолстрийт.
Въпреки че финалната реклама от кампанията на Тръмп представяше Goldman като част от глобален заговор, стремящ се да унищожи Америка.
"Като мой главен икономически съветник Гари Кон ще употреби таланта си на изключително успешен бизнесмен, като го впрегне в работа за благото на американците", каза президентът след назначението му.
През юли миналата година Тръмп каза в интервю пред Wall Street Journal, че смята да номинира Кон за следващ председател на Федералния резерв - вероятно най-влиятелния финансов пост в света.
След което всичко се срина. Кон рязко и публично разкритикува колебливата и изпълнена с увъртания реакция на президента на шествие на бели националисти в Шарлътсвил, Вирджиния, което доведе до напрегната среща в Овалния кабинет, заплахи за оставка и края на шансовете на Кон да застане начело на Фед.
Нещата донякъде се подобриха, когато Кон спомогна да бъде прокаран важния за Тръмп закон за данъчна реформа.
После обаче Белият дом премина към търговските въпроси и Кон започна да се съпротивлява твърдо на инстинктите на Тръмп да налага гигантски митнически тарифи на вносната стомана и алуминий. Нещата стигнаха до пряк конфликт в среща в Овалния кабинет през януари, където Кон е заявил на американския президент, че митата ще смажат потребителите и индустриите, разчитащи на вносни метали.
"Това са фактите, къде са вашите факти?", е казал Кон пред Уилбър Рос и търговския съветник на Тръмп Питър Наваро, двама от водещите протекционисти в администрацията, твърдят запознати със срещата източници.
Тръмп е отхвърлил фактите на Кон и въпреки всичко е настоял за митническите тарифи, като прибързано ги е оповестил, без да има реална, готова за прилагане политика по този въпрос.
Дни по-късно Кон заяви, че напуска. И Тръмп не се удържа да нанесе прощална обида. "Той може и да е глобалист, но все пак го харесвам", заяви президентът пред репортери. "Но той със сигурност е глобалист, няма съмнение."
На мястото на Кон Тръмп нае бившия водещ от CNBC и дългогодишен икономист от Уолстрийт Лари Кудлоу, който също е заклет поддръжник на свободната търговия и през кампанията предричаше, че търговските политики на Тръмп ще сринат пазарите на ценни книжа.
В първите си изказвания Кудлоу се доближава повече до Тръмп по търговските въпроси, като хвали идеята да се оказва икономически натиск върху Китай. Бившият кадър на административно-бюджетното управление в администрацията на Рейгън може да се окаже също толкова агресивен като Кон в съпротивата на срещу меркантилистките импулси на Тръмп.
И все пак причината Тръмп да назначи Кудлоу е основно защото той често се изказва позитивно за президента по телевизията.
"Тръмп казва, че иска да бъде заобиколен от разнородни мнения, но всъщност няма такова желание", коментира Бил Галстън, бивш кадър от администрацията на Клинтън, който сега работи в мозъчния тръст "Брукингс". "Категорично той не иска някой да му казва, че греши."
Отношението на Тръмп към Тилърсън беше дори още по-брутално от сблъсъците му с Кон.
Миналата есен започна да изтича информация към медиите, че президентът категорично не харесва изпълнителния директор на ExxonMobil, който има доста различни идеи как да се справи с Иран, Русия и Северна Корея.
Тилърсън, също свикнал да бъде неоспорван лидер (в крайна сметка е бил начело на корпорация със 75 300 служители в продължение на 11 години), недоволстваше от нежеланието на Тръмп да изслуша неговите идеи или да го ангажира с основните дипломатически приоритети.
Сякаш Тръмп игнорираше точно тази му черта, която според наблюдатели е направила Тилърсън привлекателен избор в началото: че вече е преговарял с много от водещите световни лидери - и то успешно.
В края на септември, след като Тилърсън съобщи, че работи по изграждането на диалог със Северна Корея за оръжейната й програма, Тръмп директно каза в Twitter на собствения си държавен секретар, че няма защо да си прави този труд.
"Казах на Рекс Тилърсън, нашия чудесен държавен секретар, че си губи времето в опити да преговаря с малкия Човек ракета", писа Тръмп в Twitter, като визираше севернокорейския диктатор Ким Чен Ун.
Скоро след този сблъсък медии съобщиха, че на среща на 20 юли в Пентагона Тилърсън е нарекъл президента "шибан идиот".
Държавният секретар така и не отрече. После той в продължение на месеци оставаше в неяснота дали скоро ще го уволнят.
Отношенията на двамата завинаги се сринаха в последните дни. По време на пътуване из Африка Тилърсън каза, че САЩ и Северна Корея са "далеч" от преки преговори по ядрената програма. Ден по-късно Тръмп оповести, че ще се срещне лично със севернокорейския лидер и Тилърсън призна, че не е имал никаква представа, че предстои подобно съобщение за пресата.
На 13 март, когато Тилърсън тъкмо се беше завърнал от Африка, Тръмп уволни държавния секретар с туит, като оповести, че той ще бъде заменен с директора на ЦРУ Майк Помпео.
Той също така уволни говорителя на Държавния департамент, защото той е отрекъл официалната теза на Белия дом, че Тилърсън е знаел предварително за плановете да бъде освободен от поста. Обещанията на Тръмп да управлява страната като компания тотално излязоха от релси.
"Няма борд на директорите в която и да е голяма компания, който когато и да е да би разрешил подобно отношение, или такова ниво на хаос", казва Пфефър.
След раздялата с Тилърсън и Кон, някои представители на администрацията, както и висши фигури на Капитолийския хълм и в корпоративна Америка все повече се опасяват, че президентът навлиза в период, в който ще изхвърли всякакви силни съветници - независимо дали са топ-мениджъри или висши военни, които демонстрират несъгласие с него, и все повече ще взема прибързани решения сам, без да се допитва до никого.
И те също така заявяват, че неговите ранни назначения на бивши топ-мениджъри с ясно изразено мнение и силен характер никога не са били сполучливи, защото Тръмп не се е интересувал изобщо какво те имат да кажат, нито е искал те да заемат постове, които са обект на голямо медийно внимание.
"Реално никога не можете да го убедите в нищо, и той всъщност не слуша никой освен самия себе си," коментира висш служител в Белия дом. "Нужни са хора наоколо, които да дават алтернативни идеи, но не смятам, че той наистина иска нещо такова."
Приятелите и защитниците на Тръмп всъщност не отричат, че президентът навлиза в нова фаза на президентството, в която той ще е по-малко склонен да разчита на мениджъри, които имат експертен опит в дадена насока, като Кон или Тилърсън.
Президентът набира увереност, казват тези хора, и все повече е убеден, че е най-добре да следва собствените си инстинкти, вместо да разчита на умелите напътствия на бивши висши мениджъри.
"Не съм изненадан, че имаше много промени в състава на Белия дом, започнали през първата година и продължаващи и сега", коментира Кристофър Ръди, изпълнителен директор на Newsmax Media и довереник на Тръмп. "Разбираемо, президентът преминаваше през период на адаптация, след като напусна света на бизнеса и навлезе в политиката. В политиката той започна с хора, които имаха отличен имидж, но откри, че опитът е по-добър критерий".
Въпросът сега е как ще изглежда Белият дом, след като всички бизнес-титани си тръгнат.
Най-големите опасения в икономическия свят са, че Тръмп реално няма да има никакви реални ограничения на желанието си да налага болезнени мита на съюзници на САЩ, наравно с периодични съперници като Китай.
Кон успя да извоюва изключения за съюзници като Канада и Мексико в наскоро оповестените митнически тарифи за стомана и алуминий. Но след като него вече го няма, Тръмп може да се почувства свободен да действа по свое усмотрение.
Министърът на финансите Стивън Мнучин, бивш банкер от Goldman и кинопродуцент, произлиза от света на бизнеса и като цяло е в полза на свободната търговия. Той обаче се приема и в Белия дом, и извън него като човек, който не е особено склонен да противоречи на президента - нито на четири очи, нито публично.
След като Кон вече го няма, САЩ са изложени на по-голям риск от търговски войни и потенциално прекратяване на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), нещо, което повечето икономисти смятат, че ще има катастрофални резултати.
"Мисля, че вече вървим по този път, и не е ясно какво и кой ще го спре", отбелязва Галстън. "Тръмп е останал с илюзията, че търговските войни са лесни за печелене, а няма исторически доказателства в подкрепа на това.
Опасявам се, че вместо да отстъпи, той ще е склонен да продължи упорито напред, и дори да действа още по-агресивно, ако нещата не се получат както иска".
Другият основен риск е, че напускането на видните имена от бизнеса ще обхване и съветниците по въпросите на отбраната и националната сигурност и всички останали в орбитата на президента, които се осмелят да изразят различно мнение от неговото, или да приканват към по-голяма предпазливост лидер, който вярва на собствените си вътрешни инстинкти, превърнали го в един от най-успешните хора в света.
"Мисля, че всички тези хора скоро ще бъдат изхвърлени, и то по една и съща причина", казва Пфефър. "Тръмп е стигнал до там, където е сега, като общо взето е действал по свое усмотрение, и ако тези хора са със силно изразено собствено мнение и характер и вярват, че имат нещо значимо, с което да допринесат, те просто не биха искали да остават още дълго и да бъдат мачкани от шефа си".
