Норвегия е изключително красива страна. Планини, ледници, фиорди, водопади - истински природен рай.
Този рай обаче върви и със специфичен терен и съответните му предизвикателства. Страната например е дом на най-дългия автомобилен тунел в Европа - "Лардал", дълъг 24,5 км. Без него връзката между столицата Осло и втория по големина град Берген би била доста сложна - през планински пътища или дори по вода.
Още по-сложни са пътните връзки по западното крайбрежие, насечено от фиорди и хиляди острови, включително обитаеми. Резултатът например е още едно инженерно чудо - Атлантическият път, който минава през серия острови над Атлантика. Плановете на Норвегия обаче са далеч по-мащабни.
Страната иска да построи т.нар. Крайбрежна магистрала Е39, наричана и магистрала без фериботи - най-големият транспортен проект в историята на държавата.
Става дума за път от Тронхайм на север по крайбрежието до Кристиансан в най-южната част на Норвегия. Той е дълъг около 1100 км и минава през основни градове като Ставангер, Берген и Олесун. Заради необходимостта от 7 фериботни връзки днес този път се преминава за около 21 часа, а целта на магистралата е да съкрати това време на половина и по възможност да изключи фериботен превоз през фиордите.
Това може да стане с изграждане на мостове и дори подводни тунели, но на цена от 47 млрд. долара.
Един от тунелите вече се строи и е поредният "най" - най-дългият и дълбок подводен тунел на света. Проектът Рогфаст ще свързва град Рандаберг, близо до по-големия Ставангер, и Бокн. Между двете населени места са морето и няколко острова, и връзката сега се осъществява и с ферибот, с който се прекосява Бокнафиорд.
Проектът за директната връзка е за дълъг 26,7 км тунел под морето, чиято най-дълбока точка ще е на 390 м дълбочина в скалите под дъното. Цената е близо 2 млрд. долара, а това е първият проект за цялостната Е39 без фериботни връзки.
Планът е за две тръби с общо 4 платна, а за прокопаването на тунела ще се изринат 8,5 млн. кубични метра скали.
Идеята далеч не е нова - планът за тунела е одобрен от парламента на Норвегия още през 2017 г. и той трябваше да е готов в идните година-две. Заради пандемията и растящите разходи той се позабави, но остава в сила и настоящият план е Рогфаст да е завършен през 2033 г.
Проектът е разделен на няколко части, тъй като тунелът ще минава през островче на име Квитсой с големина малко над 6 кв. км и 550 жители - най-малката община в Норвегия, които в момента разчитат на достъп до сушата само по море и с ферибот.
Частта от тунела под острова е на дълбочина 250 метра и работата по него започна в края на ноември. Това се смята за най-сложния етап от работата по цялото съоръжение, защото участъкът свързва останалите секции на север и на юг към сушата.
"Тази част има най-сериозните предизвикателства, защото ще строим две кръгови движения на 230 метра под повърхността на морето, и две дълбоки вентилационни шахти", коментира мениджърът на проекта Свейнунг Бруде от Норвежката пътна администрация, цитиран от телевизия NRK.
Идеята е именно при остров Квитсой през шахтите да се отвежда мръсният въздух от тунела и да влиза чист.
Целият тунел се строи от три различни посоки - от острова и от местата, които свързва - Бокн на север и Рандаберг на юг. От отсечката на юг вече са построени около 3 км от общо 8, а от север е готова около половината от 9-те км към Квитсой.
Ползите от подобен проект са ясни. Тунелът е достъпен постоянно и не се налага да се разчита на фериботи, които освен всичко друго зависят и от времето - например пристанището, откъдето сега става връзката с Бокн, е на доста открито и през зимата понякога е неизползваемо.
Преминаването през тунела от друга страна ще отнема само 35 минути и ще съкрати пътуването от Ставангер към Берген с 40 минути.
Около 40% от цената на проекта се покрива от хазната в Норвегия. Останалата част се очаква да се изплати от тол таксите за ползване на съоръжението, които ще са около 38 долара.
Очакваните ползи обаче са огромни - и за туризма по западното крайбрежие на Норвегия, и за транспорта, търговията и изобщо развитието на региона.
Рогфаст ще е единственият подземен тунел в цялостния грандиозен проект за магистрала без фериботи. В останалите отсечки, които минават през вода, фиордите са твърде дълбоки и дори в страната на инженерните чудеса няма как да се построят тунели под морето.
Вместо това ще се заложи на мостове, а има и идеи за нещо още по-впечатляващо - плаващи тунели, закрепени за морското дъно или дори висящи на понтони от повърхността.
Част от маршрута на Е39 минава през Краля на фиордите - Сонефиорд - най-дълбокият и голям фиорд в страната, по който има и усилено корабоплаване. Интересно на какво ли инженерно чудо ще се спрат норвежците, за да осигурят директното преминаване през него...
