Юлия Тимошенко плаши хората и го знае. В началото на февруари украинката организира среща с представители на европейския бизнес в Киев. Появи се облечена в сив костюм, с коса, прибрана в кок, както предпочита да я носи в последно време. В едночасова реч тя обясни защо иска да стане президент на Украйна, а в края на срещата отново взе думата, за да добави няколко важни уточнения:
"Първо, не ям малки деца. Второ, не действам нелогично".
Коментарите й трябваше да прозвучат с ироничен хумор, да успокоят притесненията на хората. Откакто Тимошенко се занимава с политика в Украйна, а кариерата й започва още преди 2 десетилетия, тя винаги е говорила от позицията на революционер, готвещ се за последна битка. Този тон напряга мнозина от наблюдателите.
А и днешна Украйна няма нужда от поредната революция. Само пет години минаха от последната мащабна политическа криза, при която президентът Виктор Янукович беше изгонен от власт. Уличните протести и кървавите размирици в центъра на Киев бяха цената, която украинският народ трябваше да плати за тази цел. Големите надежди бяха, че с премахването на корумпирания режим, страната ще се освободи от цялата корумпирана система.
Предизборната кампания преди новите президентски избори на 31 март показва, че старата система далеч не е победена.
Действащият държавен глава Петро Порошенко, който се надява да бъде преизбран, успя да пропилее доверието на избирателите през последните пет години с нежеланието си да проведе реформи и с неспособността да се разграничи от частния си бизнес, докато заема най-високата политическа длъжност.
Срещу него се изправят цели 43 кандидати, повечето от които не притежават нито сериозни намерения, нито професионална експертиза за президентския пост.
Понастоящем фаворит на избирателите е Володимир Зеленски - телевизионен комик, който промотира последния сезон на популярната си поредица "Слуга на народа". В нея той играе гимназиален учител, който бива избран за президент на Украйна.
В кампанията се включи и слабо известния депутат Юрий Тимошенко, който явно е избран единствено с надеждата, че именната прилика с Юлия Тимошенко би объркала достатъчно избиратели, за да саботира нейния резултат.
Групата се допълва и от човека, който се превърна в най-яркия символ на провалената революция от 2014 г. Роман Насиров е бивш ръководител на данъчната служба на Украйна, който беше даден на съд от новата антикорупционна агенция. Напразно, както се вижда от кандидатурата му.
Украинската политика отново се върна на изходна точка - развлекателен цирк с фокусници в ярки костюми.
Може би Юлия Тимошенко е идеалният символ на завръщането към статуквото - политик, който призовава за смяна на системата, но си остава неизменна част от нея. Революционер, който принадлежи към дискредитирания елит. Жена, която е в политиката толкова отдавна, че дори младите демонстранти на Майдана не помнят първите й стъпки.
До декември Тимошенко изглеждаше безспорен фаворит в кампанията. Откакто Зеленски надмина и нея, и Прошенко в социологическите проучвания, надпреварата отново стана интересна. Колкото по-оспорвани са изборите, толкова по-радикална става риториката й.
Ден след срещата си с европейските инвеститори в Киев, Тимошенко даде начало на официалната си предизборна кампания в Днипро. За целта беше издигната специална сцена върху повърхността на река Днепър, сред тънък лед и мъгла в кучия украински студ.
Днипро е родният град на Тимошенко. Родена е тук преди 58 години, когато градът все още се е наричал Днепропетровск. Тук започва кариерата й на бизнесдама, първо - в скромна видеотека, а после - в енергийна компания за милиарди, благодарение на която се сдобива с прякора "газовата принцеса".
"Слава на Украйна, слава на родния ми град Днипро", крещи Тимошенко, докато излиза на сцената край бреговете на реката.
Говори за любовта си към града, към майка си и към съпруга си. Това е едната половина на Юлия - жената, чиято партия ползва червено сърце за логото си. Но много скоро втората й половина заема сцената. Онази половина, която въплъщава гнева на хората срещу правителството. Тимошенко осъжда реформата в здравеопазването като "експеримент с народа на Украйна", организиран от чужденци - популистка критика срещу здравния министър Уляна Супрун, родена в САЩ.
След митинга Тимошенко разговаря с група местни журналисти, пред които допълва тезата си, че целта на здравната реформа била да "изтреби украинците", а "само враговете на Украйна" можели да измислят подобна схема.
Критичният й порив продължава с обвинения към правителството, чиито политики "целят систематично да обезлюдят Украйна" и "да ни изгонят от собствената ни родина".
При това, добавя тя с горчивина, "украинският език вече почти не се чува по коридорите на националната банка, защото е заменен изцяло от английския".
Изобразяването на здравната реформа като опит за геноцид, а политическите опоненти - като врагове на народа - може да е просто предизборна риторика. Но може и да е реално вътрешно убеждение, "а това е много опасно", както коментира политически експерт от Киев, който я познава лично и желае да остане в анонимност.
Тимошенко се заиграва с популизма без задръжки. Тя е безкомпромисна и радикална - две качества, които се харесват на симпатизантите й. Повечето от тях живеят в малки населени места, а не в големите градове. По-възрастни и по-бедни са от средното ниво в страната. Тимошенко ужасява елитите, което вероятно доведе до неуспеха на президентската й кампания през 2010 г., когато тя се изправи срещу Виктор Янукович - представителя на Донецкия клан.
"Мнозинството от олигарсите подкрепяха Янукович по това време. Те се страхуваха, че Тимошенко е по-авторитарна, по-безкомпромисна. После съжаляваха за избора си", казва пред "Шпигел" украинският политолог Володимир Фесенко. Според него вече не съществува консенсус сред олигарсите. Един от тях - Игор Коломойский дори се причислява към спонсорите й.
Загубата на Тимошенко през 2010 г. беше на косъм, но й донесе сериозни щети. Неуспешната газова сделка, която тя беше договорила с руснаците в качеството си на министър-председател през 2009 г., беше ползвана като претекст за ареста й.
Тимошенко прекара 2,5 години зад решетките, като се превърна в най-известния политически затворник в Европа.
Междувременно политическият консултант на Янукович - Пол Манафорт - полага усилия за очернянето на репутацията й пред западните страни. "Целта ми е да пооклепам Тимо", казва самият той, както стана ясно по време на разследването срещу Манафорт, водено от екипа на Робърт Мълър.
Отстраняването на Янукович през 2014 г. трябваше да послужи като ракета-носител за политическата кариера на Юлия Тимошенко, доколкото тя беше неговата най-прочута жертва. Само че нещата не се развиха по този сценарий. На 21 февруари Янукович избяга от Киев, а на следващия ден Тимошенко се обърна към протестиращите на централния площад в столицата. Вместо победителка, обаче, хората видяха жена в инвалидна количка, която не успява да разбере настроенията на публиката си.
Революцията послужи за успеха на други - предимно на Петро Порошенко, който я победи с огромна преднина на президентските избори. Нейната партия "Отечество" получи най-малката парламентарна група в новия състав на украинската Рада. Приятелите и съюзниците я изоставиха след неуспеха. Двама от тримата ръководители на партията й се отцепиха и създадоха своя собствена формация, която подкрепя Порошенко.
Настоящият президент на Украйна дойде на власт благодарение на няколко грандиозни предизборни обещания: край на войната в Донбас до 2 седмици, тотална борба с корупцията и продажба на собствената си бизнес-империя.
Войната обаче си продължава, корупцията не е спирала никога, а Порошенко остава бизнесмен. Украйна е най-бедната държава в Европа, а националната й валута е обезценена двойно.
Вината за всичко това не може да се прехвърля само на Порошенко. В сравнение с предшествениците си мандатът му не беше неуспешен, особено по отношение на международната дипломация. Вероятно той е най-доброто, което старата система беше способна да произведе. Но избирателите не желаят повече от същото, искат нещо ново.
Кампанията на Тимошенко през 2019 г. дава и нещо ново, и нещо старо. Според един от близките й сътрудници, престоят в затвора я е променил, така че в момента "мисли много по-стратегически".
Тимошенко започна да организира големи форуми една година преди предстоящите президентски избори, като поставяше на дебат конституционни въпроси, проблеми на сигурността, социални политики и др.
Сега вече има пълноценна предизборна платформа, което е нещо необичайно за украинската политика. Иска пълна промяна на сегашната система, в която силният президент и силният парламент непрекъснато се спъват взаимно. Говори за "канцлерска република", която иска да се въведе още преди парламентарните избори през октомври 2010. Терминът, взет назаем от Германия, вероятно би трябвало да провокира асоциации със стабилност и власт в ръцете на силна жена. Но дали тази жена е Юлия Тимошенко?
