"Изключително напрегната среща", след която "НАТО е по-силна отвсякога" - така могат да бъдат обобщени реакциите на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон след срещата на НАТО в Брюксел. Там те двамата обаче бяха второстепенни герои, засенчени от Доналд Тръмп.
Американският президент дойде за срещата с ясното намерение да постигне своето и да накара лидерите на държавите членки от Европа да повишат финансовия си ангажимент към Алианса като междувременно размаха заканително пръст на Германия.
Още в самото начало на първия ден от срещата Тръмп нападна европейските държави, че плащат твърде малко за отбрана, разчитайки на САЩ да ги защитава, и атакува Германия заради газопровода Северен поток 2, който по негови думи би поставил Германия в плен на руските интереси.
Макар че след това да успокои топката, давайки път на теми като поканата за Македония за членство в НАТО и позицията на Алианса, че Русия "изтегли войските си от Молдова, Украйна и Грузия".
Бяха постигнати също така съгласия по теми за защитата на общата сигурност, свободата и върховенството на закона, борбата срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.
И на фона на спокойствието от края на първия ден, вторият беше доминиран отново от напрежението покрай исканията на САЩ за по-голяма финансова ангажираност от останалите държави членки на блока.
Този път те бяха съпроводени от разразилите се слухове за евентуалното изтегляне на САЩ от НАТО - непотвърдена информация, която обаче принуди лидерите на Алианса да се съберат на извънредна среща.
По време на обсъжданията на темите за Украйна и Грузия и евентуалното разширение на НАТО, Тръмп е нарушил дипломатическия протокол, повдигайки отново темата за парите за отбрана, насочвайки критиките си най-вече към Германия, Испания и Белгия.
Това е принудило Генералният секретар Йенс Столтенберг да прекъсне заседанието и да свика среща във формата на Атлантическия съвет, в който участват всичките 29 държави в съюза.
Самият Тръмп повтори исканията страните да постигнат целта за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП сега, вместо до 2024 г., както е предвидено в стратегията, и в крайна сметка да удвоят разходите до 4% в рамките на този период.
Макар след самата среща да не се стигне до това решение, американският президент остана доволен от постигнатия напредък.
На специална пресконференция след това той обяви, че САЩ остава в НАТО, но си остави вратичка и за бъдещи подобни финтове и заплахи, наблягайки на това, че подобно решение е по силите му, макар към момента да не е необходимо.
"Постигнахме много за НАТО. От години президентите на САЩ говорят какви големи разходи правим. Постигнат бе огромен напредък, невиждани досега суми ще бъдат вложени в отбрана. Засега само пет от 29 страни от НАТО изпълняват целта за разходите. Целта от 2% от БВП разходи за отбрана ще бъде повишена доста", съобщи Тръмп.
"Сега сме много доволни. НАТО е много по-силно, отколкото преди два дни. Може би вчера и днес бях малко по-твърд, но вярвам в НАТО", каза президентът.
"Трябва да решим с Германия какво правим с газопровода (Северен поток). Идеята за разширяването му не ми се нрави. С канцлера Ангела Меркел имаме чудесни отношения. Германия харчи много по-бързо за отбрана, за да достигне 2% от БВП. Когато достигнем 2%, започваме да говорим за повишение, според мен то трябва да достигне 4%", поясни Тръмп.
"Хората тук застанаха зад ангажимента си както никога. Това са 33 милиарда. Това е дух на обединение - нещо, което не сме виждали от години", заяви американският президент.
Постигнатото по време на срещата беше потвърдено и от германския канцлер Ангела Меркел.
"Имахме много интензивна среща", заяви самата Меркел пред репортери след срещата и допълни, че Германия трябва да направи повече по отношение на разходите за отбрана, признавайки по този начин поне частична победа за Тръмп.
Очевидно доволен от срещата беше и френският президент Еманюел Макрон, който повтори думите на американския си колега, че сега "НАТО е много по-силна след срещата на върха". Той също така опроверга слуховете, че Тръмп въобще е заплашвал с напускане на Алианса.
Все пак държавите като Грузия и Украйна успяха да влязат в дневния ред на срещата. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг потвърди готовоността Грузия да стане част от Алианса.
Той отбеляза, че пактът държи Грузия да съществува в международно признатите граници, включително с регионите Абхазия и Южна Осетия. Столенберг също така добави, че съюзниците "са впечатлени от размаха на грузинските реформи" и очакват те да продължат.
Колкото до Украйна, президентът на страната потвърди увереността си, че до 2020 г. ще има пълна оперативна съвместимост със силите на НАТО. От пакта засега не прибързват с отворените обятия, но Столтенберг отново изказа твърдата подкрепа за териториалната цялост на Украйна и решително осъждане на анексирането на Крим.
Почти напук на това американският президент заяви, че вижда Путин като конкурент, а не като враг.
"Не е въпросът в това той приятел ли е или враг. Путин представлява Русия, а аз представлявам Америка. Той ми е конкурент, вече го казах. Но може би някога ще ми стане приятел", заяви Тръмп.
Той допълни, че на срещата си с руския президент в Хелзинки двамата ще обсъдят ситуацията в Сирия, в Украйна и също приписваната на Русия намеса в американските избори. Американският президент каза, че не очаква много от тези разговори.
За сметка на това той демонстрира каквато и да е липса на интерес да се вижда с държавните лидери на страните членки на НАТО, отменяйки всичките си двустранни срещи за деня, преди да замине за Великобритания.
Все пак българският държавен глава Румен Радев успя да размени няколко думи с него по време на дискусиите за бюджета на НАТО.
Ако трябва да се направят заключения от тази среща, то те са, че американският президент успя да постигне своето (макар и не напълно) и да направи доста сериозна заявка за промени в Алианса и преструктуриране на тежестта в него.
Следвайки собствените си бизнес съвети за правене на сделки, той прокара отново уж затворена тема, принуждавайки всички останали държави и най-вече Германия, да се съгласят донякъде с него.
Сега Тръмп спокойно може да се насочи към срещата си с руския президент Владимир Путин, за която сам той каза, че вероятно ще е по-лека от събирането на Върха на НАТО.
