Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Във френските медии #MeToo не е въпрос на сексуален тормоз, а на нещо много повече

Системният тормоз на "готините момчета" срещу останалите Снимка: Getty Images
Системният тормоз на "готините момчета" срещу останалите

Френските журналисти се оглеждат в огледалото на #MeToo и това, което виждат, определено не е красиво. Във Франция #MeToo тепърва се събужда, но за разлика от американските си корени, тук акцентът не е толкова в сексуалния тормоз, колкото в сексизма, оналйн тормоза и разбиването на кариери на млади журналистки, които са имали смелостта да изразят мнението си.

Френската медийна индустрия остава разтърсена, след като през уикенда наяве излязоха редица редица обвинения в онлайн тормоз, в които са намесени журналисти от висок ранг.

Те разкриват един разрушителен манталитет вътре в професията, който остава сляп за сексуалната дискриминацията, защитавайки "своите момчета" в някои от най-престижните новинарски редакции в страната.

Към вторник осем журналисти от пет новинарски организации - всички от които са членове на неформална група, наречена La ligue du LOL - бяха отстранени от постовете или са напуснали сами в резултат на твърденията за тормоз.

Редица от тях заемат висши ръководни позиции в изявени медии. Всички те са млади бели мъже. Жертвите, които са разкрили случващото се, са журналисти и блогъри, предимно жени, някои от които са и открити феминистки. Фактът, че групата е активна в продължение на години, но до последната седмица не е привлякла никакво (медийно) внимание, доведе до сериозен трус в цялата френска медийна индустрия.

"Отношението, което някои членове на неформална група, наречена "лигата LOL", спрямо няколко млади жени и мъже е отвратително", пише в редакционна статия тази седмица Лоран Жофрин, изпълнителният директор на левия вестник Libération.

Именно на неговия вестник се падна нелеката задача да публикува историята за сексуалния тормоз във френските медии. И Libération го направи по странно лекомислен начин. Историята излезе като отговор на писмо от читател и по този начин самият вестник взе роля в големия скандал.

Libération, освен всичко друго, даваше и трибуна за двама от набедените за сексуален тормоз - Винсен Глад, колумнист на вестника, който е и основател на "Лигата LOL", и Александър Ерво, редактор на уеб платформата на изданието. И двамата бяха отстранени временно в очакване на по-нататъшно разследване.

Интересно в случая е, че повечето от обвинените в сексуален тормоз са работили по публикации в подкрепа на движението #MeToo, а техните медии отразиха широко темата, изразявайки често съпричастност към жертвите и позициите им.

Няколко журналисти и блогъри, повечето от които жени на младши длъжности или с несигурни позиции по онова време, описват случилото се с тях като продължителен и траен тормоз. Самите събития са се случили след 2010 г. По собствените им думи те са били атакувани през социалните мрежи, блогови платформи, телефонни обаждания и в поне един случай - чрез физическо сплашване.

"Между 2011 и 2013 г. системно бях подлагана на кибер тормоз, който всеки път започваше с туитове или съобщения от член на "Лигата LOL", разказва Леа Лежени, репортер на бизнес списанието Challenges, която по това време работи в Libération. "Бяха организирани "атаки" срещу някои феминистки туитове или статии, които публикувах онлайн."

Членовете на обвинената група се опитаха да компенсират през уикенда, публикувайки поредица от извинителни послания.

"Казвахме му тролинг, но си беше тормоз. Не разбрах, че шегите си заглушавахме първите феминистки гласове, когато се появиха в социалните медии около 2011-2012 г.", пише Глад в своето обяснение от две страници, споделено в Twitter.

Сега вече на 33 години, Глад натрупа популярност като колумнист за популярно телевизионно шоу през 2012 г. Доста преди това обаче той беше една от изгряващите звезди в Twitter с остър език, докарал му над 140 000 последователи.

Такъв е и редакторът на Libération Ерво, както и други членове на тяхната неформална група, включително Давид Дусет, главен редактор на онлайн платформата на списанието за култура Les Inrocks (в момента е временно отстранен от поста). Дусет призна, че навремето е тормозел младши телевизионния продуцент Флоранс Просел.

Самата "Лига LOL" започва като затворена група във Facebook някъде през 2009 г., създадена от Винсен Глад. Скоро след това обаче тя прераства в активна онлайн общност, съставена предимно от анонимни членове.

По-голямата част от дейността на групата се провежда в Twitter, където биват публикувани вълни от пренебрежителни коментари, в които се подиграват и осмиват набелязани лица. "Глутница" анонимни акаунти следва водачеството на известните лица от групата и се впуска в кампания от обиндни коментари и туитове срещу жертвите на "Лигата LOL".

Стефан де Олноа, ръководител на онлайн портала за порно култура Le Tag Parfait, призна, че е поставял с Photoshop главата на млада блогърка с феминистки възгледи върху порнографска снимка, след което е публикувал "произведението" си в Twitter, където то бива ретуитнато многократно. Подобни неща са се случвали и на няколко други блогърки по същото време.

""Лигата LOL" наистина оказа голямо влияние върху кариерите на много журналистки, поставяйки техните умения под въпрос. Някои жени, поставени в черния списък на групата в Twitter, трябваше да напуснат социалните медии. Кариерите на тези мъже бяха наистина изградени върху гърба на техните жертви", казва Од Лориа, журналист, писател и говорител на "Prenons la une" ("Да поемем първата страница"), група, която се застъпва за равенство между половете и за по-голяма видимост за жените в медиите.

През тези години Twitter беше мястото, в което всеки млад журналист задължително трябва да бъде, ако иска да го забележат "големите", споделя Самуел Лоран, редактор в Le Monde.

"Там талантите биваха забелязвани, там имаше шанс някой да те оцени. Вероятно и аз дължа наемането си в Le Monde отчасти на активното си участие в тази платформа. В този контекст, разбира се, "готините деца", влиятелните и специално тази малка група, бяха в състояние да създават и да унищожават репутации и дори вероятно ранни кариери", разказва в своя публикация във Facebook Лоран.

По това време действителна малка група млади онлайн журналисти, предимно мъже, успява да оказва огромно влияние в Twitter, определяйки идеите за добро и лошо, правилно и грешно на хиляди (дори стотици хиляди) потребители във френскоговорящата част на онлайн платформата.

И те са безмилостни срещу всички онези, които не са достатъчно "готини", схватливи или с остро различни позиции, заливайки ги с обидни шеги и онлайн тормоз.

И тук обаче го има същия въпрос към жертвите, където и навсякъде другаде в движението #MeToo - защо чак сега истината излиза на яве.

"Защо не говорихме през цялото това време? Защото тези хора бяха на високопоставени позиции, бяха приятели с главните редактори в големите медии или с хората, които управляват издания като Slate, Libération, Les Inrocks, както и в клюкарските медии. И в такова несигурно положение се страхувахме да не загубим самата възможност за работа в медии", разказа Леа Лежени.

Иначе казано, тук не просто на карта е поставена позицията на съответните журналисти, а и самият им достъп до работа в медийния бранш във Франция.

По това време Глад, Ерво и другите от "Лигата LOL" са именно тези "готини момчета", с които другите млади журналисти искат да бъдат приятели. Те са привлекателни, защото техните неща имат видимост и достъп до влиятелни фигури, въпреки сравнително младшите си позиции по онова време.

Дни след публикуването на историята за "Лигата LOL", френските медии публикуваха и сведения за подобен тормоз в частни групи за съобщения във френските нюзруми на международни медии като Vice и Huffington Post. И в двата случая груповите чатове бяха публикувани, а хората в тях освободени и заменени с жени на постовете.

Според повечето от засегнатите обаче този проблем далеч не опира само до медиите, а и до цялото френско общество, което продължава да толерира културата на "мъжките клубове" и затворените за жени пътища към властта.

Макар в страната 40% от мениджърските позиции в медиите да са заемани от жени, този проблем продължава да съществува.

И много от жените журналистки са на мнение, че вече е време френските медии не просто да пишат за проблеми като расизъм, сексизъм, хомофобия и тормоз, но да се обърнат и към собствените си редакции, за да ги изчистят първо оттам.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените