В края на август бразилският президент Мишел Темер обяви, че ще изпрати войскови части в северния щат Рорайма с цел да постави под контрол ескалиращото насилие срещу венецуелските бежанци, навлезли на бразилска територия.
В отговор местното правителство настоя мигрантите от съседната страна да бъдат преразпределени към другите бразилски щати. Тези решения се случиха след инцидент в началото на август, когато тълпа от недоволни местни жители от град Пакарайма нападнаха венецуелски бежанци с камъни и прътове, събориха палатковите им лагери и подпалиха принадлежностите им.
Поводът за бунта - местен търговец беше ранен по време на грабеж, а семейството му обвини венецуелците за нападението.
С близо 3000 войници, дислоцирани в пограничния район, напрежението превърна земеделския щат Рорайма във фокус на кризата между местното правителство и федералните власти. Чувствителната тема за миграцията влезе в тежкия предизборен сезон, чиято кулминация са предстоящите едновременни избори за президент, членове на Националния конгрес, губернатори и местни законодателни събрания.
През последните години икономическата ситуация във Венецуела се влоши тежко, а най-малко 2,3 милиона души напуснаха родината си в опит да избягат от глада и политическата репресия.
Много от тях търсят убежище в съседна Бразилия - само между януари 2017 и март 2018 г. границата е пресечена от близо 52 000 бежанци. Броят се увеличава непрекъснато, като хиляди мъже и жени пристигат всеки следващ месец. По-голямата част от бежанците се установяват в Рорайма, която граничи с Венецуела.
Всичко това доведе до увеличение на населението в Рорайма с между 5 и 10 процента през последните няколко години. Губернаторът на Рорайма Суели Кампос твърди, че включването на деца на имигранти в местните училища се е увеличило с близо 400 процента за 2 години. Капацитетът на обществените социални услуги се е запълнил до край. Прииждането на венецуелски семейства има най-голям ефект върху малките градове като Пакарайма - много бедно селище с около 12 000 жители. Между 1200 и 2000 имигранти са се заселили тук, а повечето от тях живеят по улиците или в палаткови лагери.
Без дом и възможност за започване на официална работа, много от венецуелците в Бразилия се принуждават да просят или да ровят по кофите за боклук, за да намерят прехрана.
Младите майки са особено уязвими на бедността, като някои проституират, за да издържат децата си. Останалите се препитават от почистването на автомобилни стъкла по кръстовищата, събиране на вторични суровини или друг тип ниско платен физически труд, който не осигуява дори минимума за оцеляване.
Насилието, съответно, е неизменна част от живота им. Според данни на властите - сблъсъците във и извън приютите са често срещани. Факт са и атаките срещу бежанците. При един от тези конфликти между бразилци и венецуелци загинаха двама мъже. Десетки жители на град Мукажаи излязоха на бунт, който принуди имигрантите да избягат от местния лагер. Вещите им бяха запалени от протестиращите.
В Пакарайма бразилски граждански патрули започнаха гонения срещу венецуелците, които вече се страхуват да излязат на улицата през нощта. Стотици бежанци избягаха от градовете, за да търсят подслон сред селищата на коренното население на Бразилия в земеделските райони. За съжаление, има вероятност да са пренесли сред тях опасни вируси като дребната шарка - в момента има смъртоносна епидемия на заболяването в северна Бразилия.
На този фон едва ли е изненадващо, че през февруари 2018 г. федералното правителство обяви извънредно положение в Рорайма.
Това беше първият период, в който бяха мобилизирани войскови части в региона. Офицерите бяха изпратени не толкова, за да спират навлизането на новопристигащи бежанци, а да осигурят подкрепа за нуждаещите се от такава.
Намесата им обаче не даде особен резултат, доколкото се съди по продължаващите изблици на насилие и икономическо отчаяние сред бежанците.
Федералното правителство и властите от щата осигуриха приюти за настаняването на 4600 бежанци, което е добро начало, но по никакъв начин не е достатъчно за обхващането на всички мигранти в региона. Организираха се и ежеседмични полети за пренасочването на мигрантите към други региони, например Сао Пауло. До момента над 2000 души са се възползвали от тази възможност, а целта на правителството е да транспортира по 400 души на седмица.
Кризисната ситуация и гневът на обществеността през последните месеци накараха губернатора Суели Кампос да иска многократно от Върховния съд на Бразилия да затвори границата с Венецуела. Според Кампос - мащабът на приливната вълна е толкова голям, че прави невъзможно поддържането на жизненоважни обществени услуги.
Ако притокът на хора се спре, твърди тя, ще се даде възможност на страната да измислят начин за осигуряване на прехрана на вече пристигналите мигранти и да се подготви за новата вълна в бъдеще.
Не всеки е съгласен с нея. Според социологическо проучване от 7 август - 45% от бразилците са против затварянето на достъпа за бежанци, докато 30 на сто подкрепят идеята за блокиране на границите. 1/4 от запитаните казват, че нямат мнение по въпроса. Все пак само 14 на сто от хората декларират, че вярват в ползата от приемането на бежанци в Бразилия.
43% са скептични към предполагаемите положителни ефекти от политиката на "отворени врати".
Сред онези, които искат затваряне на границата, са най-малко три организации на коренното население от Рорайма, които представляват общност от 13 000 души. Те цитират сигнали за насилие и незаконна сеч в горите, като твърдят, че вълната от бежанци е променила начина на живот на местните жители.
От другата страна стоят онези, които поради хуманитарни причини са против затварянето на границите. Хората бягат от Венецуела, защото там са обречени на глад. Семейства, в които двама или трима души работят, не могат да осигурят повече от едно хранене на ден за близките си. Спирането на достъпа им до подслон в Бразилия ще утежни още повече положението им.
Мнозинството от жителите на Рорайма са готови да гласуват вот на недоверие на Кампос на предстоящите избори. Подходът й към кризата се смята за прекалено "мек". И двамата водещи кандидати за губернатор обещават да вземат по-строги мерки за сигурност срещу бежанците.
Опитът за споразумение между властите от щата и федералното правителство засега се провалят. Кампос поиска допълнителни 46 милиона долара за покриване на разходите по издръжка на бежанците - правителството отказа с аргумента, че вече е вложило огромни средства в щата.
Ситуацията се влоши през август, когато Кампос издаде собствен указ с настояване за незабавна депортация на чужденци, заловени за извършване на престъпления. Мигрантите бяха задължени да показват валиден паспорт, за да получат достъп до основни здравни услуги.
Федералната прокуратура на Бразилия незабавно подаде жалба срещу указа й пред Върховния съд. Първоначално съдът постанови временно прекратяване на приема на бежанци от Венецуела, но на следващия ден това решение беше отменено, а указът на Кампос - обезсилен.
Оттогава обаче насилието срещу мигрантите стана още по-масово.
Изборите в Бразилия ще се проведат на 7 октомври, а бежанската криза в Рорайма вече е гореща тема от предизборната кампания. Крайнодесният кандидат-президент Жаир Болсонару се обяви в подкрепа на създаването на контролирани от ООН бежански лагери по границата на Рорайма и Венецуела. Той посети региона през март и обяви, че Бразилия "си има твърде много проблеми", за да поеме отговорността за чуждите. От ООН обявиха, че ще се намесят само ако всички останали опции за настаняване на бежанци са изчерпани - а случаят с Рорайма е различен.
Кандидатът на лявата Работническа партия Фернандо Хадад така и не дава конкретно предложение за разрешаване на проблема.
С други думи - въпреки сериозността на ситуацията няма изгледи за подобряването й след избора на ново правителство. За съжаление животът във Венецуела едва ли ще се подобри в скоро време. Независимо дали бразилците са доволни - ще трябва да се намери начин за справяне с притока на мигранти.
В противен случай, насилието ще продължи да ескалира, а опасността от пълен колапс на социалната система става все по-видима.
