60-годишната корейка, която върви по Таймс Скуеър, с консервативното си облекло и къдрава коса, си е взела почивка за един уикенд от гладенето на ризи и панталони във фирмата за химическо чистене, която държи със съпруга си.
Тя обаче не е случаен емигрант, а лелята на Ким Чен Ун - младия севернокорейски лидер, който наскоро заплаши Ню Йорк с удар с водородна бомба.
В последните 18 години, откакто е избягала от Северна Корея, жената живее на практика анонимно в САЩ, със съпруга си и трите си деца.
"Приятелите тук ми казват, че имам голям късмет, че имам всичко," казва Ко Йонг Сук, както е била известна, когато е била член на управляващото семейство на Северна Корея. "Децата ми посещават отлични училища и са успешни, имам съпруг, който може да поправи всичко. Няма нищо, за което да завиждаме на когото и да е."
Съпругът й, преди известен под името Ри Ганг, се намесва през смях: "Мисля, че сме постигнали американската мечта."
Това е историята на пътя на едно семейство от елита на Северна Корея към средната класа в Америка.
Нарушавайки мълчанието си в САЩ, Ко и Ри разговарят с репортери на Washington Post в Ню Йорк и после в дома си, разположен на няколко часа път. Те се притесняват заради излизането си от анонимност.
Има толкова американци, които си изкарват прехраната с анализи на Северна Корея, които досега дори не са подозирали, че двойката е в Америка.
Те изрично изискват от пресата да не публикува имената, които използват в САЩ, нито да разкрива къде живеят, основно за да предпазят порасналите си деца, които сега имат нормален професионален живот.
Ко поразително прилича на сестра си Ко Йонг Хуи, която е една от съпругите на Ким Чен Ир и майка на Ким Чен Ун, трето поколение лидер на Северна Корея. Тя е имала особено тесни отношения с човека, считан понастоящем за един от най-големите врагове на Америка: грижила се е за Ким Чен Ун, докато той е учил в Швейцария.
През 1998 г., когато Ким Чен Ун е бил на 14 години, а по-големият му брат Ким Чен Чол е бил на 17, Ко и Ри решават да избягат на Запад. По това време сестрата на Ко има нелечим рак на гърдата в краен стадий - макар да умира едва през 2004, когато момчетата й са вече доста големи.
Ко и Ри са осъзнали, че няма да са нужни още дълго на режима и са избягали, опасявайки се да не изгубят привилегирования си статут, който идва единствено благодарение на сестрата на Ко.
Фамилията Ким управлява Северна Корея от 70 години, чрез репресивна система, базирана на страх и клиентелизъм. Управляващото семейство и елитните кадри в работническата партия се възползват от тази система - и биха изгубили най-много, ако тя се срине, или ако те изпаднат в конфликт с режима.
Така че двамата решават да избягат - не в Южна Корея, както правят много севернокорейци, а в САЩ.
Семейството развива собствена фирма за химическо чистене. И трите им деца са пораснали в Америка, посещавали са добри университети и са си намерили добра работа.
На пръв поглед изглеждат като нормално семейство. Не и обаче ако се загледате по-отблизо.
Къщата им е купена до известна степен с еднократен паричен трансфер от $200 000, които ЦРУ са отпуснали на семейството при пристигането му, споделят двамата.
Въпреки че Ко и Ри не са виждали Ким Чен Ун от почти 20 години и не са заемали официални постове във властта, американските разузнавателни данни за Северна Корея са толкова оскъдни, че двойката все пак е ценен източник на информация за семейството.
Те разкриват например, че Ким Чен Ун е роден през 1984 - не 1982 или 1983, както масово се считаше. Причината, поради която са сигурни в това? Било е в същата година, в която се е родил първият им син. "Със сина ми бяха другарчета в игрите от раждането си. Сменяла съм памперсите и на двамата," казва Ко през смях.
Понякога представители на ЦРУ се срещат с Ко и Ри и им показват снимки на севернокорейци и питат кои са тези хора.
ЦРУ отказват да потвърдят или коментират твърденията на Ко и Ри. Някои части от историята на двойката могат да бъдат потвърдени, но други не.
Дори и сега Ри продължава да симпатизира на севернокорейския режим и се опитва да получи разрешение да посети Пхенян. И двамата са предпазливи в нещата, които казват за могъщия си племенник, който редовно назовават като "маршал Ким Чен Ун."
Описват го като човек, израснал, знаейки, че един ден ще поеме властта.
Училището на Ким Чен Ун в Швейцария
През 1992, Ко Йонг Сук пристига в Берн, Швейцария, с Ким Чен Чол, първороден син на сестрата на Ко и Ким Чен Ир, който две години по-късно става лидер на Северна Корея. Ким Чен Ун пристига през 1996, когато е на 12 години.
"Живеехме в нормална къща и се държахме като нормално семейство. Аз бях като тяхна майка," казва Ко за времето в Берн. "Насърчавах го да води приятелите си у дома, защото искахме да живеят нормален живот. Правех закуски за децата. Ядяха сладкиши и си играеха с лего."
Ползвайки дипломатически паспорт, Ри редовно пътува от Швейцария за Северна Корея и обратно, понякога водейки със себе си най-малката им дъщеря и по-малката сестра на Ким Чен Ун.
Семейството е говорило на корейски у дома и е се е хранело с корейска храна, но същевременно се е радвало и на плюсовете на емигрантско семейство в екзотична локация. Ко е водила децата на Ким в "Евро-Дисни", сега "Дисниленд Париж". Ким Чен Ун е бил в токийския "Дисниленд" с майка си няколко години по-рано - и фотоалбумите й изобилстват от снимки на двамата на ски в швейцарските Алпи, плуващи на френската Ривиера и хранещи се в ресторанти в Италия.
Ким Чен Ун е обичал игрите и техниката, и се е опитвал да разбере как плуват корабите и как летят самолетите. Още тогава е демонстрирал черти на характера, които впоследствие са станали много по-очевидни.
"Не създаваше много проблеми, но беше избухлив и нетолерантен," спомня си Ко. "Когато майка му се опита да му забрани да играе твърде много, защото не учи достатъчно, той не отговаряше, но протестираше по други начини, например обяви гладна стачка."
Ким е обичал да се прибира у дома за лятото, да прекарва време в Уонсан, където семейството има огромно крайбрежно имение, или в главната им резиденция в Пхенян.
"Той започна да играе баскетбол, и се вманиачи по него," казва леля му за младия Ким, който е бил фен на Майкъл Джордан и по-късно на няколко пъти е посрещал Денис Родман като виден гост. "Често лягаше да спи... с баскетболната топка."
Той е бил по-нисък от приятелите си, и майка му му е казвала, че ако играе баскетбол, ще стане по-висок, твърди Ко.
По-късно в къщата им Ри вади никога непоказвана досега снимка, ламинирана и съхранявана в плик, на все още строен Ким, на 13 години, и по-големият му брат сред отбор с баскетболни униформи след турнир в Пхенян. Ри седи на предния ред, а Ко е отзад. Ким държи златен трофей.
Светът не подозира, че Ким е обявен за наследник на баща си, до октомври 2010, когато статутът му е официално обявен на конгрес на работническата партия в Пхенян.
Ким обаче е знаел още от 1992, че един ден ще наследи Северна Корея.
Знак за това е бил даден още на осмия му рожден ден, на който са присъствали висшите военни на Северна Корея, разказва двойката. Ким е получил генералска униформа, украсена със звезди, и истински генерали с истински звезди са му се покланяли и са демонстрирали уважение към него от този момент.
"Невъзможно беше той да порасне като нормален човек, когато хората около него се държаха по подобен начин," коментира Ко.
Конгрес на партията в Северна Корея, на който Ким Чен Ир прави сина си военен генерал - 30 септември 2010 г.
Произхождаща от скромно семейство, Ко се издига в елита на севернокорейското общество, когато сестра й - певица, очарова наследника на властта Ким Чен Ир, и става негова трета партньорка през 1975 г.
"Бях много близка със сестра ми, и беше трудна работа да бъде негова съпруга, така че ме е молила да й помагам. Тя можеше да ми има доверие, защото сме кръвни роднини," казва Ко.
Ким Чен Ир лично е избрал Ри за съпруг на неговата балдъза. Всички те са живели в имение в Пхенян, като Ко се е грижила за своите деца и децата на сестра си в продължение на няколко години.
"Живеехме добре," разказва Ко. Тя си спомня как е пила коняк с газирана вода и е яла хайвер в Пхенян, и как е пътувала с Ким Чен Ир в неговия мерцедес.
После идват вълшебните години в Европа. През 1998 г. обаче сестрата на Ко открива, че има рак на гърдата, и се подлага на лечение в Швейцария и Франция.
Това е моментът, когато версията на Ко и Ри за събитията започва да става доста неясна.
Като се има предвид, че Ри се опитва да си спечели отново благоразположението на Ким Чен Ун, той има сериозни причини да представя бягството им като чисто алтруистична постъпка.
Начинът, по който описват нещата Ри и Ко, е че лечението на рака в Европа не е дало резултат, така че те решили да заминат за САЩ, за да пробват да уредят лечение за умиращата сестра на Ко. Бягството им било опит да спасят майката на Ким Чен Ун, заявяват те.
Публикациите за тях в южнокорейските новинарски медии обаче загатват, че те са потърсили убежище в САЩ, защото са се опасявали какво може да им се случи, след като някой от родителите на Ким Чен Ун умре. Това е била тяхната връзка с управляващата фамилия, и без нея какво би се случило с тях?
Ко донякъде подхвърля, че и това е било повод за известни притеснения.
"В историята често виждате хора, близки до могъщ лидер, да се оказват замесени в непредвидени проблеми заради други хора," казва тя. "Мислех, че ще е по-добре за нас, ако избегнем такъв тип проблеми."
И те са имали основателни причини да се страхуват, като се има предвид положението на сестрата на Ко, коментира Майкъл Мадън, редактор на сайта North Korea Leadership Watch.
"Ко Йонг Хуи беше амбициозна жена - тя искаше синовете й да се издигнат, и междувременно си създаде доста врагове," констатира Мадън. "Ако бяхте нейни шуреи или зълви, бихте се почувствали застрашени. Не би било невъзможно някой да се погрижи да изчезнете."
Опасностите съществуват и сега. Просто е достатъчно да споменем случая на Чан Сон Тхек, чичото, който също е живял в имението в Пхенян с Ко и Ри. той изглежда е придобил твърде много власт - и през 2013 Ким нареди той да бъде екзекутиран.
Така че през 1998 Ри и Ко и трите им деца се качват на такси до американското посолство в Берн. Те заявяват, че са севернокорейски дипломати и искат убежище. След няколко дни, нужни за да пристигне говорещ корейски дипломат от Вашингтон, те са отведени в американска военна база край Франкфурт.
Остават в къща в базата в продължение на няколко месеца, докато ги разпитват. Тогава Ри и Ко разкриват семейните си връзки.
"Американските власти не знаеха кой е Ким Чен Ун, нито той ще стане следващият лидер," разказва Ри.
Правителството на САЩ не разкрива пред съюзника си Южна Корея, че държи Ко и Ри, докато те не са на американска земя, като очевидно с това е вбесило властите в Сеул.
За американските разузнавателни агенции, които се затрудняват да си осигуряват надеждна информация за това как функционира отвътре севернокорейският режим, бягството им е изглеждало като истински джакпот.
Ри обаче настоява, че те не са знаели особено много.
"От ЦРУ мислеха, че вероятно знаем някакви тайни, но реално не знаехме нищо," твърди той. "Просто се грижехме за децата и им помагахме да учат, така че естествено сме ставали свидетели на доста от личния им живот, но не сме имали нищо общо с военните. Не знаехме никакви ядрени или военни тайни."
Мадън коментира, че ценността на двойката от гледна точка на разузнаването е била ограничена. Александър Мансуров, експерт по лидерството в Северна Корея, който някога е учил в университета "Ким Ир Сен" в Пхенян, е съгласен с тази теза.
"Да, те разбират системата много добре," казва той. Те обаче "са пропуснали глада и възстановяването, прехода към новото лидерство и всички събития от последните 5 години. В този смисъл те още живеят в миналото."
Когато се приземяват в САЩ, семейството прекарва няколко дни в региона на Вашингтон, близо до ЦРУ - преди да се премести в малко градче, където южнокорейска църква им е предложила помощ, подобно на други, избягали от Севера.
"Хората в църквата ни задаваха много въпроси. Те знаеха, че сме от Северна Корея, но ни казваха, че не изглеждаме като севернокорейци. И не спираха да ни задават въпроси," споделя Ко.
Затова семейството се мести в друг град с много малко други корейци, или дори азиатци.
"Животът в началото беше труден. Нямахме роднини и работехме по 12 часа дневно," разказва Ри. Той е работил като строител, после се е занимавал с поддръжката на къща с апартаменти, все неща, лесни за работа без знания по английски.
Ко се е чувствала обезсърчена от невъзможността да работи и да допринася за бюджета на семейството. "Единственото, което можех да правя, без да говоря езика, беше химическо чистене," казва тя на корейски. Сега Ри говори приличен английски, но този на Ко все още си остава базов.
И така, те отворили малък магазин и работели до късно, Ри на машините, а Ко оправяйки поръчките. Скоро набрали популярност. "Да виждам децата ми да се справят добре в училище и съпругът ми да работи толкова усърдно ми даде сила и енергия да продължа," казва Ко.
Децата им не проявяват интерес към Корея, нито Северна, нито Южна. Най-големият им син е математик, вторият им син помага в бизнеса, а дъщеря им се занимава с компютърни науки.
Живеят комфортно, но определено не изглежда да са заможни. И със сигурност са много далеч от коняка и хайвера.
Защо нарушават мълчанието си сега?
Ри споделя, че иска да посети Северна Корея и е излязъл от дълбокото си прикритие, за да опровергае това, което нарича "лъжи", разпространявани за тях и семейството в Северна Корея от критици на режима, живеещи в Южна Корея.
Миналата година Ри и Ко заведоха дела срещу трима избягали от Северна Корея висши чиновници, които пред южнокорейска телевизия ги обвиниха в разнообразни престъпления от рода на кражба на милиони долари от режима на Ким. Двойката нае популярен адвокат - Кан Йонг-Сеок, за да води дело за клевета, но искът им бе отхвърлен с формални аргументи.
Дори и след годините, които двойката е прекарала в САЩ, Северна Корея все още има някаква привлекателност за тях.
Ри, който е особено внимателен в изказванията си пред репортери и се опитва да не говори негативно за режима, се надява да е човекът, който ще запълни разширяващата се пропаст в отношенията между Вашингтон и Пхенян.
"Крайната ми цел е да се върна в Северна Корея. Разбирам Америка и разбирам Северна Корея, така че мисля, че мога да бъда добър посредник между двете," казва той. "Ако Ким Чен Ун е такъв, какъвто го помня, може би ще мога да се срещна с него и да разговарям с него."
Мансуров описва надеждите на Ри да се върне в Северна Корея като "абсурдни".
"Той има добър живот в САЩ. Защо би искал да се връща? Освен ако е готов да отиде "на небето"", коментира той.
Ко казва, че й липсва родният й град - и привлекателността на родния град не е за подценяване в корейската култура - но все пак не иска да се връща. И тя не подкрепя идеите на Ри да посещава страната. "Как обаче да разубедя упорития си съпруг?"
За щастие на Ко, това решение в крайна сметка ще е на Ким Чен Ун. А той засега не демонстрира никакъв интерес да има посредници в обозримо бъдеще, които да му помагат да подобрява отношенията със САЩ.
