Кой се страхува от мюсюлманите

Либералният свят се възмути от акта, с който американския президент Доналд Тръмп забрани на граждани от 7 държави да пътуват до САЩ. По-късно апелативният съд отмени забраната, но се оказва, че в съзнанието на мнозина тя среща подкрепа.

Проучване на европейските нагласи към емиграцията, исляма и тероризма, цитирано от „Ройтерс", показва, че мнозинството от европейците не искат повече мюсюлманска имиграция. Те изглеждат склонни да подкрепят забраната на Тръмп.

Проучването е проведено сред 10 000 души в десет европейски държави ит Chatham House - полуофициалния институт по външна политика във Великобритания. Отговорите по най-спорния въпрос - за мюсюлманската имиграция, бяха публикувани в обобщена форма, преди основната част от проучването. Цялото изследване ще демонстрира възприятията на европейците по основните актуални политически въпроси, основният от които засяга миграцията.

Изправени пред недвусмисленото твърдение "Цялата имиграция за в бъдеще от предимно мюсюлмански държави трябва да бъде спряна", средно 55% от респондентите се съгласяват с него, 25% нито са се съгласили, нито са го отхвърлили, и 20% са изразили несъгласие.

В две държави - Испания и Великобритания - само малка част от анкетираните се съгласява с това твърдение. За разлика от тях то среща широка подкрепа в Полша - 71 процента, мнозинството от респондентите в Австрия, Германия и Италия също застават зад твърдението.

В САЩ резултатите от социологическите проучвания загатват за подобни нагласи, но като цяло с по-малка подкрепа за забраната на Тръмп. Проучване на Ройтерс/Ипсос наскоро установи, че 49% процента от американците са съгласни със заповедта на Тръмп, но 41 процента не я подкрепят. Анализът на „Ройтерс" показва и че 31 процента са се почувствали "в по-голяма безопасност" заради забраната, докато за 26% тя води до това да се чувстват" в по-малка безопасност".

Основната разлика е, че САЩ имат временната забрана за пътувания като политика, а нито една европейска държава няма такава. Също така в САЩ сега има администрация, която се стреми да подчертава връзката на мюсюлманите с тероризма - докато в Европа, партиите от популистката десница, които вероятно биха се съгласили с подобни възгледи, нямат такова влияние. (Шепа от тях са или са били малцинствени членове на като цяло дясноцентристки коалиции - в Норвегия, Дания и Финландия.)

В Европа водещите политици като цяло се поздравяват с това, че са "укротили" тези групи, но укротяването на партии, чиито крайни позиции се заглаждат от достъпа до властта, не е решение. Краткият опит от президентството на Тръмп показва, че успехът, поне временно, отива при тези, които са заемат твърда позиция имиграционните въпроси.

Все още предстои да разберем доколко твърда ще е реализираната политика в Америка. След като федерален апелативен съд отказа да възстанови прилагането на забраната за пътувания, правителството на САЩ би могло да поиска съда да събере по-голям съдебен панел, който да разгледа решението, или директно да обжалва пред върховния съд на САЩ. Ясно е отсега, че съветникът на президента и член на Националния съвет по сигурността Стив Банън счита, че опитите да се създаде халифат представляват "много неприятен факт... че назрява сериозна война, война, която... ще доведе до глобален конфликт, с която смятам, че трябва да се справим още сега".

Унгария като особен пример

Предишни проучвания показват, че в Европа антиемиграционните нагласи са по-силни сред по-слабо образованите. Същевременно обаче е факт, че и в богати, добре управлявани държави със силна социална политика, високи нива на образование и относително ниска безработица - като Австрия, Холандия и Швеция - има големи и популярни крайнодесни партии, които поставят в центъра на политиката си враждебността към имиграцията и мюсюлманските общности. Държавите с много малки мюсюлмански общности - като Полша и Унгария - са сред най-враждебните.

В Унгария има 10 милиона жители, от които около 5 000 са мюсюлмани - това означава, че на всеки 2 000 жители се пада по един, който изповядва исляма. За разлика от Франция, Великобритания или Белгия, в тази страна няма мащабни имигрантски групи. Будапеща е град с над 2 млн. жители, но има само една джамия, а последното минаре е построено преди половин век. Въпреки това тя е една от на враждебните към мюсюлманската общност държави. В последните години доскоро приятелски настроената към мюсюлманите страна, реагира със страх, а около 72% от унгарците виждат исляма в негативна светлина (според изследване на Pew Research Centre).

Една от водещите причини за това е политическата риторика, а другата - собственият мигрантски въпрос.

От 2013 година насам над половин милион унгарци са емигрирали в Западна Европа, за да се спасят от безработицата и икономическото неравенство. На Запад обаче се изправят пред същите проблеми и не биват приемани с отворени обятия. Това още повече изостря отношението към мюсюлманите - унгарските емигранти настояват, че са европейци, а ислямските имигранти в западните страни - нашественици. Към тази картина може да се добави и радикалната партия „Фидес", която формира християно-националистически профил. Имигрантите са мюсюлмани и чужденци едновременно, което им придава още по-застрашителен вид в представите на партиите от този тип. Много подобна е ситуацията и в Полша.

Успокоения с обратен знак

Политиците с лявоцентристки и десноцентристки убеждения в миналото се опитваха да успокояват гласоподавателите, че ислямският тероризъм причинява по-малко жертви от лош ден по пътищата на Европа. Подобни успокоения обаче са непродуктивни. Хората не се боят от ежедневните неща: те се боят от общности, които често се поддържат дистанцирани от обществото и чиито радикали оправдават насилието, като изтъкват като аргумент западните военни интервенции в мюсюлмански държави.

По-належащият въпрос е дали тези, които подкрепят забрана за пътуванията и имиграцията от предимно мюсюлмански държави, ще доведат националистическите партии до победа. Холандия разполага с политик, който прилича на Тръмп и по прическата, и по идеите.

Герт Вилдерс най-вероятно ще се окаже начело на най-голямата парламентарна група в холандския парламент. Неговата Партията на свободата настоява за депортиране на мюсюлмани и според скорошните проучвания води, макар и с малко. Вилдерс твърди, че не мрази мюсюлманите, но мрази религията им, и обвинява основните политици в "отказ да дефинират слона в стаята, който е ислямът". В Дания миналия септември нова крайнодясна партия - "Партията на датчаните" - раздаваше "антиемигрантски" спрей в пристанищния град Хадерслев.

Да се описват новите крайнодесни партии в Европа като "популистки" означава да бъдат категоризирани като непринадлежащи към масовата, либерална политика: да се признае, че те са популярни, е по-трудно.

Те обаче са популярни - или поне политиките им са. Мрачната нощ на фашизма още не се е спуснала над Америка, нито над Европа, и това надали ще се случи, но страхът и отхвърлянето на емиграцията терзаят и двете страни на Атлантика. През 2017 г. Европа ще покаже - в холандските, френските и германските избори, колко мрачна може да бъде тази нощ.