Кавказката ковачница за бойци на ИДИЛ

Нападението в Париж от 12 май, за което "Ислямска държава" веднага пое отговорност, е извършено от млад чеченец, натурализиран като гражданин на Франция преди около 8 години. Не за първи път Чечня влиза в черната хроника на световния тероризъм - още от 90-те години на миналия век страната се превръща в убежище за ислямисти и джихадисти.

Република Чечня е съставна част от Руската федерация, по-рано - от Съветския съюз; още от XVI век е под контрола на руската държава. През последните години страната се ползва от значителна автономия от Москва под режима на президента Рамзан Кадиров.

Ден след нападението на Хамзат Азимов в центъра на Париж, Кадиров обвини Франция за радикализирането на 21-годишния мъж.

"Цялата отговорност за това, че Хамзат Азимов е тръгнал по пътя на престъпността, носят властите на Франция. В Чечня той само е роден, а порастването, оформянето на личността му, на неговите възгледи и убеждения е станало във френското общество", посочи той.

Преобладаващата част от 1,4-милионното население на територията, която се намира на около 100 км от Каспийско море, са мюсюлмани. Сунитският ислям се развива тук още през VIII век, а особеностите на чеченското общество често се дават като пример за етническото и религиозното многообразие в Русия.

Съвременният облик на Чечня носи дълбоките белези на двете войни от 90-те години, след които в кавказкия регион започна да се развива радикален ислямизъм, вдъхновен от уахабистките и салафистките движения, които влизат в конфликт с умерената култура на по-старите поколения чеченци.

След разпадането на СССР през 1991 г. чеченските сепаратисти обявяват независимостта на т.нар. Република Ичкерия - част от територията на бившата Чечено-ингушка съветска република. Москва отказва да признае самостоятелността на новото държавно формирование на ключова локация в Кавказкия регион, през който минават търговските връзки към Близкия Изток. Регион, богат на нефт и природен газ.

Русия се намесва с военна сила, което слага началото на тежък конфликт, със сериозен брой жертви и разрушения, който постепенно разпалва вторични сблъсъци в целия Северен Кавказ. Руската армия се изправя пред огромни затруднения в борбата срещу чеченските бойци дори след като най-после успява да превземе столицата Грозни през 1996 г. В същата година е подписан мирен договор, който макар да не признава независимостта на Чеченската република, на практика й гарантира почти пълна автономия под управлението на сепаратистите.

През 1999 г.  Владимир Путин дава началото на Втората чеченска война, малко след като е посочен за министър-председател на Русия. Путин се заканва, че ще "преследва терористите навсякъде".

"В тоалетните ще ги ловим, и ще ги давим в дупките".

Конфликтът, който продължава шест месеца, приключва с още повече жертви от първата война, но Москва все пак го приема за свой успех.

Владимир Путин, който няколко месеца по-късно става президент на Руската федерация и получава подкрепата на обществото, оправдава употребата на сила с нуждата от борба срещу тероризма и радикалния ислям. Още от началото на първата чеченска война се надига силна ислямистка вълна в ядрото на сепаратистите, които се сблъскват с по-умерените движения в страната.

Ръководителят на отцепниците Шамил Басаев, който се самоопределя като "муджахидин" до смъртта си през 2006 г., е особено ярък представител на резкия ислямистки завой на борците за независимост на Чечня.

Джихадизмът се развива не само в Чечня, но и в целия регион на Кавказ. Русия e сред най-големите "износители" на чуждестранни бойци за батальоните на "Ислямска държава", изпреварвайки държави като Саудитска Арабия, Йордания и Тунис. В терористичната групировка влизат около 3400 руски граждани, повечето от които - чеченци.

Един от най-видните кадри на ИДИЛ, който заемаше позицията "министър на отбраната" в Халифата до 2016 г., беше Таркан Батирашвили, т.нар. Омар Ал Шишани (Омар Чеченеца) -  етнически чеченец с грузинско гражданство, разпознаваем по дългата си червена брада и черна кръгла шапка.

В тази среда на рязка експанзия на ислямизма в Кавказ, Владимир Путин се съгласява да даде по-широка автономия на Република Кавказ, като допуска развитието на силно консервативен ислям, но под условието на пълно подчинение на Кремъл.

Гарант за този трудно постижим баланс се оказва Ахмад Кадиров - бивш главен мюфтия и военен ръководител на сепаратистката република Ичкерия, който по-късно преминава на страната на руските федерални части, а през 2000 г. поема официалното правителство на Грозни. Една година след като е избран за президент на Чечня, Ахмад Кадиров е убит при атентат, организиран от ислямисти, които гледат на про-руския държавен глава като на предател.

Властта в Чечня поема неговият син Рамзан Кадиров, който постепенно установява силно авторитарен режим в страната на базата на консервативния прочит на исляма. Кадиров се утвърждава като противник на уахабитското влияние, което си пробива път през Саудитска Арабия, и като лоялен довереник на Владимир Путин.

Няколко дни след атентатите срещу Charlie Hebdo в Париж през януари 2015 г., в чеченската столица Грозни беше свикан контрапротест под надслов "Любов към пророка Мохамед", с който бяха осъдени не само терористите от ИДИЛ, но и "онзи, които с карикатурите си им дадоха повод да открият стрелба". Тогава Кадиров обяви, че Европа не си е направила необходимите изводи след терористичния акт, а отговорността за атаката срещу редакцията била на западните служби за сигурност.

В момента Рамзан Кадиров играе важна роля в конфликта в Сирия, където чеченските милиции подкрепят силите на режима на Башар Асад и руската армия. Хилядите въоръжени мъже от Чеченската република дават възможност на Русия да действа по-дискретно при определени ситуации, отколкото щеше да го направи, ако разчиташе само на редовната си армия.

Чеченският президент се опитва и да се наложи като медиатор между сунитските държави в региона. През фондацията си "Кадиров" той предостави 14 милиона долара за възстановяването на една от най-прочутите джамии на Омаядите в Алепо, която понесе тежки разрушения по време на бойните действия.

Активността на Рамзан Кадиров е част от политиката на Владимир Путин за налагане на "меката сила" на Русия в региона, но на цената на все по-широкото навлизане на ислямизма в Кавказ.

#1 TheRock 13.05.2018 в 17:34:35

Радикализирал се бил във Франция!!! Ха ха ха!!! На кого ги говори тия Кадиров???

#2 sim4o 13.05.2018 в 18:13:54

Паве , може да си малоумен гъз , може майка ти да е всякаква - ама като си прав, си прав! Разбира се, ЧЕ НЕ СЕ Е РАДИКАЛИЗИРАЛ във Франция .. той , както и много други "муджахидини" бяха насъсквани и подкрепяни за да избиват християни, да търгуват с органите им, да отвличат хора за роби и да търгуват с тях .. давани са им пари и жилища , осигурявана им е прехрана. ----------------- .. " Ахмед Ражапович Чатаев, чеченски терорист. Основен вербовчик на главорези и шахиди за ИДИЛ. Ръководител на специално подразделение за терористични нападения в Русия и Европа. През 2000 г. губи дясната си ръка в престрелка с руските спецчасти. През 2003 г. ще просълзи австрийските власти със сърцераздирателна легенда как в затвора "руските варвари" му отрязали ръката. На 16.07.2008 г. Интерпол, по искане на Русия, издава червена бюлетина за международно издирване на Чатаев за участие във въоръжена групировка, организиране на терористични актове и финансиране на тероризма през периода 1999-2007 г. Това е организаторът на касапницата на летище "Ататюрк". И на площад "Султанахмет" (10 убити, 15 ранени). И на улица "Истиклял" (5 убити, 36 ранени). И на обезглавяването на двамата български шофьори в Ирак през 2004 г. И на кървавата вакханалия в Париж (130 убити, 350 ранени). Дипломатическият (sic!) представител на Доку Умаров в Западна Европа. Каква прелест! Главорез-дипломат! [Доку Умаров - емир на ислямистката терористична организация "Имарат Кавказ", по-късно част от "Ал Кайда", сега част от ИДИЛ; терорист №1, организатор на атентатите в "Невски експрес" (2009 г.), в московското метро (2010 г.), на летище "Домодедово" (2011 г.); свързан с терористичните актове по време на спектакъла "Норд-Ост" (2002 г.) и в училището в Беслан (2004 г.); общ брой на жертвите - над 600.] Ахмед Чатаев е кучето на Доку Умаров. И не само негово. "Кучи син, ама наш кучи син!", би казал Франклин Делано Рузвелт. Многобройни са американските "кучи синове". През 1999 г. западните медии величаеха терористите и наркотрафикантите от АОК като "бунтовници", а НАТО надовлече в Косово орда муджахидини - да прочистят терена от "неверниците" и техните православни църкви. През 2002 г. CNN титулува кучетата на Доку Умаров "чеченски дисиденти". След всяка касапница (вкл. - след гибелта на 300 деца в Бесланското клане) западната пропаганда осъжда страстно "руската агресия" и още по-страстно възпява героизма на "дисидентите". Австрия И ето го ключовият момент. През 2003 г. Чатаев се измъква от Чечня в Азербайджан и се добира до Австрия. На 24 ноември 2003 г. се сдобива с бежански статут. Забележете - годината все още е 2003, няма ни "бежанска вълна", ни "арабски пролети". Сега Австрия се дистанцира плахо: "МВР не разгласява лична информация на запитвания за предоставяне на убежище. Към този момент няма никакви данни, че произшествието е свързано с Австрия" (цитирам "Дойче веле"). Невинното "произшествие" е атентатът на летище "Ататюрк", отнел живота на 45 души. И така, от 24 ноември 2003 г., обзаведен с документи на страна член на ЕС, Едноръкия може спокойно да прекосява европейските граници и да сее щедро своите "дисидентски" идеи. Швеция 2008 г. Едноръкия пристига в Трелеборг - най-южният шведски град, с напълно запазена пръстеновидна крепост на викингите, построена като идеална окръжност. Но не викингите го интересуват. Оттук тръгват фериботите за Германия. Чатаев е задържан с един багажник "дисидентски" пособия: автомати "Калашников", боеприпаси, взривни материали. Година и половина "дисидентът" поседява в шведски затвор, не го екстрадират в Русия и го пускат по живо, по здраво. Украйна 3 януари 2010 г. Едноръкия, с редовна виза, вече е в древния Ужгород. Задържан е от местната милиция с "дисидентска литература" в GSM-а: схеми на взривни устройства и снимки на избити хора. До екстрадицията в Русия остават броени дни. Тогава се намесват закрилниците на самоотвержения борец . На 14 януари Европейският съд за правата човека (ЕСПЧ) разпорежда на украинските власти да не екстрадират Чатаев, тъй като има статут на политически бежанец. Amnesty International организира масирана кампания и разпространява нареждане до своите структури: "Напишете незабавно на руски, украински или на своя роден език! Изискайте от украинските власти да изпълнят решението на ЕСПЧ от 14 януари да не предават на Русия Ахмед Чатаев... "

#3 sim4o 13.05.2018 в 18:16:32

Подобни "борци" бяха подготвяни и за Босна, Косово ... Кой стоеше зад всичко ли? Ами на Павето хората интернационалните соросоиди .. ... "Ахмед Ражапович Чатаев, чеченски терорист. Основен вербовчик на главорези и шахиди за ИДИЛ. Ръководител на специално подразделение за терористични нападения в Русия и Европа. През 2000 г. губи дясната си ръка в престрелка с руските спецчасти. През 2003 г. ще просълзи австрийските власти със сърцераздирателна легенда как в затвора "руските варвари" му отрязали ръката. На 16.07.2008 г. Интерпол, по искане на Русия, издава червена бюлетина за международно издирване на Чатаев за участие във въоръжена групировка, организиране на терористични актове и финансиране на тероризма през периода 1999-2007 г. Това е организаторът на касапницата на летище "Ататюрк". И на площад "Султанахмет" (10 убити, 15 ранени). И на улица "Истиклял" (5 убити, 36 ранени). И на обезглавяването на двамата български шофьори в Ирак през 2004 г. И на кървавата вакханалия в Париж (130 убити, 350 ранени). Дипломатическият (sic!) представител на Доку Умаров в Западна Европа. Каква прелест! Главорез-дипломат! [Доку Умаров - емир на ислямистката терористична организация "Имарат Кавказ", по-късно част от "Ал Кайда", сега част от ИДИЛ; терорист №1, организатор на атентатите в "Невски експрес" (2009 г.), в московското метро (2010 г.), на летище "Домодедово" (2011 г.); свързан с терористичните актове по време на спектакъла "Норд-Ост" (2002 г.) и в училището в Беслан (2004 г.); общ брой на жертвите - над 600.] Ахмед Чатаев е кучето на Доку Умаров. И не само негово. "Кучи син, ама наш кучи син!", би казал Франклин Делано Рузвелт. Многобройни са американските "кучи синове". През 1999 г. западните медии величаеха терористите и наркотрафикантите от АОК като "бунтовници", а НАТО надовлече в Косово орда муджахидини - да прочистят терена от "неверниците" и техните православни църкви. През 2002 г. CNN титулува кучетата на Доку Умаров "чеченски дисиденти". След всяка касапница (вкл. - след гибелта на 300 деца в Бесланското клане) западната пропаганда осъжда страстно "руската агресия" и още по-страстно възпява героизма на "дисидентите"..." ------------------ Хубаво, че малко ви остана ..

#4 Reality Liberation Front 14.05.2018 в 06:02:38

Хе, Sim4o - гневен борец срещу соросоидния интернационализъм... Sim4о,почти се бях впечатлил колко време ти е трябвало да сглобиш тез данни ма като видях че просто си копнал от статията на Дърева в Дума, "ма разочарова" тъй да се каже. Рекох си, че някъв ентусиаст революционер се е пръкнал па то пак синекурен комунистически нехранимайко с ообъркан идентитет се кани да разкаже играта на гадните соросоиди с пцувни... Sim4o, леко с еврейските интернационалисти щот тва са "твоите хора," не тия на павето - преброй първо колко от комунистическите революционери са еврейчета сорошчета преди да им се каниш, да не стане някой сакатлък и да та скъсат от непоряди на вратата на оня популярен позитански адрес.

#5 TheRock 14.05.2018 в 08:19:10

Ако някой си мисли, че в Чечения става нещо без знанието и одобрението на Путин е в жестока грешка. Западните държави я направиха и плащат жестока цена с живота на своите граждани.

#6 TheRock 14.05.2018 в 08:23:30

Reality Liberation Front | 14.05.201806:02 Така е. И аз намерих статията. Да не би пък sim4o да е самата Велислава Дърева?

#7 TheRock 14.05.2018 в 11:27:40

https://www.facebook.com/currenttimetv/videos/1752012671680433/UzpfSTE0NTg4OTQ4Mzk6MTAyMTQ5OTEyMzI5NjE4MTA/

#8 gothic 14.05.2018 в 12:10:17

"Да не би пък sim4o да е самата Велислава Дърева? " Не, не е. По-скоро е Александър Симов.

#9 sim4o 14.05.2018 в 12:20:54

1.Безспорно ,че комунистичесткият Интернационализъм си е СОРОСОИДНОСТ. 2.Соросчетата ДНЕС се борят против националната държава ,за световно правитвлство и против християнството.. Така както интернационалистите. Идеологията им е пак лява. 3.За разбиване на националните ,християнски европейски държави соросоидите ползват понякога и ислямския фактор! Косово ми иде на ум.. и политиката на ЕС за т.нар. "мигранти". 4.Соросоидитв плащат на утайката на обществото да са техни антихристиянски пропагандни рупори в Интернет. Всички антихристи скоро щв летят от хеликоптерчето на Чичко Пиночет. За антибългариа Павенцето мога да се погрижа и лично..

#10 sim4o 14.05.2018 в 12:22:37

А кой е Александър Симов?

#11 TheRock 14.05.2018 в 12:42:51

sim4o | 14.05.201812:20 Госпожо Дърева, внимавайте какво си пожелавате. И наистина приличате на травестит, извинявам се но така изглеждате, като мъж в женски дрехи.

#12 TheRock 14.05.2018 в 12:44:49

sim4o | 14.05.201812:22 Щом не си Александър Симов, значи си Велислава Дърева. А освен това си и шизофреник.

#13 sim4o 14.05.2018 в 14:39:06

12TheRock | 14.05.201812:44 sim4o | 14.05.201812:22 Щом не си Александър Симов, значи си Велислава Дърева. А освен това си и шизофреник. -------------------- A oсвен това ценя майка ти ... Невероятна жена! Ей антибългарчета соросоиднииии .. ще пушат, ще пушат весело комините..

#14 sim4o 14.05.2018 в 14:41:49

И да видим, а кога соросоидите не са диваци и варвари? ------------------------------- Цитат: .."В брой 23 на в. “Работничка” в уводната статия за Ньойския договор е казано, че с този договор били отрязани живи части от снагата на България, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Македония, Тракия, Добруджа - живи части от снагата на България? Как е могла редакцията на пролетарския вестник “Работничка” да допусне в своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в.”Работничка” не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа, не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които националистическа България иска да завладее за да ги подложи на зверска колониална експлоатация? Нима не е ясно на редакцията на в.”Работничка” че фашистка, империалистическа България в съгласие с империалистите победители получи живи части от снагата на Македония и Тракия, които като завладени и чужди земи тя подложи на двойна колониална експлоатация и гнет? Как е могла редакцията на в. “Работничка” да допусне тази дива националистическа лъжа за българския характер на Тракия, Македония, също и Добруджа и по такъв начин да стане проводник на великодържавния български шовинизъм и да му даде право върху Македония, Тракия и Добруджа? Ако ли пък редакцията действително смята Тракия, Македония и Добруджа за “отрязани части от снагата на България, то това е толкова опасна работа, че трябва веднага да се обърне внимание върху редакцията на оня наш вестник на който е поверена една от най-отговорните задачи на мобилизация на трудещите се жени срещу империалистическата политика на фашистка България. Има не малко класосъзнателни, които мислят, че Македония, Тракия и Добруджа, са български земи. В лицето на онези уж класосъзнателни, които ” ние трябва да открием проводници на великобългарския шовинизъм. Една от най-главните наши задачи във връзка с класовото пролетарско разрешение и на националния въпрос, това е борбата срещу великодържавния шовинизъм и дребнобуржоазния национализъм. Дългът на нашия печат е да разкрива всички проявления на великодържавния и дребнобуржоазния национализъм, водейки борбата срещу великодържавния шовинизъм по националния въпрос, като главна опасност в редовете на българските работници и селяни. Нашата задача е да разобличаваме, неуморно българския великодържавен шовинизъм, лъжата за българския характер на Македония, Тракия и Добруджа - това прикритие за завоевателната империалистическа политика на фашистка България. Нашата задача е да доказваме неуморно, че Македония, Тракия и Добруджа, трябва да принадлежат на македонци, тракийци и добруджанци. Задачата на нашия печат е да мобилизираме българските работници, работнички, селяни и селянки на борба срещу завоевателната политика на българския империализъм , да мобилизира трудещите се маси у нас на борба под лозунга за правото на Македония, Добруджа и Тракия за пълно национално самоопределение до отделяне в самостоятелна държавна единица .." ----------------------- Антибългари сте били, антибългари и си оставате! Трепане на антихристите!

#15 TheRock 14.05.2018 в 15:41:21

sim4o | 14.05.201814:41 Дърева, много си злобна, парцал! Давай го по-кратко!

Новините

Най-четените