Какво ще стане с НАСА след Тръмп

Научната мисия на НАСА е национален приоритет на САЩ, но и американската космическа агенция не е имунизирана срещу смяна на политиката при новата президентска администрация. В крайна сметка на масата са сложени програми и финансиране на стойност милиарди долари.

Достатъчно е да си спомним споровете около програмата "Констелейшън", която трябваше да замени космическите совалки и да върне американците на луната през 2020 година с ракета, построена от Lockheed Martin.

Това беше преходния период между президентите Буш и Барак Обама и шефовете на агенцията, посочени от тях: Майк Грифин и ръководителя на преходния екип на Обама Лори Гарвър.

Двамата се счепкаха здраво на представяне на книга - все пак това е НАСА - което е завърши с думите на Грифин към Гарвър: "в крана сметка искате да кажете, че съм лъжец."

Програми за милиарди долари

Две години по-късно Обама прекрати "Констелейшън" след похарчени 11 млрд. долара и изостави целта за завръщане на луната. Вместо това основната насока на НАСА се измести към по-амбициозни научни мисии в Слънчевата система, и особено към Марс.

По същото време дейността на космическите совалки за доставки до ниска орбита беше прехвърлена на частни компании, като SpaceX и Orbital ATK бяха ангажирани да доставят товари до Международната космическа станция.

Така започна надпреварата между SpaceX и Boeing, коя от двете компании ще е първата частна фирма, която ще изведе хора в космоса.

Какво ще се случи с тези планове при президентството на Доналд Тръмп?

Едно изглежда вероятно: Марс се отлага. Частните компании ще получат шанс да се занимават с бизнес на Луната.

НАСА и политиката на климатичните промени

Извън скъпите програми за изследвания, опитите на НАСА да следи климатичните промени чрез наблюдаващи Земята метеорологични сателити са най-спорната ѝ в политически план дейност. Бриденстин и други републиканци се стремят да ограничат финансирането за тези области на дейност на агенцията.

Независимо дали Бриденстин ще стане ръководител на НАСА, вероятно адмнистрацията на Тръмп и републиканският конгрес ще успее да ограничи правителственото финансиране за изследванията на климатичните промени от космоса. Все пак щетите за програмата на изследвания ще са ограничени в краткосрочен план, тъй като спирането на много от проектите, по които се работи в момента, би струвало твърде скъпо, или те вече са изцяло финансирани.

Изследователските амбиции на Бриденстин са ясни. В реч, изнесена ден преди изборите, той описва възгледа си, че САЩ трябва да създаде постоянна база на Луната. Според него ресурсите на луната, включително вода и метални оксиди, биха могли "фундаментално да променят икономическия и геополитически баланс на силите на Земята" - особено ако Китай е първият, който започне да ги използва.

След като Нийл Армстронг заби американския флаг на Луната, САЩ отново искат да се върнат там, но за постоянно

Според него САЩ "е единствената страна, която може да защити космоса за свободния свят и отговорни организации, и да запази космоса за бъдещите поколения."

С конкуренцията от Китай, която е друга вероятна тема на президентството на Тръмп, лесно е да си представим, че завръщането на Луната като цел на американската космическа програма би могло да се изгради около това съперничество.

Лунните хотели: голямата космическа амбиция на Тръмп?

На база законодателство, подкрепяно от Бранденстин, НАСА вече са стартирали пилотна програма с частни компании за разработка на лунни хабитати. Една от компаниите, които участват в проекта, е Bigelow Aerospace, финансирана от милиардера Робърт Бигълоу, инвеститор в недвижими имоти в Лас Вегас. Компанията разработва надуваеми космически хабитати от години. SpaceX дори превозиха един такъв до Международната космическа станция по-рано през 2016 г., където той беше надут, така че астронавтите да преценят възможностите му.

Мечтата на Бигълоу е да строи хотели в космоса.

"Това е просто бизнес с недвижими имоти на друго място," коментира милиардерът пред Bloomberg News през 2013 година. "Така че можете да продавате тези космически сгради, да ги отдавате под наем, човекът, на който ги отдавате под наем, може да ги преотдава под наем. Само трябва да сте сигурни, че имате начин да стигнете до тях и да се върнете. Иначе сте тотално прецакани."

Лесно е да си представим привлекателността на тази идея за президент, занимавал се с бизнес с недвижими имоти, с големи амбиции и вкус към не твърде обмислени концепции. Климатичните промени, екзопланетите и дългосрочните планове за полети до Марс може и да разпалват въображението на научните среди, но идеята за първи космически хотел ще спечели подкрепата на Тръмп.

Всичко това зависи от ръководството на НАСА. Това е най-важният въпрос към преходния екип на Тръмп: кой е следващият ръководител на НАСА?

Тръмп не е говорил само за космоса през кампанията си, но подхвърли някои ориентири по време на събитие през октомври в космическото градче във Флорида.

"Основна част от моята политика е да разширим сериозно публично-частните партньорства, за да увеличим максимално инвестициите и финансирането, достъпни за изследвания и разработване на космоса," каза Тръмп.

"Ще освободя НАСА от ограничението да служи предимно като логистична агенция за транспорт до ниска околоземна орбита. Много важно. Вместо това ще пренасочим мисията на НАСА към космически изследвания."

Тази идея прилича много на подхода на администрацията на Обама. Към това се добавят и позициите на двама съветници на Тръмп: икономистът Питър Наваро и фокусиращия се върху въздушния и космически бизнес лобист Робърт Уокър. Уокър окуражава "енергийните компании", които поемат от НАСА задачата за ниската околоземна орбита, фирмите, които до момента са товарен превозвач за НАСА.

Те би трябвало да са спокойни, защото надали ще се има връщане към стария модел, където замислите на НАСА се реализираха от изпълнители като Boeing и Lockheed Martin срещу себестойност плюс гарантирана печалба, вместо фиксирана сума.

Другите програми на НАСА не присъстват в изявленията на Тръмп.

Но най-важният въпрос е кой ще бъде новият ръководител на НАСА. В това объркано време е трудно да се ориентираме, но някои заявки, доловени от разговори с правителствени чиновници, лобисти и мениджъри на космически компании показват накъде духа вятъра.

Ръководителят на преходния екип на Тръмп за НАСА Марк Албрехт е дългогодишен специалист по космически политики. Той е бил председател на вече несъществуващ държавен орган, наречен Национален космически съвет (НКС) като е заемал този пост в администрацията на Джордж Буш, където е прокарвал инициативи за модернизиране на дейността на НАСА.

Сега се смята, че НКС ще бъде съживен при президентството на Тръмп, ръководен от вицепрезидента Майк Пенс. Ако стане така, целта ще е да се поддържа единна космическа политика в правителството, особено по въпросите на националната сигурност. Съществува и риск обаче да се разрази война за това кои да бъдат приоритетите на космическата агенция.

Имената и на Албрехт, и на Уокър се свързват с Нют Гингрич, бившия председател на Камарата на представителите и довереник на Тръмп. Той е легендарен със страстта си към космоса и беше обещал да построи лунна колония по време на злополучния му опит да се кандидатира за президент през 2012 година.

Ако Гингрич задава тона на космическата политика на Тръмп, акцентът ще е върху комерсиализацията на космоса и луната, вместо върху мащабни правителствени програми като скъпата Система за извеждане в космоса и "Орион", които са замислени да транспортират астронавти до Марс, или дори Международната космическа станция.

Вътрешните кандидати

Все пак има и такива, които съветват Тръмп да реализира по-традиционен, държавно-правителствен подход към космическите изследвания.

Грифин, ръководителят на НАСА, който стартира програмата "Констелейшън" и имаше сблъсъци с екипа на Обама, е сред имената, които се въртят за ръководния пост в агенцията. Но по-вероятно е той да стане министър на военновъздушните сили на САЩ, което би му осигурило влияние върху доходния бизнес по изстрелване на сателити за националната сигурност - доскоро монопол, държан от Boeing и Lockheed Martin.

Ейлийн Колинс, бивш астронавт, която говори на конгреса на републиканската партия през юли, също се счита за възможен кандидат.

Но от космическите среди по-силна е кандидатурата на Скот Пейс, бивш ръководител в НАСА, който сега оглавява Института по космически политики към университета "Джордж Вашингтон". Пейс критикуваше космическото ръководство при администрацията на Обама и решението му да прекрати програмата "Констелейшън".

Но подобно на групата около Гингрич, Пейс също клони към акцент върху луната с международни партньори.

Завръщането на Луната

"От гледна точка на политика повече клоня към предвождано от САЩ международно завръщане на Луната с комерсиални партньорства," коментира Пейс през септември.

"Завръщането на Луната дава повече възможности за международно ангажиране, повече възможности за комерсиални партньорства и комерсиални договори за услуги. Марс е чудесна дългосрочна цел и е нещо, към което да се стремим; но като реалистична следваща стъпка не знам дали той би бил моят избор."

Кой друг би могъл да се окаже начело на НАСА?

Републиканският член на Камарата на представителите Джим Бриденстин е неприкрит почитател на Тръмп, лунните изследвания и комерсиалните космически полети, което го прави възможен избор, ако администрацията търси външен човек, който да споделя нейните цели.

Той също се разглежда като потенциален министър на военновъздушните сили. Неговото назначение начело на НАСА обаче трудно би спечелило подкрепата на някои от учените в агенцията, тъй като той е виден критик на изследванията как човечеството променя климата на Земята.

Със сигурност финансирането от страна на държавата ще е по-малко, мисията до Марс ще остане в бъдещето, но идеята за хотели на Луната сто процента ще се хареса на Тръмп.