Тялото му е поставено в стъклен саркофаг, червеникавият му мустак е подстриган, а ръцете му лежат върху строгия черен костюм. Отдалече, първият съветски лидер Владимир Ленин прилича на восъчна фигура.
Само че това, което виждате, е запазеното тяло на човек, починал преди 92 години. Трупът му се наблюдава внимателно и се балсамира на редовни интервали, а учените смятат, че може да издържи в това състояние още няколко столетия.
Поддръжката му обаче струва скъпо. Преди месец Федералната охранителна служба, която се грижи не само за мавзолея на Ленин, но и за целия район около Кремъл, за пръв път обяви, че разходите за "медицинските и биологични дейности за поддръжката на тялото на Ленин" ще достигнат сумата от 13 млн. рубли (197 000 долара) през 2016 г.
Когато Ленин умира през януари 1924 г., никой не планира да запази тялото му за толкова дълъг период.
Известният патолог проф. Алексей Абрикосов, който прави аутопсията на тялото, изрязва основните му артерии.
"Впоследствие той казваше, че ако е знаел, че тялото ще се балсамира, нямаше да го направи. Сърдечно-съдовата система можеше да се използва за пренос на балсамиращите химикали към тъканите", коментира Алексей Юрчак, професор по социална антропология в Университета в Калифорния.
След аутопсията тялото на Ленин е временно балсамирано с цел да се отложи процесът на разлагане. Трупът на Вожда е изложен в отворен ковчег пред Дома на Съюзите в центъра на Москва за поклонение, което продължава 4 дни.
Въпреки минусовите температури, огромни групи от по 50 000 души на ден преминават през залата, в която е поставено тялото му.
От цялата страна прииждат тълпи от поклонници, а правителството взема решение да премести ковчега в импровизиран дървен мавзолей на Червения площад. Тялото на Ленин остава непокътнато в продължение на 56 дни благодарение на мразовитото московско време. Когато температурите започват да се повишават, съветските власти решават да съхранят трупа завинаги.
Първоначалната идея изобщо не предполага балсамиране, а дълбоко замразяване.
Тогавашният министър на международната търговия Леонид Красин дори получава разрешение да закупи от Германия специализирана техника за замразяване.
В началото на март 1924 г., обаче, докато подготовката набира скорост, двамата химици Владимир Воробьов и Борис Збарский предлагат Ленин да бъде балсамиран в микстура от химикали, да бъде подсушен, а цветът и формата на тялото му да бъдат променени.
След поредица от правителствени заседания и инспекции, Воробьов и Збарский получават разрешение да изпробват технологията.
В продължение на няколко месеца екип от учени се занимават с избелването на кожата му и изчисляват правилната формула на химикалите за балсамирането. Изследователите работят денонощно заради натиска да представят резултатите си навреме пред съветското ръководство.
Когато мавзолеят на Червения площад най-после е отворен за посетители на 1 август 1924 г., реакцията е преобладаващо положителна.
"Удивително! Това е абсолютна победа" - така съветските медии предават думите на Борис Збарский.
Лабораторията на Ленин
След 1924 г. се събира нов екип от учени, чиято задача е да поддържат тялото на Ленин във форма. В пика на дейността си по време на съветския режим "Лабораторията на Ленин" наброява около 200 активно работещи специалисти, разказва Алексей Юрчак.
Днес групата е доста по-малобройна, макар че работата почти не се е променила. През няколко дни учените посещават мавзолея, за да инспектират тялото на Ленин, което се пази при внимателно изчислена температура и осветление. На всеки 18 месеца Ленин "слиза" в лабораторията под залата за поклонение, за да бъде балсамиран и измит повторно.
Макар че учените успяват да запазят скелета, мускулите, кожата и някои други тъкани от тялото на Ленин, всички негови вътрешни органи са отстранени. Мозъкът му е изваден, за да бъде изучаван от съветския Институт за изследване на мозъка. Части от "сивото вещество" на Ленин се пазят до ден днешен в Центъра по неврология на Руската академия на науките.
Уникалната технология, разработена от съветските учени, се радва на успех и сред някои чуждестранни "клиенти".
След Ленин в московската лаборатория са балсамирани и ръководителят на Българската комунистическа партия Георги Димитров, президентът на Виетнам Хо Ши Мин и двамата "велики водачи" на Северна Корея Ким Ир-Сен и Ким Чен-Ир. Да не забравяме, че и самият Йосиф Висарионович Сталин прави компания на Ленин в мавзолея от 1953 г. до 1961 г.
Всички процедури по балсамирането се изпълняват в пълна секретност, а учените от лабораторията редовно летят до Виетнам и Северна Корея, за да обслужват телата на знатните покойници.
"Младшите специалисти - какъвто бях и аз навремето - не бяха информирани за никакви специфични подробности от процедурата. И въпреки това разполагах с достатъчно познания, за да пътувам до Виетнам, където работех по тялото на Хо Ши Мин", припомня си балсаматорът Вадим Милов, който работи в лабораторията от 1987 до 1997 г.
Всички опити за интервю с днешните служители на лабораторията се оказват неуспешни. След няколко писмени молби за коментар директорът на Всеруския институт за лекарствени и ароматични растения Николай Сиделников отказва да осигури достъп до помещенията на лабораторията, която е "обект на търговска и държавна тайна".
Алексей Юрчак, който изследва тялото на Ленин в продължение на години и е разговарял с работници от лабораторията, твърди, че подобна тайнственост не е царяла винаги.
"Те даваха многобройни интервюта през 90-те години, една руска телевизия дори засне подробен документален филм - включително в помещенията под мавзолея. Но новото ръководство на лабораторията не желае журналистите да се подиграват с труда на учените, което всъщност се случва често", коментира той.
Постсъветският Ленин
Лабораторията на Ленин преживява тежки времена след разпадането на Съветския съюз. През 1991 г. голяма част от новия демократичен политически елит на Русия призовава мавзолеят да бъде съборен, а тялото на Ленин да бъде погребано на друго място. Това предизвиква голям протест, спомня си Евгений Доровин, депутат в Държавната дума от Комунистическата партия и председател на НПО, подкрепящо запазването на мавзолея в настоящия му вид.
"Доста хора излязоха на Червения площад, за да се противопоставят на това богохулство", казва Доровин. "За щастие, командирът на кремълския гарнизон излезе на площада и успокои всички, че мавзолеят е в безопасност".
Правителството обаче спира финансирането на проекта през 1991 г. и поставя под въпрос съществуването му. Комунистическата партия отговаря с кампания за набиране на дарения за спасяването на монумента.
"Платихме всичко освен сметките за газ, вода и ток", обяснява Доровин, но отказва да уточни сумата, която фондацията му събира и разходва. "Държавата се включи във финансирането на мавзолея чак преди две години", допълва той.
Най-голямата заплаха за мавзолея се крие в смяната на поколенията. Учените остаряват, а вече няма млади изследователи, които да ги заменят.
"Младите хора не се интересуват от науката за мавзолеите, това вече не е престижно", казва Юрчак.
Има едно очевидно решение на проблема - но самата идея за погребение на "иконата" на СССР не е никак популярна. Ако това се случи, ще сложи край на безпрецедентен експеримент, продължил цели 92 години.
"Това ще представлява загуба за науката, за изследванията и за научните открития - от това се притесняват учените", споделя Юрчак.
В момента мавзолеят е затворен - но само временно. Властите подготвяха Червения площад за военния парад за Деня на победата. Мавзолеят отваря врати отново на 18 май, а Ленин ще очаква посетители- в перфектна форма, както винаги.
