Рулетката, с която Румъния не може да се справи

Дан е почти 40-годишен и е живял зависим през повече от половината от живота си. Въпреки това, очите му зад очила с тънки рамки не са налети с кръв и ръцете му не са покрити от белези или следи от игли. Под лекия букурещки дъжд, той поема към игрална зала, убеден, че е изгубил почти всичко.

"Хората вярват, че всички са способни да оцеляват," казва той, като използва псевдоним, за да защити самоличността си. "Но в природата нещата не стоят по така."

Местата за залагания са станали въздесъщи в цяла Румъния. Първата игрална зала отваря врати до централната гара на Букурещ през пролетта на 1990 г., само месеци след края на комунистическото управление на Николае Чаушеску, свален след народен бунт, завършил с екзекуцията на диктатора и съпругата му.

През 2015 година, румънският парламент прие закон за хазарта, който включва мерки, целящи да се борят с проблема с пристрастяването. Но повече от година по-късно, има причини да се съмняваме в ефективността им.

Законът реално възлага отговорността за борбата с пристрастяването на операторите на хазартни зали, които печелят от него. Браншът възнамерява да наеме психолози, които да помагат на хора като Дан, но тези психолози имат бизнес-интереси в хазартния бизнес.

Според критиците всички страни омаловажават мащабите на проблема. "Общественото здраве е подчинено на интересите на частни компании," казва Йожен Хриску, основател на Aliat, неправителствена организация за борба с пристрастяването.

След падането на комунизма в Източна Европа в началото на 90-те години, основните западни хазартни оператори откриха нов пазар за растеж. "Тълпи хора чакаха на опашки пред игралните зали, като блъскаха вратите, за да ги отварям по-бързо," казва Кристиан Паску, един от основателите на Румънската асоциация на организаторите и производителите на хазартни игри, който е започнал като инженер в хазартната зала на гарата, собственост на дъщерна компания на австрийския хазартен гигант Novomatic.

Оттогава държавата се опитва да наваксва с регулационните режими. Между 2004 и 2013 година броят на ротативките в Румъния се е увеличил четворно. Сега игралните машини са близо 70 000. Приходите за държавата от хазартни лицензи и разрешителни също са нараснали, от €147 млн. през 2014 до €266 млн. през 2015. През 2014 г. около 87% от тези пари са идвали от оператори на "едноръки бандити".

Някои експерти предупреждават, че числата сочат нарастваща пристрастеност в една от най-бедните държави в Европейския съюз. Те са показателни и за слабостта и оскъдността на регулациите на Балканите, където държавната администрация, лишена от средства, приема хазарта като безвреден, но ценен източник на приходи.

Според операторите броят на хората, които те наричат "проблемни хазартни играчи" е около 98 000 от население малко под 20 млн. Според Хриску, реалните данни са много по-високи. "Като организатори виждаме все повече пристрастени в сравнение с преди," допълва Сорин Константинеску, председател на Асоциацията на казината в Румъния.

Константинеску твърди, че хазартните оператори признават необходимостта "да накараме хората да осъзнаят, че трябва да считат хазарта за начин да се забавляват, а не като източник за издръжка на семейството."

"Нормално е, че искаме да печелим пари, но не искаме да печелим на всяка цена или да съсипваме живота на хората," допълва той.

Законът, гласуван през 2015 г., призовава за създаването на "фондация в обществен интерес", която да отговаря за програмите срещу пристрастяването. Основните румънски хазартни асоциации ще участват в борда ѝ и ще контролират дейността ѝ. Също така законът предвижда фонд за превенция на пристрастяването, ръководен от Румънската национална хазартна служба (ONJN). Всяка хазартна компания се очаква да внася в него само по 1000 евро годишно, като онлайн операторите и националната лотария ще плащат по €5000.

ONJN и един от водещите оператори казват, че ще се опрат на опита на вътрешна браншова програма срещу пристрастяването, наречена "Отговорно залагане", ръководена от двама психолози - Лелиана Парвулеску и Стелиана Ризеану.

Парвулеску ръководи консултантска компания по "човешко поведение", наречена Zivac, сред чиито клиенти са хазартната компания Game World, притежавана от букурещката фирма Game City SRL, и хазартната асоциация Romanian Bookmakers. Тя твърди, че консултантската ѝ работа за Game World, която се е концентрирала върху "комуникацията и личното развитие," е приключила преди присъединяването ѝ към Responsible Gaming през 2012 и ангажиментът ѝ с Romanian Bookmakers е ограничен до психологически консултации за борба с пристрастяването.

Според румънския търговски регистър, Ризеану и съпругът ѝ Раду са създали през 1994 компанията Rino Trading, регистрирана с предмет на дейност хазарт и залози. Адресът ѝ е същият като на психологическата клиника Aquamarin, която ръководи Ризеану, и където браншовата програма Responsible Gaming насочва пристрастени.

Ризеану казва пред Balkan Investigative Reporting Network, че Rino Trading е прекратила дейност през 2009, в годината, в която тя е била наета на поста ръководител на Responsible Gaming. Компанията все още присъства в търговския регистър, но изглежда неактивна.

Парвулеску и Ризеану настояват, че няма конфликт на интереси, тъй като според Ризеану браншът няма нужда от играещи хазарт в нездравословна степен. "Пристрастеният преди всичко е човек, който няма пари, играч, който създава проблеми на местата за залагания, за персонала и за клиентите, като пияница в луксозен ресторант," коментира Ризеану.

От асоциацията на хазартните оператори Romslot, основен акционер в Responsible Gaming, казват, че не са знаели, че преди Ризеану е държала хазартна компания, но според тях това не би трябвало да представлява проблем, "докато тя си върши работата в програмата."

Хазартната индустрия отдавна полага големи усилия да изгради мита, че повечето хора залагат за забавление, коментира Наташа Дау Скул, културен антрополог в Нюйоркския университет и автор на книгата "Програмирани да пристрастяват." По думите й браншът насърчава тезата, че потребителите могат да "залагат за удоволствие и забавление и това изобщо не ни вреди, все едно имаме някакъв вид физически имунитет срещу него. От друга страна, има група, която има проблем."

Изследвания в Австралия, Канада, Нова Зеландия и САЩ показват, че хората с проблеми с хазарта осигуряват около 40-50% от печалбите на бранша, което поражда очевидни въпроси до каква степен браншът има интерес да им помага да спрат. Румънският основен регулатор ONJN обаче заявява, че не вижда причини за притеснения по отношение на мащабите на пристрастеността.

"Медиите непрекъснато се занимават със свързани с хазарта самоубийства, но помислете колко много хора извършват самоубийство от любов или заради банкови заеми," казва Одета Нестор, ръководител на ONJN и бивш финансов директор на многобройни казина в Румъния.

Румъния не е единствената в Европа, която възлага отговорността за програмите срещу пристрастяване на хазартните оператори. Критиците обаче казват, че опасността е по-голяма в държава, където регулациите са твърде свободни, а държавата не се консултира, нито наема независими експерти, които не са обвързани с операторите.

"В идеалния случай би трябвало да има ясно разграничение между бранша и програмите за лечение," казва Корин Бьоркенхайм, ръководител на финландската програма за лечение на пристрастявания Gambling Clinic в Хелзинки. Финландците са сериозни хазартни играчи, но браншът е национализиран и държавата насочва много от приходите обратно в социални каузи, включително лечение на пристрастените.

Кристиан Паску от Румънската асоциация на организаторите и производителите на хазартни игри стига до извода, че "има малък конфликт на интереси" в това румънските хазартни оператори да отговарят за борбата с пристрастеността. И все пак той заявява: "Ограмотяването може да идва от нас, защото ние знаем тайните на бранша. Можем да учим потребителите да разбират елемента на забавление, факта, че отиват в залите за игри да прекарват време там, а не да разчитат на тях като източник на средства."

Дан е започнал да залага в средата на 90-те години като студент, привлечен от безплатната храна и напитки. По време на безмилостния преход към капитализма в Източна Европа, "казината продаваха надежда," казва той. За младите от малките румънски градчета "тези места за залагания се превърнаха в място за срещи, центрове за изграждане на общности," коментира Хриску от неправителствената организация Aliat.

Наскоро Дан пак се е поддал на изкушението да играе хазарт. Той вече не живее със съпругата и детето си, нанесъл се е обратно при родителите си и залага нощем, точно както и на младини.

През юни той е споделил видео във Facebook профила си на швейцарската бегачка на дълги разстояния Габриела Андерсен-Шис, олюляваща се на финалната права на маратона на олимпиадата през 1984 в Лос Анджелис, като символ на човешката издръжливост. "Така изглежда животът на пристрастения," казва той. "На всяка крачка, във всеки миг, има болка и страдание."

Новините

Най-четените