Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разваленият телефон между Макрон и Меркел

Според източници на "Шпигел" от Париж - френското външно министерство е било информирано за съдържанието на интервюто на Макрон пред "Икономист" за "мозъчната смърт на НАТО" само 48 часа, преди то да бъде публикувано.

За Берлин изненадата е била пълна.

За разлика от прословутата реч на Макрон пред Сорбоната през 2017 г., когато той изложи първите си смели идеи за бъдещето на ЕС, този път германският канцлер Ангела Меркел не е получила предварително копие на изказването на френския президент.

Снимка: Getty Images
Според източници на "Шпигел" от Париж - френското външно министерство е било информирано за съдържанието на интервюто на Макрон пред "Икономист" за "мозъчната смърт на НАТО" само 48 часа, преди то да бъде публикувано. За Берлин изненадата е била пълна. За разлика от прословутата реч на Макрон пред Сорбоната през 2017 г., когато той изложи първите си смели идеи за бъдещето на ЕС, този път германският канцлер Ангела Меркел не е получила предварително копие на изказването на френския президент.

В десницата си държи микрофон. Лявата му ръка е небрежно прибрана в джоба. Френският президент Еманюел Макрон държи реч пред отбрана аудитория. Тук са генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, бъдещият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен, германският външен министър Хайко Mаас, президентът на Демократична република Конго и други политици.

Макрон открива Парижкия мирен форум - двудневно събитие, което цели да събере на едно място най-важните играчи на световната сцена. Инициативата е на френското правителство в типичния амбициозен стил на президента. Самият той говори около 22 минути за хегемонията, колониализма, Първата световна война, падането на Берлинската стена и т.н. Накрая цитира покойната унгарска философка Агнеш Хелер, която казва, че повече от всякога ни е нужна определена доза героизъм, за да ни даде отговори за настоящето. Страхливото отбягване на проблемите, бездействието и запазването на старите навици не са опция за хората, които са получили политически мандат от избирателите, продължава Макрон.

Посланието му е относително ясно: аз съм човекът, който предлага свеж поглед към общото ни настояще и идеи за изход от кризите. Едно от тези наблюдения, както показва интервюто му в "Икономист", е съмнението във функционалността на НАТО (описано като в състояние на "мозъчна смърт") и в готовността на Германия да работи за силна, суверенна Европа.

Рядко политическите изказвания на европейски лидери са успявали да провокират толкова значително смайване сред континента.

Според източници на "Шпигел" от Париж - френското външно министерство е било информирано за съдържанието на интервюто на Макрон само 48 часа, преди то да бъде публикувано.

За Берлин изненадата е била пълна.

За разлика от прословутата реч на Макрон пред Сорбоната през 2017 г., когато той изложи първите си смели идеи за бъдещето на ЕС, този път германският канцлер Ангела Меркел не е получила предварително копие на изказването на френския президент.

Германското правителство всъщност споделя голяма част от притесненията на Макрон за ефективността на трансатлантическия алианс. Но да поставиш под съмнение Член 5 - фундаменталната гаранция за взаимната сигурност на членовете на НАТО - е ход, който поставя френския президент по-близо до позицията на Доналд Тръмп, отколкото на европейските лидери.

Германският външен министър Хайко Маас посочва, че състоянието на дебата около бъдещето на НАТО може да доведе до разцепление в Европа. Източноевропейските страни разтълкуваха изявлението на Макрон като пълно незачитане на собствените им грижи за националната сигурност.

"При това всички, разбира се, приемат за даденост, че коментарите му са координирани предварително с нас. А случаят не е такъв", казва Маас, като посочва, че ще е нужна изключително добра подготовка на предстоящото честване на 70та годишнина на НАТО в Лондон.

"Еманюел Макрон е прав за 95% от нещата, които казва", коментира външният министър на Люксембург Жан Аселборн. "Но съществуването на НАТО като военен съюз не подлежи на обсъждане".

Френският президент не се страхува от нарушаването на табута. Целият му път към Елисейския дворец е поредица от битки срещу установените правила на френската политика. За първи път от 1958 г. страната избра за държавен глава човек, който не принадлежи към нито една от старите партии. Макрон постигна успеха си тъкмо защото не се подчиняваше на съществуващите структури и това си остава едно от най-важните му постижения.

То обяснява и защо Макрон се опитва да играе ролята на провокативен лидер на ЕС. Соловата игра и липсата на предварителни договорки с Берлин са предизвикани от надеждата, че първичната изненада от коментарите му ще задейства промяната сама по себе си. Последиците са оставени на грижите на другите. Макрон не се плаши от високите залози. Както и от силата на личните си убеждения.

МВнР на Германия, управлявано от социалдемократическия министър, разбира нетърпението на френския президент - в Берлин също преобладава усещането, че Ангела Меркел не предлага адекватна алтернатива на предложенията на Макрон за реформи на ЕС. Въпреки това, решението му да наруши двустранната линия и да действа самостоятелно се разглежда като доста "не-европейско" поведение.

В екипа на Меркел, от друга страна, расте недоволството срещу факта, че германското правителство непрекъснато се представя като колеблив играч, а Макрон - като носител на смелите идеи.

Има нещо парадоксално в състоянието на връзката между Германия и Франция.

От една страна - през последните 2,5 г. двете държави постигнаха огромен напредък в няколко сфери на взаимодействие. Париж и Берлин се договориха за разработването на съвместен проект за боен самолет и предложиха общ Европейски фонд за отбрана. В следващите 5 години Европейският механизъм за стабилност (гаранционният фонд на еврото) ще бъде финансиран с над 55 млрд. евро. Работи се и по обща схема за гаранция на депозитите.

От друга страна - двете държави не могат да защитят съвместните си инициативи като успешни постижения. .

Още един аспект от парадокса: Макрон продължава да се ползва с позитивно отношение сред германското население. Увереността, енергията и безстрашието му продължават да впечатляват политиците в Берлин.

За сметка на това федералното правителство така и не успява да навакса с идейното изоставане. Сега, след повече от две години на изчакване, непрекъснатият поток от инициативи на Макрон провокира напрежение сред германските дипломати, които иначе не са известни с емоционални публични изяви. За тях 2019 г. ще се запомни като моментът, в който Макрон се дистанцира по твърде много въпроси и се изолира с непрекъснатото поставяне на условия.

Разногласията между Франция и Германия започнаха в началото на февруари, когато без предупреждение Париж зае страната на противниците на газопровода "Северен поток 2". Германският преговорен екип се оказва изненадан от обрата на френската страна, при който мнозинството в ЕС внезапно се обръща в полза на приемането на нови правила за доставките на природен газ, които утежняват завършването на проекта. Компромис е постигнат едва в последния момент.

Недоверието между двете столици се увеличава в края на същия месец, когато идва ред на решението за позицията на ЕС спрямо търговския конфликт с Тръмп.

Докато Берлин предпочита да даде мандат на комисаря Сесилия Малмстрьом за преговори от името на ЕС в защита на автомобилната индустрия, Париж решава, че няма бърза работа. Всичко се случва в навечерието на Евроизбори 2019, а френското правителство не желае да превръща в предизборна тема евентуалните негативни ефекти от американските санкции върху френските фермери.

Различията между двете страни не намаляват през последните месеци. Германските власти обаче предупреждават за друг тип разделителна линия - не между Париж и Берлин, а между Париж и всички останали в ЕС.

Brexit е типичният пример в това отношение. В последните месеци Макрон неколкократно заплашва Великобритания, че няма да получи ново отлагане на срока за напускане на ЕС, а ако няма друг изход - ще се разреши само кратко удължаване. По тази тема обаче французите не срещат никаква подкрепа в Брюксел.

По същия начин Макрон се оказа сам на срещата на ЕС в средата на октомври, когато блокира началото на преговорния процес със Северна Македония чрез вето.

Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер го предупреди, че прави историческа грешка, която може да застраши стабилността на държавата.

Източници на "Шпигел" твърдят, че позицията за гласуването на Макрон е станала известна на участниците в срещата само един ден преди събирането на правителствените ръководители от ЕС.

Когато служители на федералното правителство в Берлин са се допитали до колегите си в Елисейския дворец защо невинаги получават предварителна информация, са получили многозначителен отговор - "ние имаме ограничено влияние върху решенията на Президента".

През август Макрон предприе и нов подход към Русия, отново без да се консултира с всички съюзници. Само няколко дни преди срещата на Г-7 в Биариц - група, от която руските власти бяха отстранени след анексирането на Крим - Макрон покани Владимир Путин на разговори в Южна Франция.

Ако не разговаряме с Русия, ще допуснем огромна грешка, обясни тогава Макрон. Русия, коментира той, е част от Европа. Тя не може и не бива да се игнорира, добави той, като подчерта, че вярва в силата на географията и историята на континента. Още тогава стана ясно, че той разсъждава върху нова система за сигурност в ЕС.

За Макрон - силна Европа е Европа, която уверено търси диалог с най-големите и средните сили по целия свят. Колкото повече усилия се полагат за приобщаването на Русия към Европа, толкова по-добре, смята той. Малко след тази среща той изпрати френския външен министър Жан-Ив льо Дриан и отбранителния министър Флоранс Парли в Москва.

След години на "радио-тишина" двамата разговаряха със своите руски колеги за евентуално сътрудничество между държавите в областта на сигурността.

И пак: правителството и външното министерство в Берлин научават за преговорите от вестниците.

Дори наблюдателите в Париж се удивяват на липсата на дипломатическа подготовка преди безбройните външнополитически ходове на президента.

Мнозина смятат, че свръхактивността на френския президент в сферата на международните отношения е мотивирана от вътрешнополитическата му слабост. Макрон е изправен пред сериозно предизвикателство - местните избори във Франция през март 2020. Партията му "Република, напред" няма база в по-малките градове и провинцията на страната, което може да я доведе до загуба.

До края на годината се очаква стачка на железопътния превозвач SNCF и на Парижкото метро срещу плана за пенсионна реформа на правителството. Всичко това има потенциал да упражни непоносим натиск върху Макрон.

Но е напълно възможно Макрон да защитава собствената си увереност в активния и твърд подход в европейската политика с цел позиционирането на стария континент като нов геополитически играч в света.

В тази връзка дойде и посещението му в Китай преди две седмици, в което той демонстративно покани и германски бизнес лидери, образователния министър на Германия Аня Карличек и бъдещия еврокомисар по търговията Фил Хоугън. Макрон иска отношенията с Пекин да не бъдат представяни като "френско-китайски", а "евро-китайски". Дори при подписването на един от договорите в последния ден от визитата му в страната, на фон бяха поставени знамената на ЕС и Китай - необичайна гледка за официално държавно посещение.

За Макрон няма нищо скандално в подлагането на НАТО под натиск в името на собствената му европейска политика. От неговата гледна точка, Европа не може да бъде силна и суверенна сила, без да има надеждна и независима политика на сигурност.

Моментът на "удара" също не е избран случайно. Изглежда, че Еманюел Макрон просто не желае да чака повече - нито Германия, нито онези страни, които са заети да се занимават предимно със себе си, като Великобритания, Италия или Испания.

Екипната работа никога не е била сред водещите приоритети на Еманюел Макрон. А може би е взел твърде сериозно фразата на Виктор Юго: "Хората, които живеят, са хората, които се борят".

Най-четените