Може би прахът, е причина за сълзите в очите на Хюгрун Халтадотир. Или слънцето, което пече ярко през прозореца, повишавайки температурата "горещи" нива за тази страна, където средно годишно живакът отмерва 4 градуса по Целзий. Или е просто емоция.
В Исландия да се говори за 24 октомври 1975 г. е тежко дори сега. Събитията тогава докосват много хора в страната, дори и онези, които не са присъствали или не са били родени.
"Тъжно ми е, че съм родена след тази дата и не можах да я изпитам", обяснява исландската жена, която работи в Центъра за равенство в Рейкявик.
Самата история може вече да е заобиколена от митове (както се случва с всички по-големи събития), но тук всички им вярват.
На този конкретен есенен петък от 1975 г. саламите във всички исландски супермаркети са изчерпани. Новинарите съобщават вечерната емисия на фона на шум от играещи си, смеещи се и плачещи деца. Банките са затворили за деня, а фабриките работят на половин мощност. А междувременно мъже се прегръщат, държейки деца под ръка.
Ако този ден изглежда като мини-апокалипсис, това е така, защото жените са решили "да си вземат почивка" - както от работата, така и от домакинската работа.
С този ден на своеобразен протест идва огромен и неочакван успех: в Рейкявик и в цялата страна 90% от жените се събират с автобуси, за да се срещнат, да протестират или просто да прекарат деня заедно в столицата на Исландия.
Историята бързо обикаля целия свят. В историята този ден остава известен като "Исландската секс стачка", а ако питате мъжете, може да ви говорят и за "Дългия петък".
В Исландия датата се отбелязва всяка година като събира големи тълпи.
"Солидарността, която идва от тези срещи, е много силна", казва Ханун Халтадотир. "Ние осъзнаваме, че можем да свършим много неща заедно. Може би носим легендарната сила на викингите".
Това събитие представлява ключовият момент на борбата за равенство между половете в тази земя на глетчери и вулканите. Нацията там е наясно, че голямата част от семейните задължения, които сега често се наричат и ментално натоварване, почива върху раменете на жените като допълнение към професионалния им живот.
Тъй като Исландия едва напоследък стана дестинация за имигрантите, жените се интегрират на пазара на труда в малката островна държава далеч по-лесно и бързо, отколкото в повечето европейски страни. Иначе казано - много жени и преди голямата вълна на еманципацията от втората половина на миналия век работят, просто защото няма достатъчно хора.
Мобилизирането в трудовия живот очевидно дава достатъчно стимул за еманципация и през 1980-а в Исландия е избрана първата жена президент в света - Вигис Финбогадотир. Нещо повече, страната си поставя за цел да се бори с неравенствата.
"Ние не бяхме първите, които осъзнаха, че има неравенството между половете, но след като го осъзнахме, бяхме по-бързи от останалите в това да предприемем действия за решаване на проблема", казва Торщайн Виглундсон, бивш министър на равенството.
Всичко това лежи върху усилията да се изгради и подобри системата за детски грижи и да въведе споделения отпуск за родители на новородено - два основни елемента за ребалансиране на ролите на половете. Може би това е начинът, по който страната се намира всяка година в класацията на Световния икономически форум по въпросите на половите различия, изпреварвайки дори скандинавските си съседи.
В момента жените в националния парламент на Исландия са почти 1/2 от всички депутати, с което там на практика са прекратили типичната изцяло мъжка доминация в политическия живот.
Освен това, в исландските университети се записват вече повече момичета, отколкото момчета. А за да затвърди статута си на своеобразна лаборатория на половото равенство, Исландия въвежда и нов закон, според който компаниите са задължени да докажат, че изплащат еднакви заплати на мъжете и на жените за еднакви позиции при еднакви работно време и опит.
Данните досега показват, че въпреки целия си идеализъм, жените продължават да печелят между 16% и 20% по-малко от мъжете си колеги за една и съща работа.
Първоначално разработен като доброволен стандарт, паритетът на заплатите вече не е опция. Компаниите с повече от 250 служители са длъжни до края на годината да докажат, че служителите им получават равни възнаграждения за една и съща работа, независимо от пола им.
"Горди сме, че сме първата страна, която наложи тази мярка. Но също така изпитваме силен натиск", обяснява Хюгрун Халтадотир, чиято роля е да провери дали компаниите прилагат новото правило.
И все пак, въпреки десетилетията на прогрес, дори Исландия е все още далеч от този търсен "рай на равенството". Някои жени дори се ядосват, когато чужденците започнат да ги наричат така.
"Тук няма по-малко сексуален тормоз, отколкото навсякъде другаде", коментира Асдис Торьодсен - режисьор на документални филми, която е ангажирана и с уебсайта, превърнал се в хранилище на цялата информация относно равенството и правата на жените.
"Новият закон не променя стереотипите на пазара на труда. Не променя разликата между заплащането вътре в обществото, а само на корпоративно ниво", казва Хюгрун Хайалтадотир. Тя също така отбелязва, че професиите, които все още се заемат предимно от жени, се плащат значително по-малко от мъжете.
И все пак Исландия е готова да направи и следващи крачки. И запазва целеустременост по темата, която скоро може да излезе и извън границите на страната.