Ориз с кафява захар - това е всичко, което дават на 31-годишната Мо Мо Тан да яде. Според съобщения в местните медии, след като прислужницата от Мианмар се оплакала на работодателите си, че не получава качествена храна, те и изсипали сместа с фуния директно в гърлото.
Когато младата жена повърнала заради ударното принудително хранене, работодателите й я накарали да изяде и върнатата храна. Освен това я набили и й заповядали да изпълнява задълженията си по бельо. И, разбира се, била поставена под ключ, за да не избяга.
Този случай е само един пример за това, което някои чуждестранни работници са принудени да търпят, докато са наети като домашни прислужници в сингапурски домакинства.
След като случаят на Тан придобива популярност, срещу работодателите й е заведено дело, в което те са осъдени на почти три години затвор. Освен това са задължени да изплатят 10 000 долара обезщетение на жертвата си.
Интересното в случая е, че по времето, когато двамата й работодатели наели Тан, те били тъкмо пуснати под гаранция заради друго дело за тормоз и издевателства върху предишната им домашна прислужница. И въпреки че тези насилници са хванати вече два пъти да извършват нечовешки неща върху наетия от тях персонал, повечето подобни случаи никога не стигат до съда и жертвите остават невидими.
Коварен проблем
Според проучване от 2017 г., проведено от независимия институт "Research Across Borders", 6 от 10 домашни помощници в Сингапур са ставали жертви на злоупотреби - били те подобни на тези на Мо Мо Тан, или по-леки. Изследването посочва, че злоупотребата е в различни форми - от словесни заплахи и претоварване с работа до това да бъдат бити или лишавани от храна. Някои от пострадалите дори свидетелстват, че им е било забранено да използват тоалетната.
Проучването рисува една шокираща картина на систематични злоупотреби и груба злоупотреба с по-високо положение от страна на работодателите спрямо наетите от тях домашни прислужници.
Въпреки тези отвратителни условия на труд и издевателства, множество мъже и жени от съседните страни продължават да идват в Сингапур, за да търсят работа в сферата на услугите.
"Става дума за работници мигранти от Мианмар, Филипините или Индонезия, където ситуацията със заетостта е доста проблемна", коментира Шийна Канвар, изпълнителен директор на HOME, организация за домашни прислужници, станали жертва на злоупотреба.
Както повечето хора, които емигрират в търсене на работа, така и те искат да печелят пари, за да могат да подкрепят семействата си у дома. И така изборът е между риск за собствената им безопасност и обещанието за по-добър живот, обяснява Канвар пред "Дойче веле".
Повечето домашни прислужници влизат в Сингапур чрез агенции за набиране на персонал в замяна на такса. През първите шест или седем месеца парите се приспадат от заплатата на работника като компенсация за извършената от агенцията услуга. По този начин се създава една изключително нездравословна форма на зависимост, граничеща почти с робството, от самото начало.
Това се засилва от самите договори, които домашните прислужници са задължени да сключат за работата си. В тези договори е включена опцията, че те са длъжни да живеят в дома на работодателите си, което означава, че служителите са наблюдавани и контролирани във всеки един момент.
"Никой не знае какво се случва зад затворените врати на именията, така че упражняването на регулации въобще не е лесно. Работниците на практика са невидими", коментира Канвар.
Много домашни прислужници стигат накрая до ситуации на заетост, които са вредни за самите тях. Това е така, защото те са единствената група работници мигранти, които не са защитени от Закона за заетостта в Сингапур, но са обхванати от Закона за трудовата заетост на хора от други държави.
Това означава, че приблизително 250 000 души, наети в домакинствата в Сингапур от чужди държави, нямат официална правна защита. Условията като заплата, работно време и почивни дни се решават от работодателите, докато в Закона за чуждестранните кадри са представени само някои насоки по темата, без обаче те да са обвързващи правно.
Канавар вярва, че тази липса на правна защита увеличава чувството за "собственост", което много работодатели имат над своите прислужници и служители. Самата възможност за злоупотреба, оставяна от закона, им дава сигурността да правят такива неща.
"Това е форма на модерно робство. Ние имахме много тежки и неприятни разговори с работодателите, когато влязохме в дома им, за да отведем техните прислужници в един от нашите центрове, тъй като те си мислят, че притежават тези хора", обяснява тя.
Историята на Мо Мо Тан излезе на яве, след като прислужницата се върна в Мианмар и разказа на агента си за намиране на работа, че е била подложена на насилие от предишните си работодатели.
Впоследствие сингапурското министерство на човешките ресурси беше предупредено за случва и Тан беше помолена да се върне обратно в Сингапур, където да свидетелства срещу бившите си работодатели в съда. Случаят послужи като мрачен пример за злоупотребата с домашни прислужници в страната.
Много от прислужниците, които решават да избягат от работодателя си и да потърсят помощ, са силно травмирани до такава степен, че се страхуват да дадат показания или да предявят иск за обезщетение. Освен това, привеждането на тези дела в съда може да отнеме до четири години и шансовете за спечелване често са малки.
Въпреки че организации като HOME правят всичко възможно, предлагайки подслон, правна помощ и възможности за обучение на пострадалите хора, Канавар знае, че за да има реална промяна в Сингапур по този въпрос, трябва да бъдат променени законите за заетост в страната.
"Чуждестранните домашни работници трябва да бъдат включени в Закона за заетостта, за да могат да получат правно обвързващи договори и подходяща защита от закона", каза тя.
Освен това, ръководителят на HOME призовава за по-стриктно регулиране на процеса на набиране на персонал, който не оставя прислужниците в дългове месеци или дори години наред. В допълнение към това и на прислужниците трябва да се даде възможност да живеят и някъде, където да са далеч от очите на своите работодатели.
Само с такива промени, които да сложат ясни правила и още по-ясни наказания за онези, които не ги спазват, ще започне малко по малко да се променя и самата култура на тормоз, която съществува в страната, а и в целия регион.
