През 1990-та семейството ми измина 200 км от току-що станалата пост-комунистическа Прага до границата на Чехословакия с Австрия. Тежките ограничения на пътуванията тъкмо бяха отменени и смятахме да посетим Запада, отивайки на почивка за първи път.
Аз бях 10-годишна и въпреки че опашката от коли на границата беше дълга няколко километра, и въпреки че в нашата жълта "Шкода" температурите бяха убийствени, прекарах пътуването в състояние на благоговение пред късмета ни.
Към момента, в който бях завършила четвърти клас, вече бях чувала истории за онези, които са загивали, опитвайки се да напуснат затвора, който представляваше Източният блок. Последният загинал на чехословашката граница всъщност беше дете, малко по-малко от мен момче, застреляно, докато семейството му се е опитвало да избяга от Източна Германия.
Но изведнъж, сякаш буквално за една нощ, старата рестриктивна система беше започнала да се разпада.
През 1989-та, след като Унгария допусна група източногерманци да преминат в Австрия, която беше част от Запада, много от техните сънародници пожелаха да последват примера им. Изведнъж десетки хиляди източногермански бежанци се изсипаха в Прага, спейки в импровизирани палатки в историческия й център, точно до нашия дом, преди да продължат пътуването си.
Да ти разрешат да прекосиш националната граница беше като сбъдната мечта.
Носейки най-добрите си дрехи, за да направим добро впечатление при първото си пътуване, репетирахме в колата любезни фрази на немски и начини за започване на разговор, готови за нашето голямо "прослушване" пред Запада.
Но когато най-после ни пуснаха да минем, първите места, през които минахме от австрийска страна, бяха с табели, гласящи с огромни главни букви: "ЧЕХИ, НЕ КРАДЕТЕ ТУК!"
През остатъка от пътуването ни се опитвахме да говорим тихо на обществени места, за да не разбере никой, че си общуваме на славянски език, и се надявахме никой да не забележи чешките номера на колата ни. С навлизането по-нататък в Западна Европа усещането за копнеж нарастваше. Със сигурност щяхме да срещнем някой, някъде, който да не може да разбере, че сме чехи?
Бяхме свикнали да се чувстваме "втора класа".
Това беше вградено в нашето възпитание и култура. Чехите, подобно на другите източноевропейци, живееха в продължение на десетилетия с усещането за провал, с чувство за вина, че не са успели да се освободят от съветската власт, заради абсурдната, назадничава и жестока политика на комунистите.
Дори и преди комунизмът да се сгромоляса, с повечето от приятелите ми подозирахме, че не е много нормално по рафтовете на магазините да е празно, че тоалетната хартия не би трябвало да е рядкост и че има по-приятни начини 8-годишно дете да прекара следобеда си от това да стои на пост в миниатюрна униформа пред просъветски паметник. (Това беше едно от задълженията ми като член на "младите пионери".)
Родителите ни, въпреки строгата цензура, се бяха добрали до самиздат копия на романите на Оруел. Никой от нас не се съмняваше, че нашата Европа, която познавахме тогава, се намира от погрешната страна на Желязната завеса.
Западът, мислехме си ние, е по-добро място: по-изтънчен, богат и свободен.
Приятелите ми дори имаха жаргонна дума за "готино": ако нещо беше наистина изключително, то беше "британско".
Естествено, знаехме, че трябва да изричаме това само шепнешком, защото всякакви позитивни изказвания за Запада можеха да бъдат подслушани от учителите и да докарат проблеми на нашите родители. Бяхме най-големите фенове на всичко западно. Бяхме като играчи, които не са се оказали в отбора, но крещят за него от трибуните. Или като играчи, продадени на друг отбор против волята им, защото не са били достатъчно ценни.
Вацлав Хавел стана президент през 1989-та, а последният съветски войник напусна Чехословакия през 1991-ва.
Страните в нашия регион изгаряха от желание да се присъединят към НАТО и Европейския съюз и прекараха по-голямата част от 90-те години в извършване на реформи и молби пред Запада да ни пусне там.
За щастие на онези, които искаха да гледат към Европа, Русия, заета със собствената си икономическа катастрофа, беше достатъчно заета.
Затова и Чешката република се присъедини към НАТО през 1999-та и към ЕС през 2004-та.
Но познатите дълги опашки по границите продължиха и когато бях над 20-годишна, като граничарите старателно проверяваха дали чехите (и унгарците, словаците и поляците), поели към италианските плажове, носят достатъчно пари или дали наистина притежават колите си, тъй като Шенгенската зона на ЕС, гарантираща свободно движение на хора, не беше отворена за нас до 2007 година.
Появиха се и критики - някои от тях неоснователни, други напълно основателни, които хората в моя регион, както и всички останали, имаха към ЕС.
Но отвореността в рамките на Европа и между европейците е най-ценното в нашия континент.
Тя ни позволи напълно да се ангажираме с Европа, да търгуваме, произвеждаме, купуваме, продаваме, емигрираме, обичаме, учим и печелим прехрана. И повече от Германия, Франция или Дания, Великобритания беше страната, която от десетилетия ни даваше позната музика, филми, хумор и литература - и беше най-привлекателна за мен и приятелите ми.
Има прекрасни скандинавски банди и холандски диджеи, но Адел, Rolling Stones и Пол Маккартни все още пълнят огромни стадиони.
Британия беше културата, която със сънародниците ми, поради липсата на регионални идоли и съвременни културни гиганти, считахме за образец.
Английският е вторият език, който повечето от нас сега говорят без затруднение.
В резултат на това, много от онези, които искаха да си пробват късмета в чужбина - чехи, словаци, поляци и други съседи - решиха, че Великобритания или Ирландия са най-смислените дестинации.
Лондон предлага възможности във всяка възможна област. Той също така позволява на мултинационални двойки шанс за успех, който просто липсва в други европейски столици. Работя в международния бизнес, а съпругът ми в технологичния бранш: buona fortuna за нас е да намерим конкурентна кариера в Рим.
Затова за мен е толкова трудно сега да не приемам лично отказа на Великобритания да остане отворена към Европа.
Социологическите проучвания показват, че решението основно се е дължало на негативни реакции срещу емиграцията и че някои от регионите с най-голяма подкрепа за Brexit са били тези с висока концентрация на поляци, румънци и други източно- и централноевропейци.
Ламинирани картички с надпис "Стига полски паразити" и "Вървете си у дома, полски боклуци" бяха открити в Кембриджшир след референдума, а Daily Mirror публикува паникьорското заглавие: "Brezit ще прведизвика пик на емиграцията, защото 500 000 източно европейци ще се преселят тук, преди границите да се затворят".
Изглежда, че второкласните европейци - европейците, израснали с контрабандно внесени винили и мечти да притежават истински дънки, крили се от доносници и цензори (или поне родителите им са го правили) - не са толкова добре дошли в Европа, от която смятахме, че сме част.
Няма нужда да е написано с гигантски букви на плакати, за да е очевидно.
Но много хора по улиците на Прага, Братислава и Варшава разбират и нещо друго.
Един съсредоточен навътре, дестабилизиран Европейски съюз не е полезен за никой, освен за Русия, която никога не е спирала да възприема нашия регион като територии, за които да претендира. Нейните военни и агенти действат все по-открито и все по-наблизо. Литва, Латвия и Естония - и дори Полша - са притеснени за дългосрочната си сигурност.
Като се има предвид, че за страна като моята последните две десетилетия и половина бяха най-дългия период на свобода в съвременната история - не приемаме за даденост липсата на чужди войски по улиците ни.
И е наистина обезсърчаващо, че ние и другите емигранти биваме приемани от британските гласоподаватели за заплаха за стабилността.
Както беше казал Хавел, определяща характеристика на чехите е съмнението в себе си. Някои дори биха казали - тревожността.
Сега изпитвам и двете, повече от всякога. Въпреки всичките ми усилия, не можах да се скрия по-дълбоко в Европа. Изобщо.
GETI очевидно е глупчо но вместо да го хулим нека да му обясним. Какво правят бедните държави, каквато извън всякакво съмнение е Русия с тия ресурси, без инвестиции и технологии да ги използват? Ами то и в Африка има диаманти, но хората там измират от глад като мухи – щото диамантите не се ядат, а непрестанните войните са изгонили всички инвеститори. Икономиката в нейният единствен работещ вариант – пазарната икономика и капитализмът – се движи от човешката алчност и желание за печалба. Алчни са големите компании, които инвестират в бедните държави, за да печелят от това, алчни са и хората в бедните държави, които работят за големите компаннии, защото им дават по-големи заплати. Доволни са и едните и другите – и богатите и бедните – недоволни са само потребителите като Гети, защото са си наумили, че "така не е правилно."
Мнуелка, Съжалявам за късния отговор, но чак сега имах възможност да седна и да видя какво-що. Сърдечно благодаря, че специално за мен си сложила поредната невероятна снимка! Ако щеш вярвай, тази вечер едва ли има по-надут пуяк от мен Прочетох 5-те точки няколко пъти и мога да кажа, че те разбирам. Естествено, това не означава, че съм съгласен с всичко. Например, още в 1-ва точка ти казваш, как нямало начин /да не се кланяме на Златния Телец/. Така ли? От къде си пък толкова сигурна? Я ми кажи, ти, докато беше малка и си играеше ... знаеше ли въобще за Телеца? Не бързай сега да ми казваш, че тогава няма нищо общо със сега. Просто сега ти имаш т.нар."разум" - нещо, дето ти е набито в главата от родители, приятели, общество, телевизия, списания и пр., казано иначе - постарали са се да те напъхат в Матрицата. Ако ги питаш защо, няма да ти дадат смислен отговор освен "ами така трябва". След което --- ами да, няма начин да не се кланяме на Телеца. Иначе как ще плащаме парно, ток, вода и т.н. Не е вярно, Мануелка. Начин има, само дето все още нито аз, нито някои други можем да го формулираме точно. Като някаква рецептура. Но, ще стане един ден. Важното е да не спираме да опитваме. Май в това се заключава смисълът на всичко, Мануелка. Когато Джеймс Уат е създавал /проектирал/ парната машина, въобще не си е задавал въпроса: "Ама дали така е и в Европейския Съюз? А какво ще кажат от Брюксел? А комшиите дали няма да ми се смеят? А Бети дали утре вечер ще се съгласи да излезе с мен?" Не, Мануелка. Просто Джеймс е бил обладан от идеята, докато е наблюдавал парата излизаща от чайника, който майка му слагала на печката. И знаеш ли защо - ами защото по някаква случайност не е бил напъхан достатъчно добре в Матрицата, за разлика от връстниците му. А сега нещо много интересно, Мануелка - докато е разсъждавал върху всичко това, Джеймс не е мислел въобще за пари. Разбирай - печалби. Просто е бил обсебен от идеята - дали ще се получи. За пари и печалби започват да мислят други след него. когато парната машина вече е факт. А тези другите, предполагам се сещаш, са вече тези от Матрицата. Защото ... така трябва, нали?! Не споделям схващането, че печелещият човек задължително е лош. В днешно време той е лош в ПОВЕЧЕТО случаи. По простата причина, че печалбите от повечето производства и дейности са ненужни за обществото. Нещо повече - дължат се на съзнателно замислена вреда, но в името на по-голямата и по-бърза печалба. Пример: купувам си ЛЕД-крушка /нали ЕС забрани другите/. Чудесно! След две години тази крушка изгаря. Отивам да си купя нова. Оказва се, че такива вече не се произвеждат. Произвеждат се други, но ръбът и пластинката в горния край на цокъла, както и щифтчето в долния, са вече с различни размери и позиционирани на различни места. Т.е., на чиновниците от Брюксел им е било лесно да забранят, но трудно да въведат определен стандарт, не за друго, ами защото са най-обикновени лобисти. Ами сега? Изходът е един - освен крушката, трябва да си купя и друго осветително тяло, щото аз съм бъкав и червив от пари, разбира се. Няма проблем - купувам! И какво - оборотът вместо само от една крушка, е от крушка и осветително тяло, с калкулираните в него печалби, естествено. Има разлика, нали? Така е със стотици други продукти, вследствие на което на мен ми се налага да прахосвам цялото си свободно време в обикаляне по магазини. Някои се кефят от това, особено като чуят предната вечер за новия "ХХХ" или новата "УУУ". Не, Мануелка! Убеден съм, че човешките същества не са създадени за да прекарат живота си по рафтовете на магазините. Те имат друга мисия! Нямам против амбицията, но не разбирам амбицията заради самата амбиция - какъвто е масовият случай. Харесва ми, че си изчела различни материали по въпроса за щастието. Аз също четох и мислих много преди време, за да стигна до извода, че за това много не трябва да се мисли, както и че не трябва да се правят опити да се дефинира щастието. Според мен е невъзможно, ако въобще сме наясно какво означава това. Ще си позволя да ти помогна по въпроса, като преразкажа по памет част от едно интервю с Далай Лама: Попитали го кое е най-странното и причудливо нещо, с което се е сблъсквал в живота си. Той отговорил: - Безспорно, това е човека. - Защо? - Ами вижте, той жертва здравето си за да спечели пари. След това тези пари ги хвърля, за да си върне обратно здравето. Умът му постоянно е зает с миналото или с бъдещето. Живее така, сякаш никога няма да умре и ...... накрая всъщност умира, без въобще да е живял.
deowin | 07.07.201621:34 И, не, не ми казвай, че не си твърдял, че Русия е рай - твърдиш именно това: >блага за един народ са въглища, петрол, газ,злато, подпочвена вода т.е., природните ресурси ***************************** освен това съм забравил да спомена,че в света природни ресурси има,САМО Русия. ..Прасчо,от напъване, толкова тъп коментар не бях чел. ====================== SamVaims | 08.07.201618:22 е па ,ако можеш и да обясниш и как от нищо се прави банкнота,когато реалната стойност на напечатаната хартийка без златно покритие е само стойността на хартията -2-3 цента, независимо от нейния номинал 100, 50 или 20 долара/евро, т.е. хартията, мастилата, печатането и трудът на печатарите. двадесет или сто долара/евро реално струват 2 цента. всичко друго е без никакво покритие - най-голямата финансова пирамида в историята на човечеството. също можеш да обясниш,как стигнахме до момента, че все повече държави не искат да получават хартийки срещу реални продукти, т.е. не искат да се глобализират,та после се налага да ги демократизират,като Либия,Ирак например.
Бе аз щях да цитирам Ницше, че всеки човек, който няма поне 16 часа на ден за себе си е роб, независимо дали работи банкер, професор или държавник, но Докс го е казал по-добре. Което изобщо не променя една моя максима: „Кажи на робите, че са роби и ще те обвинят за невменяем.“. Пък тъжното в цялата работа е, че робите пожизнено циклят в „печели за да похарчиш“ и никога нямат това, което искат, което ги прави пожизнено нещастни, докато „невменяемите“ постигат много повече, като просто си живеят живота и му се наслаждават. Човек се ражда свободен с неограничени възможности за развитие, за да бъде приведен до обикновен калкулатор, пишеща машина или редосеялка. Веднъж принизен до там, започва да се сравнява с останалите калкулатори, пишещи машини и редосеялки и не щади време, и сили да превръща в калкулатори, пишещи машини и редосеялки всеки човек, над който имат някакво влияние или власт. Най-вече собствените си деца.
Мануелка, Дали безрезервното приемане на една откровено робовладелска и човеконенавистническа система е проява на отговорност или на точно обратното - безотговорност, е предмет на друг, много дълъг спор. В силно краткосрочен план - може би да, това е проява на отговорност. Детето няма какво да яде или /не дай си Боже/ твой близък е зле и имаш спешна нужда от пари за лечение. В дългосрочен план, обаче, аз съм склонен да твърдя, че е второто. Всяко включване в циклите на тази система /Роуан го е казал много добре по-долу/, дори и за кратко - подхранва живота и с още малко. И така ..... ден след ден и какво всъщност оставяме на тези след нас? Казваш, че днес никой няма да си напъва мозъка за без пари. Ами ние с теб сега не правим ли именно това? Не че сме се напънали кой знае колко де И пак за щастието - избягвай да правиш заключения. Ако то е плод на хормонални, чисто физиологични процеси, ми давай да шмъркаме тогава, ако няма друго, което да ги възбуди. Като казваш Стената - сигурно имаш пред вид Пинк Флойд. Не съм го гледал. Но не защото е капиталистически. Просто Пинк Флойд не са ми били интересни никога. Слушал съм парчетата им, разбира се. Когато през 80-те бяха на върха на славата си, тогава яко слушах групи от арт, /прогресив/ рока и джаз. Сега също, макар и по-рядко. Като музика Пинк Флойд така и не ме впечатлиха. За това и си мисля, че концертите им са повече шоу - с много ефекти. Буквално спектакли. И ги правят добре.
GETI. "е па ,ако можеш и да обясниш и как от нищо се прави банкнота" Тук уцели. Парите са напълно въображаемо понятие и стойността която имат има огромно влияние върху света и върху цялата ни икономическа структура, защото всички ние сме се условили относно тяхната същност. Няма друга причина освен тази, че така сме се условили. Нищо не ти пречи да кажеш, че културата и обществото ни функционират на основата на парите, които са фикция, поради което трябва да се отървем от тях и просто да си сътрудничим едни на други. Просто мисловен експеримент за безмонетарно общество. Аз мисля обаче, че просто няма да се получи!
какви умници тук...и никой,ама никой не спомена ОПРЕДЕЛЯЩАТА роля на чифутЪ в цялата тази бъркотия:кой ви печата паричките,кой ви подкупва политиците,кой ви нахлува омотЪ робски,кой 'тъче'новият световен ред и тн...