Изключвайки значителна част от най-големите американски медии от всекидневните брифинги в Белия дом за сметка на по-приятелски настроените, говорителят на институцията Шон Спайсър доведе войната срещу свободното слово на ново ниво. Сред изключените медии са „Си Ен Ен", „Политико", „Ню Йорк Таймс" и „Би Би Си", които неведнъж са критикували новия американски държавен глава. Случилото се е притеснително за всеки, който вярва, че президентите трябва да бъдат достатъчно дебелокожи, че да понасят критиките на скептични журналисти, които им търсят отговорност.
От една страна, репортерите, на които е ограничен достъпът до Белия дом, вероятно се чувстват облекчени, защото няма да им се налага общуват с Шон Спайсър. Все пак това е прессекретарят, който призова журналистите да не вярват на очите си за броя на хората на площада при встъпването в длъжност на Тръмп, а да приемат за истина надутите цифри, представени от президентската администрация.
Новата битка
В петък вместо да проведе традиционния си брифинг, Спайсър привика в по-неформална обстановка група репортери, които да си водят бележки и да ги предават на всички останали, които са оставени извън разговора. Според Белия дом така не се стеснявал кръга на хората, които могат да участват в брифингите, а се разширявал - един в същността си абсурден аргумент.
Това, че не всички ще бъдат допуснати до брифинга, става ясно час и половина, преди да се състои с уточнението, че няма да има включени камери. След това Спайсър извиква няколкото избрани журналисти, четирима от които работят за по-крайни десни издания, които подкрепят президента - като Breitbart.
Това се случва и малко след като Тръмп говори на конференция на Консерваторите, на която произнесе реч срещу медиите, които използват анонимни източници, за да нападат Белия дом.
Целта няма да бъде постигната
Ако действията на Спайсър целят да притисне репортерите да пишат по-малко неща, които приближените на Тръмп не харесват, то упражнението е обречено на провал. Все пак и по време на предизборната кампания няколко медии не бяха допускани до събития на Тръмп, но това по никакъв начин не промени начина, по който отразяват американския президент.
Няма начин и администрацията да получи повече контрол над отразяването, което получава. Така или иначе по-важната работа не е следенето на брифингите с контролирана информация, а разкриването на онова, което се крие зад кулисите и не се подава към медиите с пресрилийзи и срещи за снимки.
Именно това обаче изважда Тръмп от равновесие - историите, които стигат до журналистите от хора в неговата администрация - анонимни източници, които президентът много иска да заклейми като несъществуващи. Факт е, че не на всичко, което тези източници казват, трябва да се вярва на 100% - представят личната си версия на събитията. Това обаче не ги прави фалшиви - от години в правителствата работят информатори и хора, чиито представи за света не съвпадат напълно с тези на работодателите им.
