Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Галантни, усмихнати и с букет цветя - шпионите на Кремъл търсят информатори

Как действа системата на ФСБ за вербуване на нови кадри Снимка: Getty Images
Как действа системата на ФСБ за вербуване на нови кадри

Мащабният апарат на руските служби за сигурност не се притеснява да демонстрира своята власт чрез употреба на сила - груби полицейски служители в екипи за борба с безредиците, които бутат, блъскат или дори директно извличат демонстранти от протести.

Това обаче далеч не е единственият възможен подход, който службите за сигурност там използват. Системата има и друго, много по-възпитано, хитро, усмихнато и благоразположено лице, което също не се притеснява да използва.

Така един приятен на вид, добре облечен и усмихващ се мъж с букет цветя се появява от нищото през юли пред вратата на московския апартамент на 29-годишната Наталия Гряжевич, служител в неправителствената про-демократична организация "Отворена Русия". Мъжът й се представя просто като "Андрей" и й казал, че иска да я изведе на кафе и да си поговорят приятелски.

"Държеше се като стар приятел, за когото просто не се сещах", казва Гряжевич.

Макар и първоначално да е доста объркана, малко след това тя осъзнава какво се случва, когато мъжът започва да я разпитва интензивно за пътуванията й в чужбина и за чуждестранните й контакти. Андрей, осъзнала тя, се опитвал да я вербува като информатор.

"Нека бъдем приятели. Помислете за себе си. Искате да градите кариера и можете да стигнете далеч с нас на ваша страна", си спомня тя неговите думи.

Нейният разказ за опита да бъде привлечена на страната на руското разузнаване (направен по нейни думи без нито една заплаха или опит за сплашване) отваря малък прозорец към един от най-тайните аспекти на руската система за национална сигурност.

Руският термин за тези агенти е "стукачи" (чукащите) - информатори и шпиони на Кремъл, служещи както в самата Русия, така и в чужбина. Те вече далеч не са така вездесъщи днес в Русия, както са били някога в Източна Германия или СССР, където милиони хора доносничат за приятелите си и колегите си.

Но след като бива забранена в началото на 90-те, практиката да се привличат руснаци, които да информират властите за свои съграждани или да дават информация за връзките си в чужбина, отново сякаш започва да пуска дълбоки корени в службите за сигурност.

Властите активно търсят вътрешна информация за опозиционните фракции в страната, откакто няколко големи антиправителствени демонстрации избухнаха от нищото през зимата на 2011 г. - факт, който определено обезпокои Кремъл. Вторият изблик на протести от май 2017 г., макар и по-слаб от предишния, също изненада властите и увеличи стойността на вътрешната информация за опозиционните групи и активисти.

Колко хора в момента са наети като информатори е невъзможно да се каже. Единствените хора, които говорят за това, са тези, които в крайна сметка са отказали на вербовчиците.

Директорът на Центъра за независими социални изследвания Виктор Воронков коментира в началото на годината пред руския вестник "Новая Газета", че четирима членове на персонала му са му съобщили за опити да бъдат привлечени като сътрудници на Федералната служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ.

След това той не е чувал за каквито и да било по-нататъшни опити, но предполага, че с много от неговите служители е бил осъществен подобен контакт.

"Повярвайте ми, рядко хората съобщават за такива неща", обяснява той и добавя, че много от онези, които са били потърсени от службите за сигурност, след това са били помолени да подпишат споразумения за неразкриване на информация.

Ясен знак, че службите за сигурност отново са на пазара за информатори, дойде през 2016 г., когато Life, руска новинарска служба, която често се използва от ФСБ като проводник за изтичане на информация, разкри, че пенсионираните информатори ще получават държавни пенсии в замяна на услугите си.

В миналото този стимул се предлагаше само на служители на разузнавателна служба на пълно работно време. Основният стимул на тези, които служат като информатори, обаче рядко го правят заради парите, а по-скоро заради обещанието, че проблемите (със закона или от друго естество) ще изчезнат изведнъж, а на кариерите им ще се даде огромен тласък.

Евгени Щорн, 35-годишен социолог, роден в Казахстан, разказва как докато е работил в изследователския център на Воронков в Санкт Петербург, е бил повикан на среща във Федералната служба за миграция, за да бъде обсъдена кандидатурата му за руско гражданство, която изненадващо е била отхвърлена.

Когато отишъл на място, бил заведен в офис на горния етаж с охранителни камери отпред. Там бил посрещнат от учтив мъж със служебна карта на офицер от ФСБ, който му обяснил, че знае всичко за проваления опит за получаване на гражданство и изразил съжаленията си за това.

"Той бързо се прехвърли към въпросите за изследователския център, за чуждестранните фондации и организациите за защита на правата на човека", спомня си Щорн.

Според самия него станало очевидно, че е набелязан за евентуален информатор заради факта, че е "особено уязвим" - Щорн, който сам е гей, изследва атаките на хомофобска основа в Русия, а освен това няма руско гражданство и при проблем лесно може да бъде депортиран в Казахстан.

Служителят на ФСБ го уверил, че молбата му за гражданство може да бъде подновена отново евентуално в близкото бъдеще, след което го затрупал с въпроси в продължение на два часа за чуждестранни фондации, тяхната финансова подкрепа за правозащитни организации и изследователски центрове в Русия, както и за личните контакти на Щорн с чуждестранни дипломати и активисти.

Същият агент се обадил на Щорн на следващия ден и поискал още една среща. Той обаче отказал. Полицаят отново се обадил и отново получил отказ.

"Стратегията им е да открият уязвимост и да я използват, за да им сътрудничите. Колкото по-слаб си, толкова по-голяма е вероятността да ви потърсят рано или късно", коментира казахстанецът. В момента той живее вече в Ирландия, след като бяга от Русия заради нежеланието си да сътрудничи на ФСБ.

Убедени, че недоволството в Русия е в голяма степен работа на враждебни чужди сили, руският апарат за прилагане на закона все повече се съсредоточава върху навлизането в организации, които имат каквито и да е връзки с чужди правителства или фондации, казва Марк Галеоти, експерт по руската система за сигурност в Института по международни отношения в Прага.

Според него днес вече ловът на информатори е станал в пъти по-фокусиран. Вместо както по времето на КГБ да се събира всякаква информация - включително домашни клюки и вицове, днес акцентът е върху намирането на истинска вътрешна информация за терористични групи като "Ислямската държава", както и мирни чужди организации, които популяризират западните ценности - нещо, което Кремъл разглежда като заплаха.

Дългият списък с чуждестранни НПО-та, обявени за "нежелани" и като заплаха за националната сигурност на Русия, също така включва базираната в Лондон "Отворена Русия", за която работи и Наталия Гряжевич.

Според Галеоти Кремъл е особено притеснен от групи като "Отворена Русия" заради връзките с руския милиардер в изгнание Михаил Ходорковски, който след близо десет години в руски затвор по обвинения в укриване на данъци, мошеничество, фалшифициране на документи и други беше освободен. В момента той живее в Лондон и финансира широк спектър от проекти, целящи насърчаване на демокрацията и гражданските свободи в Русия.

"Отворена Русия", чийто офис в Москва на два пъти бе обискиран от властите, потвърждава, че част от финансирането си получава по програми на Ходорковски, но не и от забранените от Кремъл негови фондации, които правителството е обявило за "нежелателни". Представители на "Отворена Русия" в Русия настояват, че не са толкова организация, колкото съюз от малки и изцяло руски граждански групи.

Така след изненадващото посещение на усмихнатия "Андрей", Наталия Гряжевич звъни на шефа си в "Отворена Русия" и му казва за случилото се, при което получава съвет да отиде на срещата.

"Нямах представа кой е той или какво иска, но той беше много любезен и говореше добре", спомня си тя. Малко преди това тя прекарва една нощ в ареста във Владивосток, тъй като помагала за организацията на конференция, спонсорирана от "Отворена Русия".

По време на самата среща с "Андрей", той бързо дава да се разбере, че знае всичко за проблемите на Наталия с полицията във Владивосток, както и за редица други подробности и проблеми от личния й живот, включително пътуванията й в чужбина от името на "Отворена Русия".

Мъжът предлага да й помогне за разрешаването на проблемите й със закона, обяснявайки, че нейният адвокат "не може да те защити, но ние можем" - стига, разбира се, тя също да съдейства на държавата.

Неговото предложение било просто: Ако Наталия се съгласи да се среща веднъж седмично с него, за да му предоставя информация, особено за чуждестранните си контакти - кои са те, с какво се занимават, какво целят и т.н., вече няма да се притеснява, че може да бъде преследвана от полицията. "Можем да разрешим всички тези проблеми", казал той по нейни думи.

Според нея "Андрей" показал слаб интерес към дейността на "Отворена Русия" в самата Русия, тъй като вече имал подробна информация по темата. Вместо това интересът му бил фокусиран върху външните връзки на организацията и отношенията й с различни чужденци.

През цялото време той само веднъж сменя учтивия си и безукорно любезен тон - когато тя отказва да му предоставя информация и когато отказва да запази разговора им в тайна. Дори тогава обаче той не изпаднал в заплахи и грубости.

Според Галеоти тази учтивост е запазена марка за много тайни служби по света. "Всеки знае, че принудата е най-неефективният начин да накарате хората да ви сътрудничат", коментира той.

Макар да не оставил никакво съмнение, че работи за ФСБ, "Андрей" не разкрил пред Гряжевич абсолютно нищо за себе си и отговарял на въпросите й уклончиво.

Няколко дни след срещата им тя разказва всичко във Facebook, обяснявайки, че иска нейният опит да достигне до максимално много хора, за да може "доносниците в нашите редове да бъдат по-малко".

Нейният съвет към всички други, с които се осъществява подобен контакт е прост: "Не се опитвайте да ги надхитрите. Те не са идиоти."

И също така предупреждава да не се подлъгват по чара на вербовчиците. "Това не са ченгетата, които те хващат на улицата и натискат лицето ти към земята. Това са интелигентни, възпитани и галантни хора. Но в същността си са същите."

Най-четените