Новият път на Япония

Преди две години японският министър-председател Шиндзо Абе се изправи пред лидерите на африкански държави на среща в Найроби и им представи своята визия за една голяма част от света – от Тихия океан до Индийския, обединена чрез търговия и общ политически светоглед.

Изказването му тогава беше заявка и за по-големите амбиции на Япония, която беше наблюдавала как Китай я сваля от трона на най-могъщата икономика в Азия.

Инициативата на Япония, наречена Свободен и отворен Индо-тихоокеански регион, е базирана на принципите на свободната търговия и свободата на корабоплаването, върховенството на закона и пазарната икономика. В известна степен тя е и бърз отговор на китайския план "Един пояс, един път", който предвижда инвестиции и изграждане на инфраструктура от страна на Пекин към Африка и Европа.

Япония вече мисли в по-големи мащаби и с повече увереност като оспорва възхода на Китай и се опитва да се адаптира към изолационизма на администрацията на Доналд Тръмп в САЩ.

По-рано този месец японският план за Свободен и отворен Индо-тихоокеански регион беше подкрепен от лидери на страните около река Меконг в Югоизточна Азия. Договорът беше подсилен от обещанието за инвестиции в "качествена инфраструктура", която да е финансово и екологично устойчива, както и от по-сериозното присъствие на японски военни кораби по морските маршрути и пристанища на Азия.

Голяма част от по-дръзкия подход на Япония се дължи именно на самия премиер Абе.

Пред Генералната асамблея на ООН миналия месец той коментира, че японският народ разбира, че невероятния му следвоенен просперитет се дължи на свободната търговия и е "чакал с нетърпение" неговите лидери да поведат огромната средна класа на Азия в новия век.

По думите на Абе "отговорността на Япония е огромна" и това е мисия, която се корени в историята на страната.

Един аспект от изпълнението на тази отговорност е Цялостното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско сътрудничество, познато като TPP-11. То е наследник на регионалния договор за търговско партньорство, изработен от администрацията на Обама и зарязан безцеремонно още през първата седмица на Доналд Тръмп в Белия дом.

Абе положи усилия все пак да спаси търговското споразумение, убеждавайки 11 държави – от Нова Зеландия до Канада – да подпишат нов договор в Сантяго, Чили, през март. Очаква се той да влезе в сила през следващата година.

Налице е и военният аспект.

Пацифистката конституция на Япония не допуска подготовката на въоръжени сили с "военен потенциал". На практика обаче Японските сили за самоотбрана са добре екипирани и стават все по-забележими в Азия.

Този месец новата японска бригада от амфибийни войски взе участие в общо учение с щатски пехотинци. Целта на учението беше да се завземе "контролиран от врага" остров. То се проведе във Филипините и е първият случай от Втората световна война насам, при който японски бронирани машини се използват на чужда земя.

Миналият месец японска подводница, разрушител, превозващ хеликоптери, и други два разрушителя проведоха учения в Южнокитайско море – нещо, което бе разгледано като предупреждение към Китай, който претендира за пълен контрол над морето. Други държави, включително Япония, оспорват военните претенции на Пекин там.

Подводницата след това достигна до Виетнам, докато надводната флотилия се насочи към Филипините и Индонезия, преди да се включи в още "военни игри" с британската флота и тези на Шри Ланка и Индия.

"На официално ниво правителството не казва, че това се прави заради Китай, но със сигурност е заради Китай", коментира Нарушиге Мичишита, ръководител международни проучвания в Националния институт за политически изследвания.

По думите му чрез поддържането на баланса на силите в региона, Япония се опитва да окуражи Китай да тръгне по друг път – този на сътрудничеството.

Китай беше "слонът в стаята" и по време на проведената през този месец среща Япония-Меконг, където представители на Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд и Виетнам се присъединиха към Абе в изразяването на тревоги за случващото се в Южно Китайско море.

Джефри Харнун е политически изследовател в корпорацията "Ранд". Според него Абе се е трудил усилено, за да обедини държавите от Югоизточна Азия около общ ангажимент към поддържането на ред, базиран на правила, чиято цел е "те да могат да се опълчат на Китай".

По думите му това е нещо, на което не се обръща достатъчно внимание – че Япония е поела основна роля в настояването за съобразяване с върховенството на закона.

Споменът за случилото се с Япония по време на войната е една от причината Токио години наред да играе по-пасивна роля в Азия, позволявайки на САЩ да поеме контрола и давайки подкрепата си по-дискретно. Но с оттеглянето на Щатите под управлението на Тръмп, Япония е принудена да се намеси по-открито.

Факт е, че Абе, за разлика от поредица от бързо отишли си негови предшественици, се радва на шест години начело на страната без постоянно да се бори за политическо оцеляване. Това, според Харнун, му е дало спокойствието и възможността да разработи визия за целия регион. Неговата увереност изглежда е основният двигател тук – дали водена от нужда, или от желание, Япония се опитва да заеме по-важна роля от тази, с която светът е свикнал.

Също този месец Япония се съгласи да засили връзките си в областта на сигурността с Австралия и Нова Зеландия.

Токио не може да се състезава с Пекин що се отнася до сумите, които може да похарчи в световен мащаб, макар че ангажиментът да инвестира 110 милиарда щатски долара в инфраструктура в Азия през следващите пет години и 30 милиарда в Африка всъщност е доста сериозен.

Летища, пристанища и пътища от Папуа Нова Гвинея до Кения вече са получили японско финансиране, докато Индия получава от Япония връзка за скоростен влак между градовете Ахмедабад и Мумбай.

Но това, което отличава Япония, както тамошното правителство постоянно повтаря, е "качеството" за сметка на количеството на техните инвестиции. Това върви с ангажимент за екологична и финансова  устойчивост, без същевременно да страните да бъдат вкарвани в ситуация на неконтролируема дългова зависимост.

В този акцент на Токио лесно се улавя закачката с "Един пояс, един път" на Китай, който бива критикуван, че се проваля именно в тези сфери.

Същевременно Япония се опитва да подобри връзките си с Китай. Абе има планирано посещение в Пекин на 23 октомври, което ще е първата визита на японски лидер в Китай от седем години насам. Това е в контраст с по-агресивния подход на администрацията на Тръмп към Китай и отразява факта, че Япония не може да си позволи конфликт със своя съсед.

Единственият проблем е, че в опитите си да подсили връзките си със страните от Югоизточна Азия, Япония се е сближила с автократичните правителства в Камбожда и Мианмар.

Но все пак Абе умно преследва "по-реалистичен" подход към дипломацията, за да осигури оцеляването на Япония в тези тревожни времена. Поне такова е мнението на Такаши Каваками, президент на Института за световни изследвания към Университата Такушоку.

По думите му Япония се преориентира към по-независима дипломация – такава, която не разчита само на съюза между страната и САЩ, нито пък е във формат Япония/САЩ "плюс някого".

Новините

Най-четените