Андрей Луговой има своята слава извън границите на Русия. Бившият офицер на КГБ е търсен във Великобритания във връзка с предполагаемата му роля в убийството на дисидента и бивш шпионин Александър Литвиненко в Лондон през 2016-а. Убийство, извършено със радиоактивен полоний.
В Русия обаче Луговой е важен член на Държавната дума, долната камара на Федералното събрание (руският парламент). Там в началото на февруари той представи нов законопроект, който може да отрови онзи интернет, с който много руснаци – особено по-младите – са свикнали.
Идеята е Русия да бъде изолирана от политически проблемните влияния на социалните мрежи по сходен начин на това, което Китай направи – чрез забрана или ограничаване на Facebook, Twitter, YouTube и други сайтове.
Добре известно е, че Луговой представлява гледната точка на силовите агенции в държавата. Всеки път, когато той предложи законопроект, депутатите знаят, че идеите в него се споделят от Любянка – главната квартира на ФСБ (Федералната служба за сигурност на Русия).
В техния свят страната се подготвя за война. В света, в който много млади руснаци живеят или поне искат да живеят, интернет е място, посветено по-скоро на свободата и забавлението. Било то чатене във Facebook, проверка на новини в Twitter, търсене на нещо забавно в YouTube или публикуване на снимки в Instagram.
Усилването на натиска от страна на руското правителство обаче може скоро да сложи край на това. Има информации, че Google са се съгласили да сътрудничат на Кремъл и са изтрили около 70 процента от забранените уебсайтове от резултатите, показващи се при търсене чрез тяхната търсачка в Русия.
Властите в страната не харесват идеята младите да използват "чужди" социални мрежи в "контролирания от Америка интернет". Освен това се търси противовес на множеството обвинения от САЩ и други западни държави, че Русия използва интернет, за да влияе на изборни резултати и по други начини да вреди на своите съперници.
Според Андрей Свинцов, заместник-председател на Комисията по информационна политика и информационни технологии към Държавната дума, е "дошло времето Русия да обезопаси своя интернет". Той дава пример с евентуален тестови опит за изключване на един от регионите на Русия от световната мрежа, за да се направят изследвания, да се получи обратна връзка и да се подсигури, че един подобен ход няма да означава "влакове да дерайлират".
Руските власти планират тестове малко преди 1 април. Привидната цел е да се провери дали руските доставчици ще могат да продължат дейността си в случай, че външни сили се опитат да ограничат достъпа на страната до интернет. Възможен резултат обаче е пълен правителствен контрол.
Партията "Единна Русия" на президента Владимир Путин подкрепи законопроекта – т.нар. Национална програма за дигитална икономика - на 6 февруари.
"Всички сме на мнение, че се нуждаем от този закон, който ще ни позволи да създадем нова информационна инфраструктура, подобно на военна или пътна инфраструктура", добавя Свинцов, който от своя страна е член на Либерално-демократическа партия на Русия (ЛДПР).
В идеалния вариант Русия иска да има свои собствени версии на Facebook, YouTube, Instagram и други популярни сайтове – по подобие на Китай. Никой не знае колко дълго може да отнеме това и най-вече колко скъпо ще бъде.
Авторите на новия законопроект изчисляват, че бюджетът за направата на някакъв вид независим руски интернет ще е около 20 милиарда рубли (над 267 милиона евро). По-рано агенция "Интерфакс" съобщи, че в държавния бюджет са заделени 1,8 милиарда рубли (над 27 милиона евро) за защита на руския интернет през тази година.
Депутатът Вадим Денгин коментира, че новият закон има позитивна страна – предпазва страната от чуждестранна агресия. За пример дава възможността Западът да изключи Русия от международната платежна система SWIFT, което ще затрудни сериозно плащанията за нефт и други стоки.
Такава идея съществува от известно време, но за последно е коментирана в началото на декември м.г. от специалния представител на САЩ в Украйна Кърт Волкър в интервю за Voice of America. Поводът тогава е задържането на няколко украински кораба в Черно море през ноември.
По думите му хората говорят за изключването на Русия от SWITF като за "ядрена опция", тъй като ще има последствия за всички замесени страни. В своя премерен отговор Волкър коментира, че "в крайна сметка" изключването остава възможност за реакция срещу последваща руска агресия в Украйна.
И въпреки призива му задържаните 24 украински моряци да бъдат освободени до Коледа, това все още не се е случило, но не е прекъснат и достъпът на Русия до SWIFT. По думите на депутата Денгин обаче, Москва бързо е стигнала до извода, че ако може да се спре достъпа до SWITF, същото може да бъде направено и с цялата мрежа.
Подкрепящите новия закон твърдят, че светът е готов да изключи Русия от световната мрежа по заповед на Вашингтон, но изглежда никой не знае как точно това ще бъде възможно.
Самият Денгин казва, че никой не е обяснил на депутатите как този "китайски завой" към независим интернет ще е технически възможен без някой наистина да планира да пререже кабели, намиращи се на дъното на океана. Той иска да знае и как руснаците ще могат да четат чужди вестници, тъй като "дори в Китай хората могат да ползват Facebook чрез VPN" (виртуална частна мрежа).
Има и такива, които се присмиват на предложението на Луговой. Китай започна изграждането на своя дигитална Велика стена (Great Firewall) преди около 20 години. Заместник-редакторът на радиото "Eхото на Москва" Олга Бичкова коментира, че вече е "твърде късно" и че откъсването на цяла Русия от интернет е като да се спре тока в цялата страна – "просто невъзможно".
Друга причина руските власти да обсъждат един приятелски настроен към Кремъл интернет е заплахата от социална нестабилност. По-рано през февруари московския общински съветник Илия Яшин използва Facebook, за да организира протести срещу химикали за топене на сняг.
Според него целта е на база китайския и ирански опит Русия да се превърне в нецивилизована държава. Яшин обаче посочва, че опозицията не стои със скръстени ръце, взима пример от гражданските общества в същите две държави и знае как да организира протести и без Facebook.
Робърт Шлегел, който през 2011-а е депутат в Думата, през същата година получава държавната "Премия Рунета" за помощта си за създаването на домейна ".рф". Шегел разказва, че през 2013-а е подготвил доклад за Съвета на Европа относно международно законодателство за интернет, което да предпази мрежата от бъдещо фрагментиране – такова, каквото се случва в момента. Русия обаче напуска Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на тези разговори е сложен край.
Бързо се развива интернет цензурата, но методите са стари и добре познати: затвор за тези, които не спазват правилата. През последните 3-4 години хиляди хора се озовават зад решетките заради натиснат бутон "Харесва ми" или споделяне на нечие друго мнение в социалните мрежи.
Шлегел посочва, че днес времената са различни. Той е останал с впечатлението, че Русия се готви за война.
Според него Русия, Китай, Куба, Иран и Турция са поели в една посока, по-далеч от т.нар. "свободен свят", но по думите му и в други "свободни" части на света има тревоги за интернет сигурността. И от неговата гледна точка, фрагментацията неизбежно ще продължи.
