Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ако COVID-19 не ни убие, климатичните промени ще го направят"

Експерти от ООН предупреждават, че политици и бизнес лидери не взимат навременни мерки, които да попречат планетата да се превърне в "необитаем ад" за милиони хора. Снимка: Getty Images
Експерти от ООН предупреждават, че политици и бизнес лидери не взимат навременни мерки, които да попречат планетата да се превърне в "необитаем ад" за милиони хора.

Мислите ли за климатичните промени като за нещо далечно, недоказано или надценено от гледна точка на опасността, която създават? Или като за аспект от далечното бъдеще, който не засяга населението на Земята в момента?

Ако да, то не сте единствените. Това личи от действията, или по-скоро бавната реакция, на световните лидери по отношение на мерките за справяне с този проблем. Цифрите от последния доклад на ООН обаче говорят недвусмислено за последствията, които вече търпим.

Преди дни излезе докладът на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNDRR), озаглавен "Човешката цена на бедствията 2000-2019". Изследването в него се основава на статистика от Emergency Events Database, където са регистрирани всички природни бедствия, отнели живота на 10 или повече души, засегнали са 100 или повече човека, или са довели до обявяване на извънредно положение.

А резултатите от него накараха експертите да бият аларма, че "aко COVID-19 не ни убие, климатичните промени ще го направят".

Какво говорят цифрите?

Според изчисленията на ООН между 2000 и 2019 г. са станали два пъти повече големи природни бедствия в сравнение с предишния 20-годишен период. Ако от началото на века до миналата година те са били 7348, между 1980 и 1999 г. са възникнали само 4212.

Най-много бедствия през последните две десетилетия е имало в Азия (3068), като на континента се намират осем от първите десет държави с най-много бедствия. Следват я Америка (1756) и Африка (1192). По държави Китай е на първо място с 577 екстремни явления, а САЩ на второ с 467. След това се нареждат Индия с 321, Филипините с 304 и Индонезия с 278 природни бедствия - страни, които имат относително висока плътност на населението в рисковите райони.

2004, 2008 и 2010 г. са били най-опустошителни, с повече от 200 000 смъртни случая през всяка от тези години.

Влошаващите се наводнения и бури са около 80% от общия брой бедствия, но са се удвоили например големите наводнения, бурите са нараснали от 1457 до 2034, отбелязали са ръст сушата, горските пожари и екстремните температурни събития.

А те се дължат именно на изменението на климата.

Отчетено е обаче и увеличение на геофизични явления като земетресения и цунами, които не са свързани с климата, но са особено смъртоносни. Най-голямата катастрофа през последните 20 години например е цунамито в Индийския океан през 2004 г., когато загинаха 226 400 души, последвано от земетресението в Хаити през 2010 г., отнело живота на 222 000 души.

Всички тези бедствия са стрували близо 3 трилиона долара на света. Сумата изглежда внушителна, но в доклада се отбелязва, че тя е дори по-висока. Причината е, че много страни, особено в Африка и Азия, не предоставят информация за икономическото въздействие от природните бедствия.

Ако все пак можем да говорим за добри новини в този доклад, те са, че броят на смъртните случаи при тези природни феномени не се е увеличил значително.

Все пак увеличение има. 1,19 милиона души са загинали при бедствия в периода 1980-1999 г., а други 1,23 милиона - в отрязъка 2000-2019 г.

За сметка на това е нараснал броят на засегнатите хора - от 3,25 милиарда на 4,2 милиарда. И все пак агенциите за управление на бедствия са спасили много хора заради по-добра подготовка. Сред страните, които са постигнали голям напредък в евакуацията на милиони хора на сигурно място и в намаляването на броя на жертвите от наводнения и циклони, са Индия и Бангладеш.

Хаити след земетресението през 2010 г. Снимка: Getty Images
Хаити след земетресението през 2010 г.

Шансовете за подобни действия обаче намаляват, "по-специално заради индустриалните държави, които не успяват да намалят емисиите на парникови газове" в съответствие с договорената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, отбелязват от ООН.

"Спасяват се повече животи, но и повече хора са засегнати от нарастващата извънредна климатична ситуация, докато рискът от бедствия става системен", подчертава при представянето на доклада Мами Мизутори, специален представител на генералния секретар на ООН за намаляване на риска от бедствия.

Тя призовава светът да следва препоръките на учените и да инвестира в програми за превенция и адаптиране към изменението на климата.

Основна причина за голяма част от природните бедствия е затоплянето. Изключително високите температури са се доказали като смъртоносни, а топлинните вълни ще бъдат най-лошият проблем през следващото десетилетие, отбелязват от ООН.

Сибир например тази година е отчел най-високата си температура някога, заради което огромни парчета ледени шапки от Гренландия и Канада попадат в морето.

Горещите вълни ще бъдат най-голямо предизвикателство през следващите 10 години, за всички страни, но най-вече за бедните, предупреждават от Центъра за изследване на епидемиологията на бедствията към Университета в Лувен, Белгия.

Според тях ако това темпо на растеж на екстремни метеорологични събития продължи през следващите 20 години, "бъдещето на човечеството изглежда наистина мрачно".

Африка, която допринася най-малко за глобалното затопляне, страда най-много от него. В региона Сахел, на юг от пустинята Сахара, се очаква повишаването на температурата да бъде 1,5 пъти по-високо от средното за света. А Кения, "която гъмжеше от милиони видове дадени от Бог големи и малки същества, бавно умира", по думите на президента ѝ Ухуру Кениата, цитиран от Ройтерс.

Основна цел на споразумението за климата от Париж през 2015 г. беше да се ограничи повишаването на глобалните температури до 2 градуса по Целзий. Но според ново проучване, ако светът се затопли само с още 0,9 градуса по Целзий, ледената покривка на Западна Антарктика ще достигне точка на необратимо топене. А водата там е достатъчно, за да повиши нивото на моретата с 5 метра.

Единствената страна, която си е поставила за цел да постигне пълен въглероден неутралитет до 2060 г., е Китай. Тогава обаче може и да е късно. А и само една държава, било то с мащабите на Китайската народна република, не решава въпроса.

Как експертите разчитат тези цифри и къде е допирателната с COVID-19?

Макар в доклада да не се засягат биологични рискове или заболявания като пандемията от COVID-19, връзката с коронавируса все пак е отбелязана.

Според ООН растящият брой бедствия, свързани с промяната на климата през този век, заедно с глобалната пандемия, показват, че политиците и бизнес лидерите не успяват да спрат планетата да се превърне в "необитаем ад" за милиони, казват от ООН.

"COVID-19 е най-новото доказателство, че политическите и бизнес лидерите все още не са осъзнали какво се случва в света около тях", коментира Мами Мизутори.

Според нея единственото заключение, до което може да се достигне, като се вземат предвид изоставащите действия срещу изменението на климата и други големи заплахи, е, че "ние умишлено унищожаваме планетата".

Въпреки настояванията на експерти и агенции на ООН, "почти всички нации" не са направили достатъчно, за да предотвратят вълната от смърт и болести, причинени от пандемията от коронавирус, се казва още в доклада.

И все пак пандемията е повишила донякъде осведомеността на правителствата и широката общественост за рисковете около нас. Според експертите докладът може да послужи за това политиците и хората да видят, "че ако COVID-19 е толкова ужасен, климатичните извънредни ситуации могат да бъдат още по-лоши".

"Страните трябва да са наясно, че няма ваксина за глобалното затопляне. И без екологично възстановяване ние само ще увеличим климатичните извънредни ситуации", настоява Мизутори.

Нагледен пример за опасността, която климатът създава, е островната държава Палау, прочула се като страната без коронавирус. Президентът ѝ Томас Ременгесау предупреждава, че покачващото се ниво на моретата ще "събори страната". Той отбелязва моментният спад на въглеродните емисии през тази година по време на ограниченията, но това не е глобален напредък, тъй като замърсяването отново става факт с разпускането на мерките.

"Световните сили не могат да се откажат от финансовите си ангажименти за борба с изменението на климата по време на пандемията, дори когато икономиките са разбити", категоричен е Ременгесау.

"Вече виждаме версия на екологичен Армагедон", казва министър-председателят на друга островна държава - Фиджи. Според Франк Байнимарама заради пандемията това трябваше да бъде годината, в която да си "върнем планетата", а вместо това коронавирусът е отклонил ресурсите и вниманието от това, което е трябвало да бъде на дневен ред.

В Тувалу - също държава в Океания, коронавирусът настъпва в момент, в който островът се възстановява от два тропически циклона. Най-високата точка на Тувалу е само на няколко метра над морското равнище. Местното земеделие става все по-трудно с повишаването на нивото на моретата, а пандемията допълнително затруднява движението на стоки.

Президентът на Маршаловите острови пък моли за защита на най-уязвимите - "тези на фронтовата линия, независимо дали става дума за здравните работници, които се борят с пандемията, или малките островни държави, които бият тревога за изменението на климата". И е категоричен, че острови, подобни на тези, които управлява, "нямат време за обещания".

И докато докладът ясно отчита, че основна причина за голяма част от природните бедствия е затоплянето, а цифрите говорят за спешност от действия, заради пандемията глобалната среща на върха на ООН, посветена на климата, е отложена за края на 2021 г.

Среща, за която според експертите няма никакво време да бъде отлагана.

Най-четените