След десетилетия строгата защита на вълците в Европа върви към своя край. Благодарение на стриктните мерки за опазването на тези хищници, те отново се върнаха на континента. С популация, която - според властите в Европейския съюз (ЕС) - застрашава фермерите и стадата.
Както и други домашни животни - като понито на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, което беше убито от вълк през 2022 г.
Сега обаче пълната закрила над вълците е напът да отпадне.
Комитетът на Съвета на Европа (СЕ), който отговаря за Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна, е одобрил предложението на Европейския съюз за понижаване на статута на защита на вълците, съобщиха от СЕ.
Така скоро той ще бъде намален от "строго защитен" на "защитен". Промяната трябва да влезе в сила след 3 месеца.
Настоящият статут на вълците гласи, че убиването и ловът им са забранени, освен в изключителни случаи - като предотвратяване на сериозни щети за стада или реколта. Пониженият статут пък означава, че ловът на тези животни ще може да бъде възобновен, макар и при определени правила.
По принцип промяната не касае България, която е сред 12-те страни, ратифицирали Бернската конвенция под условие по отношение високия защитен статут на вълците. У нас ловът им и в момента не е забранен.
Десетилетията на защита в Европа обаче дадоха своите резултати.
В средата на XX век вълците изчезват от голяма част от континента заради интензивния лов и хайки за опазване стадата на животновъдите.
Именно благодарение на забраните за убиване на тези животни, популациите им започват да се възстановяват, а в последните години и да растат значително. Понастоящем вълци има в почти всяка страна от континентална Европа, като според данните на Европейската комисия в ЕС броят им за последните 10 години е почти удвоен - от 11 000 през 2012 г. на 20 000 сега.
Резултатът, според ЕС, са сериозни щети за фермерите, и затова от Европейската комисия поискаха понижение на статута на защита, което да позволи регулиране на броя на тези животни.
Новият, по-нисък "защитен статут" означава, че ловът и хайките са разрешени, но без това да застрашава популациите - например с определяне на ловни сезони или други регулации като квоти за отстрел.
Промяната изобщо не се посреща добре от природозащитниците. Според редица организации проблемът с нарастващия брой хищници може да се реши с подобрени мерки за охрана на стадата, включително с обучени овчарски кучета и електрически огради.
Екоорганизациите припомнят, че една от функциите на хищници като вълците е да поддържат екологичното равновесие.
Те например контролират популациите на сърните и дивите свине, а така и състоянието на горите и дивата природа.
Освен това данните на ЕС сочат, че вълците убиват около 50 000 кози и овце, или далеч под 1% от общо 68-те милиона глави такъв добитък. Фатални нападения над хора няма от 40 години.
"Ако очакваме страни като Индонезия и Индия да опазват тигрите, а страните в Африка - лъвовете и слоновете, то и ние като богати европейци трябва да пожелаем да изтърпим малко вълци", цитира "Би Би Си" Лоран Шели от отдела за дива природа на правителството в Люксембург.
Страната е една от малкото, в които още не са се върнали вълците, но според Шели това е въпрос на време.
Природозащитниците освен това смятат, че промяната в статута на вълците цели ползи за шепа политици и не е подкрепена от достатъчно научни доказателства.
"Големите хищници са едни от най-добрите ни съюзници в борбата с климатичните промени, обезлесяването и загубата на биологично разнообразие. Затова не бива да ги приемаме като проблем, а като обратното", казва Енрике Перес, председател на Европейския алианс за опазване на вълците.
Докато чакат евентуално официално разрешение, редица страни действат самостоятелно. В държави като Швеция, Норвегия и Финландия се издават квоти за отстрел, за да се държат популациите в граници. В Италия пък през 2023 г. имаше съобщения за отровени животни.
Хората и вълците никога не са се разбирали добре - независимо от законите и конвенциите на първите.
