Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Битката за наследството на Меркел: Втори опит. Кои са претендентите?

И как ще се промени политиката на Германия Снимка: Getty Images
И как ще се промени политиката на Германия
Фридрих Мерц Снимка: Getty Images
Фридрих Мерц
Армин Лашет Снимка: Getty Images
Армин Лашет
Норберт Рьотген Снимка: Getty Images
Норберт Рьотген

Той е на средна възраст, юрист, католик, баща на три деца от богатата провинция Северен Рейн-Вестфалия и вкус към музиката. Запознайте се със следващия лидер на Християн-демократическата партия на Германия и (почти сигурно) канцлер на Германия.

Кой обаче стои зад това описание, защото и тримата претенденти за наследството на Ангела Меркел се вписват като по шаблон в тези мерки...

Фридрих Мерц, Армин Лашет и Норберт Рьотген са тримата мъже, които имат най-големи шансове да поемат кормилото на ХДС и на държавата.

До внезапната оставка на Анегрет Крамп-Каренбауер като лидер на партията, която дойде по-рано този месец, шансовете някой от тези трима политици да се издигне до канцлер, след като финалният мандат на Меркел приключи през 2021 г., бяха сравнително малки. Сега всички те се подготвят за битка, която може да ги отведе до върха на най-голямата икономика в ЕС.

Самата Крамп-Каренбауер, която в момента е министър на отбраната на страната, така и не успя да установи контрол върху партията, след като в края на 2018 г. беше избрана за лидер. Тя обаче не съумя да излезе от сянката на ментора си - канцлера Меркел, нито да изгради свой образ начело на ХДС.

Междувременно християндемократите продължиха с разколебаното си представяне на местните избори в различните провинции, като дори бяха сравнително близо до това да загубят една от своите изконни крепости - Саксония (в крайна сметка там ХДС отново се класира като първа политическа сила, но с 7,3% по-ниска подкрепа в сравнение с предишния вот в провинциалните избори).

Финалният удар в случая донесе ситуацията в Тюрингия, при която в местния парламент беше издигнат за премиер кандидатът на Свободните либерали с гласовете на неговата собствена партия, християндемократите и националистическата "Алтернатива за Германия".

Именно тази колаборация с AfD стана причина за скандал, придобил национални измерения, тъй като клонът на ХДС в Тюрингия (както и местните Свободни демократи) нарушиха неписаното правило да не се правят сделки с крайнодесните.

Така липсата на достатъчно добър подход и тежката сянка на това да бъдеш "избраният от Меркел наследник" попречиха на Крамп-Каренбауер да се утвърди като лидер, а колебливите резултати на партията сложиха край на стремежите й действително да се превърне в лидер както на партията, така и на цяла Гемрания.

Това предизвикателство обаче продължава да стои пред тези, които претендират за поста на Крамп-Каренбауер.

Независимо кой от тримата ще поеме кормилото на ХДС, на него му се налага да се справи с големите проблеми пред партията. Следващият лидер на партията ще трябва да обедини спектъра на център-дясно около себе си след дългото "властване" на Меркел, което успя да разедини както кръговете в нея, така и самият електорат.

Той също така ще трябва да зададе пред Германия нова посока, която да даде надежда за хората в момент, в който нивата на недоверие и тревожност в страната продължават да растат.

Лидерството на Германия в Европа сега е дори още по-важно на фона на започващите преговори за отношенията между ЕС и Великобритания след Брекзит. Самото излизане на Обединеното кралство от Съюза малко или много ще отслаби ЕС и ролята на Берлин във възстановяването на тези сили е неминуема.

Още от самото обявяване на Меркел, че няма да се кандидатира за нов мандат като лидер на ХДС, постави Германия в една доста по-пасивна позиция по отношение на общите въпроси, засягащи по-голямата политика на ЕС. И сега в Берлин има нужда от нов човек със силна визия.

Междувременно в самата страна ХДС има да се справя с други проблеми - агресивната антиимигрантска кампания на AfD изстреля националистите до позицията на основна опозиционна партия, която да критикува властта. Макар все още да го има негласното споразумение, че "Алтернатива за Германия" се изключва от всякакви опити за коалиция и съвместно управление, формацията продължава да трупа сила.

Така за новия лидер на християндемократите ключово предизвикателство ще е да създаде платформа, която да блокира този растеж на крайнодесните националисти и да върне политиката на страната отново в спокойни води.

Преди по-малко от пет години християндемократите се радваха на подкрепа от над 40 процента. След голямата бежанска криза от 2015 г. и политиката на "Отворени врати" на Меркел, сега партията вече е значително под 30% откъм доверие.

Притесненията пред ХДС са, че ако не поеме курс на промяна, може съвсем реално да последва съдбата на Социалдемократическата партия (СДП), която се срина до около 15% на доверие след дългите години на "Голяма коалиция" с партията на Меркел.

Кои обаче са хората, които имат претенциите да покажат новия път пред ХДС и пред цяла Германия?


Йенс Шпан, Фридрих Мерц, Армин Лашет, Норберт Рьотген и карнавалът в Дюселдорф

За онези, които искат промяна на върха в ХДС, Фридрих Мерц е човекът.

Бившето протеже на председателя на Бундестага - Волфганг Шойбле - Фридрих веднъж загуби от Меркел битката за лидерството на партията след края на ерата "Хелмут Кол" в началото на новия век. След това до голяма степен изчезна от германската политика, използвайки времето да печели стабилно възнаграждение като част от борда на няколко големи компании и инвестиционни групи.

В края на 2018 г. той отново загуби лидерската надпревара в ХДС, този път срещу Крамп-Краненбауер.

Мерц е типичният консервативен кандидат, заявяващ позиции за ред и законност, свободен пазар и традиционни ценности.

В плановете му се предвижда християндемократите да направят завой надясно, за да парират до голяма степен възхода на AfD. Това обаче поражда някои притеснения сред по-умерените партийци, че подобен ход може да доведе до загуба на по-центристки настроените избиратели, на които Меркел толкова време разчиташе.

Безспорно силната му страна е неговият интелект - дори и противниците му признават острия му ум и детайлни познания за сложната политика на Германия. За сметка на това обаче той ще трябва да се справи и с голямата си слабост, вървяща често ръка за ръка с интелекта - собствената си арогантност. Както в партията, така и извън нея, Мерц е приет за всезнаещ и налагащ мнението си човек, който предпочита да говори вместо да слуша.

Той също така е вероятно да бъде атакуван заради свои позиции от миналото. Като например гласуването му от 1997 г. срещу криминализирането на изнасилвания вътре в брака или политиката му за налагане на културата на страната домакин на мигрантите, дошли в държавата.

Докато Мерц е популярен сред ядрото от гласоподавателите на ХДС, особено сред онези, които се противопоставят на политиките на Меркел за бежанците и се оплакват, че тя е преместила партията твърде вляво, той няма дълбока мрежа от поддръжници в самия партиен апарат. За да спечели, ще трябва да убеди функционерите, които гласуват на конгреса, че именно той е най-добрият шанс да удържат властта в Германия.

Ако Мерц е човекът на новото начало, то Армин Лашет - настоящият провинциален премиер на Северен Рейн-Вестфалия - е човекът, който би задържал сегашния центристки курс на партията.

Той е близък съюзник на канцлера Меркел и неин първоначален избор. През последните месеци, Меркел се застъпва сериозно за него, а след оставката на Крамп-Каренбаер, Лашет бързо стана фаворит на сегашното ръководство.

Общителен и широко харесван политик, Лашет съчетава умереността на Меркел с "народната" привлекателност за избирателите.

Самият той вече многократно заяви, че иска ХДС да остане "народна партия в центъра" и е готов да направи "каквото е необходимо", за да попречи на Мерц да промени посоката й на развитие.

Лашет твърди, че последните 15 години при Меркел са били сред най-проспериращите в германската история. Така че защо да се променя една доказано печеливша формула?

Именно тази му близост до Меркел поражда много притеснения сред част от електората на партията - липсата на реална промяна като нищо може да изпрати християндемократите по наклонената плоскост на загубата на електорат.

Истината обаче е, че с твърдата подкрепа на Меркел и на ХДС в Северен Рейн-Вестфалия - най-голямата германска провинция - Лашет ще бъде доста труден за побеждаване опонент.

Той се ползва и с подкрепата на здравния министър Йенс Шпан, завършил трети при последните избори за лидер в края на 2018 г. Въпреки поражението си тогава, 39-годишният Шпан, който има силни позиции сред по-консервативните кръгове на ХДС, се разглежда като силен кандидат за партийното водачество. Решението му да обедини усилията си с Лашет, вместо да се кандидатира отново сам (в замяна на позицията на зам.председател на партията) увеличава неимоверно шансовете на това ново дуо.

Това, което може да му изиграе лоша шега, е по-внимателният подход на германските медии към заявените от него позиции. Макар да минава за умерен центрист, той е сред изявените противници на гей браковете и на забрадките за мюсюлманките (поне тези под 14 години), което за по-либерално ориентираните германци в центъра може да бъде проблем.

Освен това вече отново се завъртяха в медиите негови предложения от 2014 г. ЕС да си сътрудничи с Башар Асад в борбата срещу "Ислямска държава", както и някои други изказвания, опасно много се доближаващи се до защита за действията на руския президент Владимир Путин - все неприемливи за конкретния електорат позиции.

За да дойдем и до третия кандидат - Норберт Рьотген - депутат в Бундестага, също с ясни центристки възгледи, той реално е по-старите функционери на ХДС.

Той израства в покрайнините на Бон и олицетворява основните ценности на старата германска република - трансатлантизмът, френско-германското партньорство и силно закрепване на Германия в ЕС. Това го прави и толкова привлекателен за онези партийци, които помнят времената преди Меркел.

Освен това Рьотген е "сигурният избор", при който сътресенията са най-малко вероятни. Освен това той има солидна подготовка и участие във властта, като дълго време беше министър при канцлера Меркел.

Именно тя обаче е неговият криптонит. Макар преди да беше неин фаворит, сега между двамата има доста проблеми.

През 2012 г. той беше водач на листата на ХДС в Северен Рейн-Вестафалия, но загуби изборите срещу кандидата на СДП. Меркел поиска оставката му от кабинета си след поражението, но той отказа да я даде сам. На това канцлерът отговори с публичното му унижение и последвало уволнение - факт, който и до днес разваля отношенията между двамата.

Друг негов минус е липсата на харизма. Макар да се показва като интелигентен, разумен и умел политик, на него му липсва "докосването", с което да мотивира и вдъхновява хората да излязат и да гласуват за него.

Затова и мнозина експерти определят шансовете му като сравнително малки. Все пак обаче той далеч не трябва да се подценява, особено като Мерц и Лашет влязат в остра борба един срещу друг, забравяйки за третия играч в надпреварата.

Изборът на лидер ще даде тон на бъдещето на една партия, която доминира германската политика, след като през 1949 г. беше създадена Федералната република след Втората световна война.

Как обаче ще изглежда това бъдеще, ще се разбере на 25 април, за когато са насрочени вътрешнопартийните избори.

Дотогава тримата кандидати ще влязат в напрегната игра, която може да им отвори пътя до върха на най-голямата европейска икономика.

Най-коментирани

Най-четените