Тънки атаки към САЩ и показване на мускули - речта на китайския президент Си Дзинпин по случай годишнината от Корейската война (1950-1953 г.) и дебаркирането на китайски войски на Корейския полуостров определено имаше ясно политическо послание за целия свят: "Няма да оставим никого да се отнася с пренебрежение към Китай и китайския народ!"
Си Дзинпин се обърна към китайците от Голямата зала на народа, за да изнесе една дълга реч, изобилстваща от препратки към бащата-основател на Китайската народна република Мао Дзъдун и насочена срещу всеки потенциален противник на страната.
Разбира се, САЩ не бяха назовани поименно, но никой не си прави илюзии, че китайският президент не визира именно Вашингтон в предупредителния тон на речта си.
И до днес Пекин нарича Корейската война "Войната за противодействие на американската агресия и в помощ на Корея", а Си се постара да наблегне на тази формулировка. В речта си той изтъкна предполагаемите актове на американска агресия спрямо Китай по време на Корейската война и подчерта твърдението, че превъзхождащата китайска армия е успяла да победи своя "легендарен" американски противник.
Настоящите отношения между Пекин и Вашингтон са в най-ниското си ниво от десетилетия от насам, на фона на поведената от президента Доналд Тръмп търговска война. Двете най-големи икономики в света са в сблъсък по въпроси, вариращи от търговията, технологичното съперничество и съперничеството в областта на сигурността до правата на човека и коронавируса.
Затова и думите на Си трябва да се разглеждат именно през призмата на това глобално противопоставяне между две сили с огромен обхват.
Президентът, който е и главнокомандващ на Китайската народноосвободителна армия, предупреди, че макар в цялата си политика Пекин да цели мир, той няма да отстъпи назад, ако бъде нападнат.
"Китайците искат да се знае, че ще отговорят на нашествениците на език, който разбират", заяви Си и допълни, цитирайки Мао: "Нека светът знае, че хората в Китай сега са организирани и не трябва да се подценяват".
Президентът заяви, че страната му никога няма да позволи да се подкопаят интересите на суверенитета, сигурността и развитието и че всеки акт на едностранност, монополизъм и тормоз няма да проработи, а ще доведе само до задънена улица.
Си призова да се ускори модернизацията на отбраната и въоръжените сили на страната, като ключова гаранция за сигурността и мира.
"Без силна армия не може да има силна родина. Трябва да ускорим модернизацията на националната отбрана и въоръжените сили и да трансформираме Китайската народна армия в напреднала военна сила от световна класа. За да поддържаме и развиваме социализма с китайски характер, в същото време трябва да насърчаваме развитието и сигурността на страната, просперитета и военната мощ на Китай", заяви той.
И макар да отдели такова внимание на модернизацията, президентът Си все пак наблегна на патриотичния тон, заявявайки че Китай е изоставал значително от САЩ по сила и мощ, но все пак е успял да победи американските войски във войната от 50-те.
Комунистите в Северната част на Корея влизат във война с Юга през 1950 г., като тогава Сеул получава подкрепата на силите на ООН, състоящи се предимно от американски войски.
Тогава на страната на комунистите се включват Китай и СССР. През октомври 1950 г. китайските войски преминават река Ялу на границата със Северна Корея, докато Москва осигуряват въздушно прикритие.
Корейската война завършва с примирие през 1953 г., а не с мирен договор, оставяйки полуострова технически в състояние на открит военен конфликт. Според много експерти единствено китайската намеса спасява Северна Корея от поражението във войната, а помощта на Пекин е жизненоважна в годините след това за просъществуването на новата държава.
Още Мао подчертава геополитическото значение на Северна Корея с думите "ако устните изчезнат и зъбите ще изчезнат", цитирани сега отново от Си Дзинпин.
"След трудни битки китайски и корейски войски победиха своите опоненти, разбивайки мита за непобедимостта на американската армия и принуждавайки нашествениците да подпишат споразумението за примирие на 27 юли 1953 г.", коментира още той.
Ши Инхонг, професор по международни отношения в китайския университет Renmin, каза, че Си изпраща съобщение, че Китай не иска война със САЩ, но не се страхува това да се случи.
"Посланието е много ясно: не искаме да водим война с вас, но ако за съжаление се стигне до такава, ще се борим и ще се бием докрай, дори ако сте суперсила номер едно в света", обяснява той.
Корейската война беше първият - и засега единствен - път, в който китайските и американските сили участват в мащабна директна военна конфронтация.
Междувременно по-рано тази седмица САЩ одобриха потенциалната продажба на оръжейни системи на Тайван на обща стойност 1,8 млрд. долара, с което разгневиха сериозно Пекин.
Властите там приемат Тайван за своя провинция, макар това да е държавата на старото ръководство на Китай отпреди комунистите. Съответно Пекин се е заклел да постави под контрол острова, дори и да трябва да приложи сила.
Междувременно Вашингтон се е задължил да предостави средства за защита на Тайван при евентуална китайска агресия.
