Едва ли има място на света, през което да минава повече информация във всеки един момент. Центърът за отбранително разузнаване Fusion, който бе открит през 2012 г. във военната авиобаза "Уайтън", близо до Кеймбридж, е единственият подобен орган, където персонал от целия алианс на т.нар. "Пет очи" (САЩ, Австралия, Великобритания, Канада и Нова Зеландия) денонощно наблюдава горещите точки в света.
Логото на британската разузнавателна агенция GCHQ виси над едно от бюрата. Тази на Американската агенция за разузнаване и отбраната над друго. В ситуация на криза мястото може да се напълни с до 1200 души, които да следят абсолютно всичко случващо се по света. Сега, в ситуацията на пандемия, нещата обаче са далеч по-просторни.
Това място е и решаващо за следващия "интегриран преглед", който правителството на Великобритания прави върху състоянието на армията на страната.
Става дума за една мащабна и широка преоценка за това дали политиките в отбраната, действията във външната политика и грижите за националната сигурност отговарят на заобикалящите заплахи. Такива британското правителство прави на всеки пет години.
Първият и основен въпрос в случая - макар да звучи просто - всъщност е доста комплексен - пред какви заплахи е изправена Великобритания.
А отговорът е неприятен. Според цялата цялата разузнавателна информация, идваща в "Уайтън" от подводници, сателити, източници на терен от горещи точки, доклади от социалните медии и т.н., светът се променя сериозно и сега на преден план се появяват нови опасности, на които военното дело от миналото едва ли може да отговори адекватно.
Според генерал-лейтенант Джим Хокенхъл, началник на военното разузнаване, първият нов проблем са все по-опасните, сложни и модерни оръжия. Той посочва като пример дълбоководните руски подводници, способни да прекъснат трансатлантически подводни кабели, безпилотни подводници с ядрено въоръжение, както и противосателитни снаряди - оръжия, част от които доскоро бяха част само от научнофантастичния арсенал.
Така например, по думите му, Русия в момента разширява границите на научното познание, като междувременно тества обхвата на международните договори с някои от акциите си и действията си. Паралелно с това регионални играчи като Иран и техните прокси сили като групировката "Хизбула" държат в ръцете си много усъвършенствани оръжия, които преди бяха достъпни само за най-големите военни сили. Така като цяло светът става по-опасен, макар и уж по-мирен.
Втората тенденция обаче е още по-притеснителна. Извън обхвата на тези нови оръжия, изменя се и самият начин за водене на война. Макар Русия да е класирана като най-голямата военна заплаха за Европа, Китай все повече се очертава като проблем, който не може да бъде заобиколен.
"В момента Китай представлява най-голямата заплаха за световния ред, тъй като Пекин се опитва да да наложи китайски стандарти и норми и използва своята икономическа мощ за придобиване на влияние и за подривни цели", коментира генералът.
Подобни думи от устата на британски висш военен спрямо Китай до съвсем скоро биха били нещо немислимо, но покрай решението на правителството в Лондон през юли да забрани на китайската технологична компания Huawei да участва в инсталирането на британските 5G мобилни мрежи, подобни изказвания просто отразяват една втвърдяваща се позиция спрямо Пекин.
Ако преди 10-20 години Великобритания не би се притеснявала особено за Китай, най-малкото заради огромното географско разстояние между двете страни, днес това разстояние не е от значение. С наличието на антисателитни оръжия, кибератаки, поръчкови убийства, въвеждането на изкуствен интелект за нуждите на пропагандата и т.н., границите - такива, каквито ги познаваме - вече не са от особено значение. А когато в това уравнение се намесят и икономическите сили, нещата съвсем загрубяват.
Военноморският флот на Китай е може би най-големият в света към момента и сблъсъците му със западни държави или дори навлизането в европейски води е неизбежно. А Пекин вече разполага с кораби от клас Renhai, които ген. Хокенхъл определя като "най-добрите разрушители на всеки флот". Те са способни да изстрелват ракети по цели във въздуха, на сушата и в морето. Китайските оръжия "бързо разяждат военните предимства на Запада", добавя той.
И все пак военното разузнаване вече не може да се задоволи само с преброяване на бойните кораби и ракетите на противниците си.
Изисква се вече много повече, просто за да си в час с това какво правят те. А едно подобно адаптиране към новата ситуация се нуждае от това да се изостави и обичайния бинарен поглед към мира и войната.
Вместо да влизат в конфликти по традиционни начини, много държави все по-често подхождат към тях през това, което експертите наричат "действия в сивата зона" - акции под прага на открития конфликти, при които традиционните методи за реакция губят всякаква реципрочност.
Това включва познати подмолни ходове като използване на дезинформация или организиране на политически убийства, но може да означава и включването на повече силови намеси на терен, просто чрез наемници.
Бен Уолъс, министър на отбраната на Великобритания, посочва като ключов пример "Вагнер" - известната вече руската наемническа компания, от която Кремъл се стреми всячески да се разграничи, но на практика контролира почти директно. Войниците от групата участват в поне няколко активни военни конфликта в момента, а Москва ги използва да налагат руските интереси там, където официалната руска армия би предизвикала скандал и нарушаване на международни договори.
Именно изоставането от този нов подход не само към войната, но и към външната политика като цяло, се превръща за проблем за държавите от Запада - голяма част от тях просто все още не могат да се адаптират към новите заплахи, идващи от сивата зона.
Евентуални смътни провокации, като поръчково убийството, едва ли оправдават изпращането на танкове срещу държавата враг, но изискват и реципрочен отговор. Въпросът обаче е какъв да бъде той?
Тази липса на решителност и на реципрочност може да позволи на "враговете" да станат много по-смели в своите действия, посявайки след себе си страх и дезинформация или дори - откъсвайки парчета земя, които да присъединят към собствената си територия (както показа примерът в Украйна).
Извън използването на специални части, повечето западни армии са свикнали с ясното разделение между мир и война. В днешно време обаче вече съществуват групи като Отряд 29155 към ГРУ (който според журналистически разследвания е отговорен за опита за отравяне на бившия шпионин Сергей Скрипал и българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев) или китайската компания Zhenhua Data, събирала огромни масиви от лични данни за над 2 млн. души, включително политици и дипломати. А подобно поведение излиза извън обичайните рамки на война и мир.
Въпросът е какво означава за въоръжените сили на Великобритания тази нова оценка на политиките за отбраната? На 14 септември министър Уолъс и началникът на отбранителния щаб на Великобритания генерал сър Ник Картър отбелязаха, че на британската армия ѝ предстои "значителна промяна във военната философия".
По думите на министъра на отбраната в бъдещето на въоръжените сили малко по малко ще бъде изоставена идеята за големия размер на армията и възможността за масово мобилизиране на сили за сметка на много по-голяма скорост на реакция спрямо събитията, готовност за действие и устойчивост на удари.
Това означава и търсене на все по-голяма адекватност спрямо новите бойни полета и места за надпревара - космоса, кибрепространството и океаните.
Уолъс е от хората, които яростно критикуват "сантименталната привързаност" на Великобритания към статичната, фокусирана върху "добрата бронираност" структура на армията, както и на прекаления фокус върху Европа. За него британските въоръжени сили трябва да се разгърнат далеч по-мащабно, включително с учения по целия свят. Съответно и той се застъпва за по-добре оборудвани сили за по-леки задачи с глобален обхват.
Плащането на всичко това ще изисква съкращения - както в общия персонал, така и в тежкото оборудване като бронирани машини и дори бойни самолети. За сметка на това трябва да се заложи на добро екипиране на армията и повишаването на бойния ѝ капацитет.
Това вече се наблюдава сред кралските морски пехотинци, които разработват своите стратегии за бъдещо развитие, в които се включва това малки части да бъдат разполагани по целия свят при висока бойна готовност.
Все по-голяма ще е ролята на киберсигурността във военното дело, тъй като огромна част от заплахите на сивата зона ще идват оттам. Това означава, че в един момент да разполагаш със способни експерти в тази сфера ще е също толкова ценно, колкото да разполагаш и с модерни танкове. Просто бойните полета се изместват в други посоки.
Съответно и държавите трябва да се научат да мислят така, че да са адекватни на новата реалност. Руската инвазия в Украйна показа как стоят нещата в днешно време вече. Гражданската война в Либия затвърждава урока - използване на наемници, които да вършат мръсната работа на държавите, използване на високотехнологични оръжия като дронове, информационна война и кибератаки, които да отслабват противника.
И Великобритания сега трябва да се отърси от мисленето на миналото, за да може да се защити от заплахите на бъдещето. Това обаче може да не се отрази добре на консервативните гласоподаватели, които харесват данъците си ниски, а флота си - доволно голям.
