Миналата седмица китайският посланик във Филипините Жао Жинхуа предаде 3000 полуавтоматични пушки на Манила по време на церемония в главния щаб на филипинската армия.
В края на юни Пекин предложи на архипелага доставки на оръжия на стойност 7,3 милиона долара. Полицията и армията ще ги използват, за да се сражават с мюсюлманските бунтовници както и в борбата с дрогата, в която вече са загинали повече от 13 000 души.
Това е само върхът на айсберга.
“Китай вече е един от петте най-големите износители на оръжия в света, като пред него са единствено САЩ, Русия и Франция”, отбелязва Симон Веземан от Стохолмския институт за международни изследвания на мира, който е правил анализ по този въпрос.
Между 2011 и 2015 г. Китай доставя военно оборудване на 37 държави като 75% от този износ е за Азия или Океания.
Пакистан получава най-голям дял от тези оръжия (35%), следван от Бангладеш (20%) и Бирма (16%).
Отскоро Пекин има още нови клиенти: тайландската армия се сдоби с първата си доставка от 28 китайски танка през октомври. Поръчани са и подводници и пехотни транспортни средства. Явно доскорошните врагове са станали търговски партньори.
Миналият ноември Малайзия купи четири патрулни кораба, на стойност 277 милиона долара.
Индонезия, Шри Ланка, Камбоджа и Лаос също са клиенти на китайската военна индустрия, която бележи забележителен растеж през последните години.
“Одобрените от Пекин инвестиции в тази област са се увеличили от 21 милиарда долара през 1988 г. до 215 милиарда през 2015 г., което прави страната втория най-голям инвеститор в оръжейната индустрия след САЩ”, отбелязва Веземан.
“В технологичен план оръжията им са вече в същата категория като тези на американците или руснаците”, допълва той.
Пекин няма затруднения при търсенето на клиенти. Китайските оръжия са евтини, а покупката им често води и до трансфер на технологии или заеми.
Китайски боен дрон струва около 1 милион долара, което е четири пъти по-евтино от американския му еквивалент.
Оръжията също така се доставят без условия за употребата им.
Ако Манила посреща толкова охотно китайските полуавтоматични пушки, това е и защото американският Конгрес отказа да продава оръжия на Филипините, тъй като се опасяваше, че те ще се използват за нарушаване на правата на филипинците.
Нещо повече - покупката на оръжие от Пекин гарантира китайска подкрепа в случай на избухване на конфликт. Камбоджа, Лаос и Бирма, които са дълбоко изолирани в дипломатически план, определено се възползват от този факт.
“САЩ пренебрегнаха Азия в последните години, защото бяха обременени с войните в Афганистан и Ирак”, отбелязва Колин Ко от школата за международни изследвания “С. Раджаратнам” в Сингапур. “Това създаде вакуум, който Китай запълни с лекота”, пояснява той.
Пекин също има изгода от тази ситуация.
В Югоизточна Азия Китай търси съюзници, които да подкрепят териториалните му претенции в Южнокитайско море.
Най-показна е промяната на позицията на Филипините, които след като отхвърляха претенциите на Китай по отношение на поредица от оспорвани острови пред международния съд в Хага, сега изглежда са готови да забравят всичко в замяна на китайското оръжие.
“В Южна Азия продажбата на оръжия на Пакистан, Бангладеш, Бирма и Шри Ланка е позволила на Пекин да засили влиянието си в “задния двор” на Индия”, допълва Ко. “Индия в момента е изцяло заобиколена от военни съюзници на своя голям съперник”, обобщава той.
