Когато в събота излезе новината, че четирите деца от Колумбия са намерени живи, след като са прекарали 40 дни сами в джунглата, оцеляването им звучеше като същинско чудо.
Регионът, в който те се губят след катастрофата от 1 май тази година, в която загинаха майка им, пилотът на машината и един от местните лидери на племето Хуитото, към което принадлежат децата, е описван като крайно недружелюбен.
Растителността там е изключително гъста и пречи да се вижда каквото и да е от въздуха при търсене, пълно е с комари, неприятни насекоми, отровни змии и хищници като ягуари, дебнещи за плячка. Много от зреещите там плодове са отровни, а за капак на всичко се смята, че мястото е обитавано от войници на наркокартелите.
Въпреки това 13-годишната Лесли Якобомбер Мукутуи, 9-годишната Солейни Якобомбайр Мукутуи, 4-годишният Тиен Ранок Мукутуи и бебето Кристин Ранок Мукутуи успяват да оцелеят в тази неприветлива среда цели 40 дни.
След самолетната катастрофа спасителните екипи се притесняват, че децата също са загинали при сблъсъка със земята, но открити следи в калта, както и огризки от диви плодове дават надежда, че четирите деца са оцелели, но са напуснали мястото на катастрофата в търсене на средства за оцеляване.
Според разказа на самите деца, предаден впоследствие от баща им Мануел Ранок, майката е оцеляла няколко дни след сблъсъка. Именно тя им е казала да се махнат от мястото, след като са приключили хранителните им запаси.
Именно това е най-големият късмет за четирите деца. На борда на самолета те намират храна - три килограма фарина - грубо брашно от маниока, обикновено използвано от местните племена в района на Амазонка. Тази храна им стига за първите дни, за да оцелеят и да се спасят от глада.
Това, което им помага впоследствие, е наученото от уроците за джунглата, които семейството им е предало още от ранна възраст.
Хората от племето Хуитото се учат на лов, риболов и събиране на ядливи плодове, треви и корени още от ранна възраст. Пред репортери дядото на четирите деца - Фиденсио Валенсия - обяснява, че двете по-големи момичета - Лесли и Солейни, са били наистина добре запознати с джунглата и с това как да оцелеят в нея.
По думите на тяхната леля - Дамарис Мукутуй, семейството редовно предавало уроци на децата чрез "игри за оцеляване", карайки ги да запомнят какво може да се яде в джунглата и какво в никакъв случай не трябва да се пипа, как да си намерят годна за пиене вода и т.н.
Дамарис също споделя, че 13-годишната Лесли знае много добре как трябва да се грижи за най-малката си сестричка - Кристин.
Благодарение на тези си натрупани знания децата успяват да се ориентират към дървото авичур, което има плодове, подобни на маракуя, които им помагат да се изхранват, докато ги намират спасителите.
Според експерти по това време на годината множество плодове в джунглата са вече достатъчно узрели, че да може човек да се храни с тях, но е необходимо познание за това кои от тези плодове са ядливи, защото много могат да доведат до тежки натравяния.
Докато издирването продължава, властите в Богота бяха поставени под натиск заради липсата на резултати. Спасителните екипи включват близо 150 войници от колумбийската армия, както и още 200 доброволци от местни групи, заедно с няколко кучета търсачи.
Властите пуснаха 10 000 листовки със съвети за оцеляване, написани на испански и на местния език хуитото, а от хеликоптери се пускат на високоговорители съобщения от баба им, в които тя ги успокоява, че идват спасители.
Въпреки това децата така и не разбират за нищо от това. На няколко пъти спасителните екипи стигат съвсем близо до децата - на по-малко от 50 метра от тях дори в един момент, но въпреки това се разминават, обяснява командващият издирването генерал Педро Санчес.
По времето, когато децата биват открити, спасителите вече са покрили район от над 300 квадратни километра.
"Това не беше търсене на игла в купа сено, това беше да търсиш една малка бълха в огромен килим, тъй като те не спираха да се движат", казва пред журналисти ген. Санчес, обяснявайки защо спасителната операция не е постигнала толкова време резултат.
Когато в крайна сметка едно от кучетата хваща следата им и в петък вечерта ги намира, те са силно дехидратирани, гладни, но в добро състояние.
Първите думи на 13-годишната Лесли, когато войниците пристигат при тях, са "Гладна съм." Брат ѝ Тиен пък съобщава с извиняващ се глас, че майка им е починала.
Видео, разпространено от министерството на отбраната на Колумбия, показва как децата са качени в хеликоптер в тъмното над високите дървета. Те са откарани със самолет до столицата на страната Богота, където линейки са ги откарали в болница за по-нататъшно медицинско лечение.
В момента вече те малко по малко се възстановяват, като според лекарите скоро ще бъдат захранени достатъчно, за да могат да консумират отново нормална храна.
Семейство Мукутуи благодари на армията за това, че е продължила толкова дълго време издирването въпреки ниските шансове за оцеляване, и призоваха правителството да върне децата у дома възможно най-скоро.
"Никога не съм губила надежда, винаги съм подкрепяла търсенето. Чувствам се много щастлива, благодаря на президента Петро и моите сънародници, които преминаха през толкова много трудности", казва тяхната баба пред държавните медии.
Президентът Густаво Петро, който отнесе сериозни критики, след като неговият офис публикува лъжлив туит, че децата са открити седмица и половина преди реалното им откриване, също приветства усилията на армията и доброволците, посочвайки че съвместните им усилия са истински символ за пътя към мира - сътрудничество между централната власт и местните племена.
Той запази специални похвали за четирите деца и връзката им с околната среда.
"Те са деца на джунглата, а сега са и деца на Колумбия. Ако въобще има деца, които да са добре подготвени да се справят с подобно изпитание, това са децата Мукутуи", каза той.
И макар в дълбоко католическата Колумбия наричат спасяването на децата "Божие чудо", експертът по местните култури проф. Алекс Руфино коментира, че истинската история се крие в "духовна връзка с природата", която малките са поддържали.
"Джунглата е не само растения, тя има древни енергии, с които местните се свързват, възприемат и си помагат взаимно", казва той, цитиран от "Би Би Си".
"Трудно е да се разбере това, знам, но това е добра възможност за обществото, за хората, да научат за различните светогледи, които съществуват по тези места", казва той.
Според него майката на четирите деца, загубила живота си по време на инцидента, със сигурност е бдяла над отрочетата си, защитавайки ги от големите опасности на джунглата.
"Едва сега, когато те са спасени, тя ще може да си почине", коментира още той.
