От всички държави на планетата само една произвежда достатъчно храна, за да се самоизхранва.
Или поне това показват резултатите от проучване върху 186 страни, публикувано в списание Nature food.
Според него тази страна е малката държава в Южна Америка Гаяна. Единствено тя може да изхранва населението си без необходимост да внася каквито и да било храни.
Гаяна има население от под 1 млн. души и огромна част от територията ѝ е тропическа гора. Може обаче да се похвали с богати залежи на нефт и злато.
••• Точно с достатъчно храна не може да се похвали друга страна от региона:
Проучването се базира на седем основни хранителни групи - плодове, зеленчуци, млечни продукти, риба, месо, растителни протеини и основни въглехидратни храни като ориз и пшеница.
Изследователите са установили, че в световен мащаб 65% от държавите имат свръхпроизводство на месо и млечни продукти в сравнение с нуждите на населението си.
Гаяна се оказва единствената, която произвежда достатъчно за изхранва гражданите си във всички основни хранителни групи.
Китай и Виетнам също са близо и са в състояние да отглеждат достатъчно продукция в 6 от 7-те групи.
Само една от 7 държави пък е в състояние да се самоосигурява в пет или повече от основните хранителни категории.
В световен мащаб има недостиг на производството на богати на хранителни вещества растения, или т.нар. растителни протеини. Това са предимно бобови култури като боб, леща и нахут, както и ядки. Под половината страни, включени в проучването произвеждат количества, достатъчни да покрият нуждите на населението си.
Едва 24 на сто пък отглеждат достатъчно зеленчуци.
Според данните България произвежда сама 3 от 7-те групи - мляко, месо и основни въглехидрати.
По континенти Европа и Южна Америка са най-близо до самоизхранването. Малките островни нации, страните от Арабския полуостров и тези с ниски доходи е най-вероятно да разчитат на внос на храни.
Афганистан, Обединените арабски емирства, Иран, Макао, Катар и Йемен не произвеждат достатъчно от нито една от хранителните групи, за да могат да покриват собствените си нужди.
"Ниското задоволяване на собствените нужди не е лошо само по себе си", коментира пред "Би Би Си" Йонас Стел от университета в Гьотинген и един от авторите на проучването. "Има логични и често основателни причини една страна да не произвежда множеството храни, от които се нуждае", допълва той.
Например това са страни, в които може да не вали достатъчно дъжд, почвата да не е достатъчно плодородна или да има подходящи температури. И съответно е по-изгодно да се внасят храни, отколкото да се отглеждат.
••• Някои опитват това:
Но все пак ниските нива на самодостатъчност могат да намалят способността на една страна да реагира на проблеми при доставките на храни в световен мащаб - като войни, суши или забрани за износ.
При проучването са изследвани 186 страни от общо 195 държави на света.
Специалисти от университетите в Гьотинтен, Германия и от университета в Единбург, Великобритания, са изчислили колко храна от 7-те групи произвежда всяка от тях според данните на Световната организация по прехрана и земеделие. След това са сравнили данните с броя на населението и изискванията за хранителен прием според т.нар. Диета за добър живот на Световния фонд за природа.
Тази диета предполага прием на повече растителен протеин, зеленчуци и пълнозърнести храни и по-малко мазни, солени и сладки храни.
