Домашна прислужница срещу едно от най-богатите семейства в Сингапур - приключилото наскоро дело срещу индонезийката Парти Лияни, обвинена, че е откраднала дрехи и вещи от бившите си работодатели, предизвика сериозно социално недоволство в богатата държава, както и съмнения за справедливостта на правосъдната система в страната.
Работодател на Лияни е Лу Мун Леонг. Той е председател на някои от най-големите компании в Сингапур, като консултантската Surbana Jurong и Changi Airport Group, обслужваща едно от най-натоварените летища в света.
След като богатото семейство я обвинява в кражба, в Сингапур започва дело, което ще се превърне в шумен скандал. Те я докладват на полицията и скоро това се превръща в шумно съдебно дело, което обхваща цялата страна с обвиненията за кражба на луксозни чанти, неработещ DVD плейър и дори претенции за cross-dressing (обличане на дрехи, типични по-скоро за другия пол).
По-рано този месец, след четиригодишна съдебна битка, Лияни беше окончателно оправдана. Нека проследим хронологията на събитията и как се стигна до скандалното дело.
Като един от най-скъпите и модерни хъбове за бизнес Сингапур използва сериозно количество домашни прислужници от близките страни - Индонезия, Виетнам, Филипините и т.н. Парти Лияни е една от стотиците хиляди жени, които пристига там с желанието да изкара пари и да помага на семейството си.
От 2007 г. индонезийката започва работа за семейство Лу. Тя е наета да чисти семейния дом на Лу, срещу което получава възнаграждение от 600 щатски долара на месец.
До 2016 г. в дома на бизнесмена живее и неговият син Карл Лу, който след тази година обаче решава да се изнесе в собствено жилище. Тогава реално и започват проблемите между семейство Лу и домашната им прислужница.
Според документите по делото тя на няколко пъти е била помолена освен дома на Лу Мун Леонг да почисти и офиса му, както и дома на сина му - нещо, което е в пряко нарушение на местните трудови разпоредби. Самата Лияни недоволства от новите си задължения, което в крайна сметка води до това тя да бъде уволнена.
Работодателите ѝ съобщават, че има два часа да събере вещите си и да напусне дома им, като е направена уговорката, че вещите ѝ ще бъдат върнати обратно в дома ѝ в Индонезия.
Докато събира багажа си, тя заплашва да докладва семейството на властите в Сингапур, че са ѝ били вменени повече задължения от предвидените в договора ѝ.
Богатото семейство обаче я изпреварва. Лу подават жалба в полицията, че в багажа на домашната помощница са открити откраднати вещи на обща стойност 25 000 щатски долара (34 000 сингапурски долара). Сред тях са значително количество женски дрехи, луксозни чанти, DVD плеър, дизайнерски часовник Gerald Genta, два IPhone-a и др.
Така, когато Лияни след няколко седмици се връща от родината си в Сингапур, за да си търси нова работа, още с пристигането си е арестувана. Като обект на наказателно производство, тя няма право да работи, а докато тече делото остава в приют за работници мигранти, на който разчита и за финансова помощ.
Maid accused of theft, then acquitted: DVD player faulty, CAG chief Liew Mun Leong couldn't give details on 'stolen' bags https://t.co/Zaa7r2gode Very disheartening to read such shameful acts by such prominent senior executive management making such untrue and fabricated stories.
— Robin Seng Kok Liang (@robbieseng) September 17, 2020
В своя защита казва, че част от цитираните вещи са нейни, други били изхвърлени и тя е намерила и прибрала, а една част от тях никога не е опаковала в багажа си.
През 2019 г. окръжен съд я призна за виновна и ѝ отсъжда 2 години и 2 месеца затвор. Тя обжалва и делото се проточва до септември 2020 г., когато Върховният съд на Сингапур я оправдава напълно.
Съдията по делото се усъмнява в мотивите на семейство Лу да отправят обвиненията срещу бившата си служителка, както и в начина, по който са водени разследването и делото от страна на полицията, прокуратурата и Окръжния съд.
Според Върховния съд семейство Лу е докладвало домашната помощница, за да я спре от това тя да подаде жалба срещу тях, задето са я изпращали в разрез с подписания договор да чисти още едно жилище.
Освен това много от вещите, за които се твърди, че са откраднати, всъщност били вече повредени или счупени. Прокурорите по делото признават, че са знаели това, но са премълчали, което според съдията е "техника на ловкост... която е във вреда на обвиняемата".
Поставени под въпрос са и свидетелските показания на Карл Лу, който твърди, че сред откраднатите вещи имало и "розов нож", купен от Великобритания през 2002 г. Той обаче е с модерен дизайн, който не предполага производството му през цитираната година.
Друг любопитен и спорен момент са твърденията на Карл Лу, че част от женските дрехи в багажа на индонезийката са били негови. По думите му той обичал да се облича като жена.
За съдията обаче подобно твърдение звучи "невероятно", особено покрай невъзможността му да разпознае кои точно от дрехите са негови и кои е носил сам.
Пропуските по делото на първа инстанция не свършват дотук. Полицията е претърсила местопрестъплението едва пет седмици след жалбата от семейство Лу. На домашната помощница не бил осигурен и адекватен превод. Тя говори индонезийски, но вместо това получила преводач, който говори малайски - също език, който се говори в Индонезия, но който Лияни не владее добре.
Оправдателната присъда предизвиква вълнения сред обществото в Сингапур, като мнозина отправят възмущението си спрямо богатото семейство.
Страната като цяло е известна с редица случаи на тормоз над наемен домашен персонал, а сегашната история на Лияни се приема като тревожен сигнал за отношението, което елитите в страната имат към правилата и законите.
Същевременно присъдата от първата инстанция и всички дупки по делото разклащат вярата в справедливостта и безпристрастността на съдебната система у мнозина.
Случаят показва нуждата от преразглеждане на работата на полицията и прокуратурата. Тревогата идва от това, че богатото и влиятелно семейство заблуждава полицията и Окръжния съд с неверни твърдения и се повдига въпросът дали изобщо е имало адекватно разследване на по-долна инстанция.
Журналисти и анализатори коментират, че системата трябва да докаже "дали елитът не поставя своите интереси над тези на обществото" и дали не става дума за "разпад в моралната система".
Отделно се повдига въпросът за достъпа на работниците мигранти до правосъдие. В случая с камериерката тя успява да остане в Сингапур и да се бори четири години, благодарение на неправителствена организация - Home, и адвокат, който я защитава про боно.
Макар в Сингапур за работниците мигранти да са осигурени начини за достъп до правна помощ, често работещият мигрант издържа цялото си семейство и не са малко онези, които не могат да си позволят да останат без доходи с месеци или години.
След общественото недоволство и настроенията срещу елита, които делото повдига в Сингапурл, бизнесменът Лу Мун Леонг се оттегли от постовете си на председател в престижни компании. Той казва в свое изявление, че "уважава" решението на Върховния съд и вярва на правната система на страната.
Синът му Карл Лу отказва да даде коментар след оправдателната присъда.
Що се отнася до Парти Лияни, тя се прибира у дома. Твърди, че е простила на работодателите си. Остава ѝ надеждата, че след целия този шум нито те, нито други богаташки семейства ще постъпват така със своя персонал.
