Заплахата за забрана на розовите домати, ракията и шкембе чорбата под диктата на ЕС, с която живяхме преди няколко години, е бял кахър в сравнение с ужасиите от евроскептицизъм, на които беше подложена британската публика още от началото на 90-те години на миналия век.
При това успешно. Премиерът на Великобритания Борис Джонсън може да изглежда като пародиен образ, вдъхновен от сериала "Да, г-н министър", но, както се казва, всички прилики с действащи лица са неслучайни.
Този човек наистина се издигна от дъното на журналистиката до офиса на "Даунинг стрийт" 10 с гръм и трясък.
"Да си журналист е страхотна професия, проблемът е, че понякога се оказва, че обиждаш и атакуваш хората", обясни миналата година тънкостите на занаята пред ученици в Лондон един от най-прочутите му съвременни майстори - премиерът на Великобритания Борис Джонсън.
"Не че искаш да го правиш, но си критичен и може би понякога се чувстваш малко виновен, защото не си се поставил на мястото на този, когото критикуваш. Затова и реших да се откажа", допълни лидерът на Консерваторите.
Истината е, че когато става въпрос за журналистическа етика, Джонсън може би не е най-точният пример. Професионалните му подвизи като кореспондент, журналист и колумнист са много и твърде често далеч от стандартите в професията, меко казано.
Още стартът в професията на възпитаника на Итън и Оксфорд Александър Борис де Пфефел Джонсън е особено знаков.
През 1987 г. той започва стаж в "Таймс". Неговата първа статия е посветена на археологически разкопки на замъка на крал Едуард Втори, но заради нея той директно е уволнен. Оказва се, че в материала има напълно измислен цитат, който Джонсън си измислил и приписал на историк, който му е кръстник.
Той обаче не губи време и се озовава назначен като кореспондент на "Дейли Телеграф" в Брюксел, където задачата му е да следи работата на Европейската комисия. Именно там Борис успява да даде ново измерение на понятието "евроскептицизъм".
Джонсън отразява ЕК по начин, който кара неговият колега от френския "Либерасион" Жан Катрмер да заяви, че мотото на бъдещия британски премиер е: "Никога не оставяй фактите да пречат на хубавата история".
Или казано с други думи, и като корепсондент Борис Джонсън продължава често да си измисля някои факти в статиите си, но поне може да се похвали с богато въображение.
Така например, от Брюксел той съобщава на британците, че "Главната квартира на ЕС ще бъде взривена". В материала, публикуван в "Дейли Телеграф" през 1990 г., той твърди, че Берлемон - сградата на Европейската комисия, ще бъде разрушена с контролирани взривове заради опасения, че за строителството ѝ е използван азбест. Което е очевидно невярно, тъй като сградата си стои и до днес.
Друг бисер от ранния репортер БоДжо е статията "Европа напредва в плановете да забрани чипса с вкус на коктейл от скариди" - което, трябва да признаем, е доста по-изобретателно от забрана на ракията или шкембе чорбата.
Няма как да не бъде отбелязана и дописката "Италия се проваля с мерките на кондомите", в която се твърди, че "бюрократите от Брюксел показват легендарния си усет към детайла, отхвърляйки нови спецификации за размерите на кондомите". Според него това е било по молба италианската каучукова индустрия за по-малка минимална широчина, което оставя "егото на италианците наранено".
С това може да се мери единствено информацията, че ЕС ще нареди на жените да върнат за рециклиране старите си секс играчки или новината, според която банкнотите евро правят хората импотентни, а монетите ги разболяват.
Има я, естествено, и класическата драма с формата на краставиците (което в първите години на членството ни в ЕС се превърна в популярен мит), само че в "Дейли Телеграф" проблемът засяга не краставици, а извивката на бананите.
С всички тези гръмки, но заобикалящи истината публикации Джонсън успява да вдъхне още през 90-те нова сила на традиционните във Великобритания антиевропейски настроения. Нещо, което около 20 години по-късно шокира половин Великобритания и цяла Европа - Брекзит.
През последното десетилетие на XX век като журналист Борис полага основите са нов тип евроскептизицъм - шумен, шарен и причудлив, но също така и силно привлекателен за много хора, особено сред радикално настроените избиратели от крайната десница.
Подвизите на журналиста Джонсън обаче тепърва започват, когато се връща в родната си Великобритания. Там продължава да работи за "Дейли Телеграф", където е повишен в помощник редактор и главен политически коментатор, а по-късно получава и колона във в. "Спектейтър".
Именно там през 1995 г. той коментира, че е "скандално как женените двойки трябва да плащат за "самотни майки", които искат да раждат независимо от мъжете си". А за децата им пише, че са "зле отгледани, игнорирани, агресивни и извънбрачни деца, които на теория ще плащат пенсиите ни".
Три години по-късно Джонсън споделя мнението си за хомосексуалните мъже, а перото му отсича: "Безделници с изрязани потници", успявайки да си навлече гнева на ЛГБТ общността в страната по онова време.
Но това не пречи на кариерата му. Идеята за "Тефлоновия Борис", когото скандалите не спират, датира още от времето му на журналист, тъй като той успява да се забърка в множество скандали.
Един от най-гръмките от тях е от 90-те. В медиите изтича запис, на който неговият приятел - бизнесменът Дариус Гупи, го моли за помощ, тъй като таблоидът News of the World разследва застрахователни измами, в които Гупи е замесен.
Бизнесменът иска от Джонсън да му намери адреса на журналиста, който работи по разследването, за му прати хора, които да го пребият за сплашване. Борис дава адреса, макар че споделя, че се опасява да не бъде свързан с атаката.
Когато гръмва скандалът, той твърди, че реално не е изпълнил молбата на Гупи. Въпреки това обаче гневните реакции утихват, а името на Джонсън остава достатъчно сухо, че той да се пробва и в политиката. Първите му два опита - да стане евродепутат, а след това и депутат в британския парламент, датират от средата на 90-те и са неуспешни, но той не се отказва.
Това, което обаче носи му национална слава, е работата му за сатиричното шоу Have I Got News For You на Би Би Си, с което дори стига до номинация за награда БАФТА. През годините след това следват участия и в други предавания, включително и Top Gear, но този първи тласък в работата с британската обществена телевизия го изстрелва във "Висшата лига".
Така с настъпването на новия век той все пак успява да навлезе в политиката - първо през 2001 г. като депутат, а след това през 2008 г. и като кмет на Лондон от торите. През това той продължава да списва колонката си за "Спектейтър", а вестникът се превръща в удобно място за отправяне на атаки и нападки към различни групи от хора, които са му несимпатични.
Така например Джонсън пише в една своя статия, че жените, които носят бурки "избират да се разхождат наоколо, изглеждайки като кутии за писма" или "банкови обирджии".
"Ако избирателка дойде в приемната ми с покрито лице, ще се чувствам напълно в правото си да я помоля да махне това от лицето си, за да можем да говорим нормално", допълва той в свой коментар, посветен на традиционното мюсюлманско облекло.
През 2007 г. Джонсън споделя мнението си за Хилъри Клинтън и пише, че тя представлява всичко, срещу което той се бори в политиката - желание за увеличение на данъците и национализации, но и нищо не одобряваща политическа коректност.
"Тя има боядисана руса коса, нацупени устни и стоманен, ококорен поглед като садистична сестра в психиатрия", изказва се тогава Борис.
В даден момент от журналистическата си кариера настоящият премиер пише и ревюта за коли в списание GQ. Докато тества колите, той успява да получи куп глоби за неправилно паркиране.
Тъмнокожите няма как да останат незабелязани. През 2002 г. в "Телеграф" Джонсън коментира посещение на тогавашния премиер Тони Блеър в Африка. Той споменава "динени усмивки" и описва африканците като "пиканини", което на жаргон е обида към чернокожи деца.
За последното Джонсън дори се извинява публично и казва, че коментарът е изваден от контекста.
В годината на референдума за Брекзит - доста натоварена за Джонсън, той сравнява ЕС с нацистите. Идеята му е, че в последните 2000 години всички опити за възраждане на златната епоха на Римската империя се провалят.
"Наполеон, Хитлер, различни хора са опитали, и това завършва трагично. ЕС е опит да се направи същото, но с други методи", пише в колонката си Борис, вече едно от големите лица на Консервативната партия.
Напук на всичко той успява - първо с кампанията за Брекзит, която убеждава британците да излязат от Европейския съюз, а след това и с вътрешната борба в Консервативната партия, където с достатъчно хитрост и обичайни за него тактики успява да измести Тереза Мей като партиен лидер и премиер.
Оттогава насам той вече напълно е преминал до другата страна на барикадата, изоставяйки журналистическата си кариера. И като всеки политик, се дразни на негативни коментари за себе си. Интересно, как ли би реагирал, ако прочете за себе си нещо, писано от Борис Джонсън?
