След дълъг период на политически сътресения в средата на миналата седмица италианският министър-председател Марио Драги подаде оставка, изпращайки страната си по пътя на предсрочни парламентарни избори през есента.
Бившият шеф на Европейската централна банка изкара на поста само година и половина, което всъщност е значително повече, в сравнение с немалко негови предшественици от последните години.
Състоянието на политическа турбулентност съвсем не е нещо необичайно за Италия - даже напротив - това е почти нормално положение за политическата картина на Ботуша. Текущата криза обаче се случва в особено деликатен момент не само за страната, но и за Европа като цяло.
Като една от водещите сили в Европейския съюз, наред с Германия и Франция, Италия има важна роля в икономическото възстановяване след тежките последствия от глобалната COVID-19 пандемия, както и по отношение на възможността за единен европейски отговор на руската агресия в Украйна.
Именно тези две предизвикателства имат решаващо значение за текущата политическа криза, а продължаващата нестабилност в страната ще оказва още дълго време негативно влияние в Европа.
Самият Драги излезе на преден през януари 2021 г. като една компромисна фигура начело на правителство на националното единство след краха на двата поредни кабинета на Джузепе Конте. По-малко от три години преди това популисткото движение "Пет звезди" спечели парламентарните избори и като следствие от това се състави коалиционно правителство с крайнодесните евроскептици от "Лигата" на Матео Салвини.
Самото коалиционно споразумение тогава включваше назначаването на няколко независими фигури на министерски места, включително и Конте, който също е независим, но през август 2021 г. е избран за председател на "Пет звезди".
По това време той вече е начело на втория кабинет, тъй като година по-рано коалицията се разпада и той получава подкрепа от социалдемократите от "Италия вива" на Матео Ренци и още две други леви формации, за да се избегне провеждането на нови избори. Този кабинет обаче също не изкарва пълен мандат и се разпада.
Така през последните 18 месеца страната се управлява от правителството на националното единство, в което участват общо шест партии от почти целия политически спектър в Италия, включително леви, популисти, либерали и крайно десни.
В центъра на тази пъстра палитра бе поставен Марио Драги. Той помогна за укрепването на страната в условията на здравна и икономическа криза въпреки прогресивно растящия външен дълг.
Като бивш президент на Европейската централна банка той осигури на Рим по-голямо влияние в ЕС, отколкото евроскептика Конте, и се ползва със значително по-високо доверие в кръга на европейските лидери, където е считан за силна фигура с огромно финансово, политическо и икономическо ноу-хау.
За времето на своето управление Драги се позиционира като един от най-твърдите поддръжници на военна и друга помощ от Европа за Украйна.
При политическия крах на Борис Джонсън, загубата на позиции във вътрешен план за Еманюел Макрон и отсъствието на дългогодишния германски лидер Ангела Меркел, което все още се усеща, Драги се утвърди като надежден и авторитетен глас в Европа.
Все пак това не се оказа достатъчно, за да удържи целостта на правителството, което имплозира заради спорове относно икономически и финансови политики. От своя страна партия "Пет звезди" се разцепи, тъй като бившият ѝ лидер и действащ външен министър Луиджи ди Майо обвини Джузепе Конте, че саботира правителството в опитите за изпращане на военна подкрепа за Украйна.
Така Ди Майо напусна кабинета и основа своя собствена партия, а Конте с останалите си поддръжници оттеглиха подкрепата си. Примерът им бе последван от лидерите на "Северна лига" и "Форца Италия" на Силвио Берлускони, които до голяма степен заради войната също се оттеглиха.
Сега предстоят избори в края на септември.
Вместо една стабилна и предвидима Италия, която да подкрепи ЕС при задаващата се рецесия и енергийната криза, наред с изразяване на твърда позиция относно войната в Украйна, страната в момента отново е въвлечена във вътрешнополитически войни със своята сложна и напълно фрагментирана партийна система.
Последните социологически проучвания показват един фаворит на изборите в лицето на крайнодясната партия "Братя на Италия". Националистическата формация, водена от Джорджия Мелони, е на първо място в избирателните нагласи към момента с близо 24%. Тя е пред Демократическата партия (22%), "Лигата" на Салвини (14%) и "Пет звезди" (11%). От своя страна се очаква "Форца Италия" да събере около 7% от гласовете.
Ако цифрите се задържат, то на хоризонта се очертава една една крайнодясна и евроскептична коалиция с националистически партии, близки до Русия, която би била в някаква конфигурация между "Братя на Италия", "Северна лига", "Пет звезди" или партията на Берлускони.
Подобно правителство в Рим може значително да разклати общата европейска позиция срещу Путин.
От друга страна лидери като Мелони, Салвини, Бепе Грило (основателят на "Пет звезди) и Берлускони залагат на класическа популистка и евроскепитна реторика, за да печелят електорална подкрепа.
А това е нещо, което в никакъв случай няма да допринесе за по-лесното протичане на преговорите с Европейската комисия за отпускане на близо 200 милиарда евро помощ за възстановяване от COVID пандемията.
