Италия никога не е била държавата, в която работещите жени се чувстват комфортно. И както с много други неща, и в тази област коронавирусът само влоши ситуацията.
Заради малкото възможности за достъпна държавна грижа за децата голям процент млади майки осъзнават, че може и да не се върнат на работа, след като изтече майчинството им. А ако успеят да се завърнат в офиса, доминираната от мъже бизнес култура и липсата на достатъчно гъвкавост не им позволяват да посрещнат всички очаквания на мениджърите си.
По последни данни на държавната инспекция по труда на Италия, само за 2019 г. около 37 600 жени с деца са напуснали доброволно работните си места.
За сравнение, броят на младите бащи, сторили същото, е 13 900, като и в двата случая служителите са посочили като причина неспособността да съчетаят трудовите си задължения с грижите за детето.
И това е преди пандемията от коронавирус да затвори училищата и да превърне семейния живот в хаос, като с това отговорността за децата падна още повече върху майките им.
Карантината има много сериозни последици за жените, които лавират между грижите за детето, училището, работата и домакинството, казва Мириам Тола, професор от Университета в Лозана и член на феминистката група "Not one less".
Тола е почти сигурна, че тази година броят на жените, напуснали работата си, ще скочи още повече. Италианската държава също не помага работата да се съчетае по-лесно с гледането на деца. Преди Киара да се оттегли в майчинство от работата си в рекламна агенция, на нея й е обещано повишение и по-висока заплата. След като се връща в офиса - офертата вече е оттеглена.
"Как смееш да искаш повишение, след като беше в майчинство?", питат мениджърите й.
След тези думи Киара осъзнава, че вече не е добре дошла на това работно място и така, едва месец след завръщането си, италианката напуска. За безброй жени в Италия историята на Киара е болезнено позната.
Джулия Матце смята, че не е имала никакъв избор, освен да напусне работата си, след като ражда второто си дете. С родители, които са надалеч, и свекърва с увреждания, тя предпочита просто да остави кариерата, която гради от 10 години, тъй като няма опция за гъвкави работни часове и цялата й заплата трябва да отиде за детегледачка.
Пандемията само подчерта колко голям е натискът върху работещите жени в Италия. По данни от италианския статистически институт Istat, жените между 25 и 44-годишна възраст отговарят за 70 на сто от семейните задължения. Подялбата на задачите поравно все още не е особено популярна.
Но тъй като жените са свръхпредставени на работни места, които се оказват от съществено значение по време на пандемията - в болници, в санитарни услуги, в училищата и магазините - и които изключват опцията за работа от вкъщи, те също така е по-вероятно да са останали на позициите си, докато заразата върлуваше из Италия.
С други думи, майките с професия са работили повече от бащите с професия по време на карантината.
От 100 работещи жени с едно или повече деца под 15 годишна възраст огромно мнозинство от 76 процента са продължили да работят навън или от дома си. Процентът на мъжете в същата позиция е бил 66.
За жените е било и по-вероятно да се разболеят на работното си място - повече от 70 на сто от заразените по време на работа са жени.
Симона, която живее в Милано и работи като касиерка в супермаркет, казва, че не е имала избор, освен да продължи да работи по време на пандемията. Тя има две деца, на седем и на десет години, а мъжът й работи в строителството, така че заплатата й се оказва ключова за оцеляването на семейството.
Жената е уплашена, че може да се зарази и да разболее семейството си, след като някои от нейните колеги дори се оказват в болница. Освен това главно Симона отговаря за грижата за децата и по време на карантината задачите й се удвояват, защото трябва да помага с дистанционното обучение и домашните на децата.
На въпроса дали не приема подобна ситуация за нечестна, тя признава, че жените в Италия са свикнали и че няма много надежда за промяна.
Липсата на подкрепа за жените напомня, че Италия не цени особено дамите професионалисти, посочва Лаура Болдрини, която е бивш лидер на долната камара на италианския парламент. За италианските деца обикновено се грижат бабите и дядовците им - избор, който не е само заради италианската култура, но и го налага необходимостта.
Доклад на неправителствената организация "Спасете децата" сочи, че едва на едно от десет деца в Италия е гарантирано място в обществена детска градина. В региони като Калабрия и Кампания достъпът до детските заведения е почти невъзможен и едва 2-3 на сто от децата посещават общински детски градини.
Правителството иска да задържи жените на работните им места - нещо, което премиерът Джузепе Конте смята за ключово за икономическото възстановяване на страната, като в същото време иска и да увеличи раждаемостта. За тази цел Италия по мнение на Болдрини трябва едновременно да насърчава жените да следват кариерата си, но и да ги подкрепя в отглеждането на деца.
Това означава, че родителите трябва да имат улеснен достъп до публична грижа за децата и да се обмислят мерки като стипендии за работещите майки и финансови стимули те да се върнат на работа.
Законът за семейството - проект, предложен от министър Елена Бонети - предвижда именно такива стъпки, включително десетдневния отпуск по бащинство да стане задължителен.
Законопроектът бавно се придвижва към одобрение, но това може да отнеме до две години. Мириам Тола от своя страна смята, че по време на пандемията правителството е било твърде щедро с големите компании и не е направило почти нищо, за да облекчи финансовия стрес върху отделните семейства.
Тя критикува и липсата на яснота около отварянето на училищата, което последно беше обявено за 14 септември. Тола посочва, че доскоро нямаше никаква информация по този въпрос и дори и сега планът не е напълно изяснен.
Законите могат да помогнат, допълва Болдрини, но Италия има нужда от цялостна промяна на мисленето - и вкъщи, и на работното място.
Много мъже все още смятат, че всичко, което се отнася до грижите, е женска работа - децата, домакинството, по-възрастните роднини. "Те са дълбоко в грешка", категорична е Болдрини.
