В разгара на летния сезон туристическият сектор в Гърция се изправя пред ново изпитание и този път то не се казва COVID-19. Макар че пандемията е пряко замесена в оформянето на трудностите за хотелиерския и ресторантьорски бизнес в страната.
След две години на пълни и частични затваряния, затягане и отслабване на противоепидемичните мерки, въвеждане и отмяната на COVID сертификатите, туризмът в южната ни съседка се подготви през 2022 г. да върне старите бройки на летовници по плажа.
За предпочитане, във варианта от 2019 г., който донесе 18 милиарда евро годишен приход на страната само от летните туристи.
На старта предпоставките за успешно лято говореха в полза на гръцката икономика - голяма част от ограниченията пред туристите са свалени, комплексите отново работят на пълен капацитет, а температурите се очертават като типичните за юни, юли и август.
Месеците за гръцкия туризъм обаче няма да са безоблачни, понеже секторът изпитва драстичен недостиг на персонал.
В период, когато резервациите валят, туристическа индустрия се бори да намери 50 000 служители, които да запълнят работните места в местните хотели, барове и ресторанти. А с напредването на сезона, затруднението при откриване на достатъчно квалифицирани служители се изостря.
Проблемът се разглежда като парадокс от трудовите експерти в Гърция, които казват, че отливът на персонал се случва на фона на рекордни цифри сред младежката безработица в страната.
По-рано тази година проучване на Евростат показа, че Гърция оглавява подреждането за безработни младежи с 36,8% граждани между 18 г. и 25 г., които нито учат, нито работят. На втора позиция останаха Испания с 12,7%, които също срещат проблем с туристическия персонал това лято според "Гардиън".
"Много европейски държави са изправени пред невъзможността да запълнят работните си места в туристическата сфера. Заради пандемията хотелите и заведенията затвориха, а служителите се ориентираха към други сектори, от които могат да си изкарват прехраната", коментира гръцкият министър на туризма Василис Кикилиас пред Politico.
Според самите служители, част от които избират да са безработни пред това да работят като бармани и сервитьори, истинската причина за дефицита на персонал в туризма е друга.
"Принудиха ме да напусна, тъй като промениха договора ми от осемчасов на четиричасов. Налагаше се да вървя по 40 километра два пъти на ден за 2,50 евро заплащане на час. Може би щях да продължа да работя, ако не ми бяха отрязали бакшишите, но ръководството в хотела отказа да приема съвети от работниците си", разказва 45-годишна служителка на туристическия бизнес, която се представя само с инициала M.
Според нея индустрията е сметнала, че може да смени напусналия персонал със студенти, които са по-склонни да поемат 12-часови смени, без да претендират за размера на заплатата си.
Ваканционният сезон обаче се очертава като натоварващ и притесненията на работодателите са, че неопитността на младите бармани и сервитьори ще ощети имиджа им на класна туристическа дестинация.
"Каквото и да става, трябва да отсяваме зърното от плявата. Трябва да се осигуряват работни места, които гарантират развитие. В противен случай качественият туризъм е в опасност. Не може да не се интересуваме дали готвачът умее да готви и дали рецепционистът говори свободно чужди езици", коментира Андреас Андреадис, почетен председател на Асоциацията на гръцките туристически предприятия (SETE), пред France 24.
На същото мнение е и гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис, който по-рано този месец обяви, че министерството на труда е одобрило въвеждането на колективен договор за работещите в хранително-вкусовата промишленост, който фиксира условията им на труд.
Очаква се формализирането на ситуацията да запълни празните работни места с напредването на сезона.
Спасителен пояс за туризма може да се окажат и украинските бежанци. Въпреки че до момента данните не говорят за масово разпределение на пристигналите в Гърция украинци към натоварените ваканционни точки, министърът на туризма е обнадежден, че с назначаването на бежанците страната ще улучи два заека с един куршум.
"Тези хора имат нужда от качествена работа и достоен начин на живот. Ако отговарят на стандартите и не дискридитират туристическия продукт, защо да не помогнат при недостига на персонал", коментира Кикилиас.
Бизнесът в Кипър вече е опитал тактиката с привличане на бежанци, но казват, че и сред тях удрят на камък, понеже по-голямата част от украинците са или майки с деца, или възрастни хора, които не могат да работят при интензивните условия на гръцкия летен сезон.
Освен това от бизнеса твърдят, че имат нужда от разрешителни, когато наемат чуждестранна работна ръка, а не всеки от бежанците и мигрантите на територията на страната разполага с подобен документ.
Лесен път за спасяването от дефицита на служители няма. Но целият сектор е единодушен, че трябва да се намери бърз и работещ отговор, защото последното, което Гърция иска да рискува при растящата инфлация, е доходоносния си туризъм.
