Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каква е следващата крачка в плана за възстановяването на Европа?

Сделката на Еврогрупата повдигна много въпроси, но не отговори на тях Снимка: iStock
Сделката на Еврогрупата повдигна много въпроси, но не отговори на тях

На 23 април европейските лидери ще се "срещнат" за пореден път чрез видеоконференция, за да разгледат пакет от инициативи на стойност 540 милиарда евро, за който финансовите министри на страните членки се договориха в четвъртък.

Целта им е една: да не допускат пандемията да се прокрадне и в икономиката на Съюза.

"Този отговор на кризата съдържа смели и амбициозни предложения, които биха били немислими само преди няколко седмици", заяви президентът на Еврогрупата Марио Сентено, който е председател на онлайн разговорите на министрите. "Много съм горд, че съм президент в този много исторически момент", заяви още той.

Въпреки предложенията на Еврогрупата обаче много въпроси останаха неотговорени, а министрите определено имат какво още да обсъдят.

За какво всъщност се споразумяха държавите?

Съгласно сделката на министрите, всяка страна от еврозоната ще може да използва кредитна линия от ЕС в размер на 2% от годишното си икономическо производство, стига обаче парите да се използват за разходи за здравеопазване.

Министрите също така подписаха фонд на Европейската инвестиционна банка, който може да гарантира заеми от 200 милиарда евро на останали без средства компании от ЕС. Те си стиснаха ръцете и на временен план за презастраховане за безработица в размер на 100 милиарда евро.

Планът на Еврогрупата обаче не се позовава на така наречените "коронни облигации" - план, ръководен от Италия, който има за цел да обедини дълга на ЕС и да използва общите средства за финансиране на икономическото възстановяване.

Вместо това изявлението на Еврогрупата в четвъртък деликатно заобиколи този въпрос след сдържаната съпротива на Германия и Холандия, които направиха неясна препратка към "фонд за възстановяване", без подробности относно размера му или откъде ще дойдат парите.

А дали има достатъчно пари?

Това е въпросът за 500 милиарда евро. Краткият отговор пред Politico от няколко дипломати, участващи в преговорите с Еврогрупата, е следният: "Не знам".

Изглежда те са сигурни, че гърнето с пари ще бъде достатъчно за да преведе европейската икономика през първоначалния шок от блокирането на страните членки.

Но фазата на възстановяване може да се нуждае от повече стимули през втората половина на годината - ако въобще приемем, че най-лошото от коронавируса е минало дотогава.

Правителствата тогава ще трябва да вземат трудни решения за това кои отрасли спасят, ако икономическата криза продължи, предупредждават дипломатите. Така например туризмът и авиокомпаниите могат да се окажат сериозно застрашени.

Някои икономисти обаче са по-оптимистично настроени.

"По отношение на финансирането на дефицита, корпоративния недостиг и презастраховането на безработицата, пари има", казва Холгер Шмидинг, главен икономист в банка "Беренберг". "В съчетание с национални мерки за стимулиране те са повече от достатъчни".

Френският министър на финансите Бруно Льо Мер пък изказа предположение, че този възстановителен фонд може да струва допълнителни 500 милиарда евро, като така общият пакет от мерки за подкрепа да възлиза на 1 трилион евро.

Кога ще "потекат" парите?

Кредитните линии на еврозоната на стойност 240 милиарда евро могат да бъдат достъпни до две седмици, при условие че лидерите се споразумеят за пакета.

Фондът на Европейската инвестиционна банка също може да бъде създаден и да проработи доста бързо. За да започне да гарантира заеми на дружествата, банката се нуждае от поне 60% от тези 25 милиарда евро, които правителствата са заложили във фонда.

Някои страни се нуждаят от време, за да получат одобрение от парламента, преди да предоставят гаранционните пари на заемодателя в Люксембург, но дипломатите са доста спокойни, че това се случи скоро.

Планът за презастраховане за безработица от 100 милиарда евро обаче може да се окаже по-проблематичен. Проектът за регламента все още трябва официално да спечели подкрепата на Съвета.

Някои дипломати се опасяват, че северните страни, по-специално Холандия и Дания, могат да усложнят този процес. От Хага са загрижени, че инициативата може да се превърне в постоянен елемент от политиката на ЕС, въпреки че Комисията заяви, че ще бъде ограничена единствено до последствията от коронавируса.

Холандците могат да настояват за уверение за това в проекта чрез въвеждане на клауза за прекратяване. Трима дипломати обаче предупредиха, че това ще създаде ненужно напрежение и забавяне.

Къде предстоят големите битки?

Лидерите на ЕС ще трябва да се споразумеят за това какво е фондът за възстановяване и как ще работи.

Това ще се окаже предизвикателство, тъй като ключовите детайли по него остават в полето на преговорите. Той също така изисква напълно отделен процес - министрите написаха, че програмата ще включва "осигуряване на финансиране чрез бюджета на ЕС за програми".

Еврогрупата обаче няма правомощията да отправя конкретни препоръки относно бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., известен като Многогодишната финансова рамка.

И докато министрите обещаха, че фондът за възстановяване ще бъде "временен, целенасочен и съизмерим с извънредните разходи на настоящата криза", неясната формулировка на Еврогрупата позволява на държавите да имат собствени интерпретации за това, което предстои в бъдещите преговори.

Рим например казва, че формулировката отваря вратата за обединяване на дълга на ЕС за събиране на пари чрез така наречените "коронни облигации", които ще помогнат на икономиката на страните.

Холандците пък настояват, че няма място за такова тълкуване и въпросът за съвместните дългове въобще не стои на масата.

Означава ли това по-голям бюджет на ЕС?

"Следващата многогодишна финансова рамка на ЕС (МФР) ще играе централна роля за икономическото възстановяване", пишат от Еврогрупата. Но предвид разликите в отделните икономики от целия блок, страните са разделени по отношение на това дали  трябва да оставят повече или по-малко в касичката на ЕС.

След като продължаващите преговори за МФР бяха прекъснати от коронавируса, се очаква Комисията да представи преразгледано предложение за бюджет до края на месеца.

Актуализираното предложение "трябва да бъде смело и амбициозно", каза един висш дипломат и добави, че "мнозинството от държавите членки очакват да видят адекватно (по-голямо) предложение, което да позволи да се поставят основи за по-бързо икономическо възстановяване и укрепване на критичните сектори, включително здравеопазването".

"Трябва да се осигурят повече пари за държавите и обществата, които са най-силно засегнати от кризата", каза втори дипломат от ЕС.

"Това вероятно ще има дълбоко въздействие върху структурата на МФР. В крайна сметка може да се наложи някои да вложат повече от очакваното, а други да получат по-малко от очакваното", допълни още той.

Други обаче твърдят, че сделката с Еврогрупата може да даде тласък на харченето на повече средства за бюджета на ЕС. По този повод трети дипломат прогнозира, че апетитът за по-голям МФР ще бъде дори по-малък, тъй като "инструментите извън него ще се мобилизират" в рамките на споразумението за еврозоната.

Като коментар за решението на Еврогрупата, друг дипломат каза: "Тук не говорим за никаква революция."

Той заяви, че да противостоиш на мерките в него означава да направиш положението на някои уязвими страни "още по-неприемлива от преди", като допълни, че по негово мнение няма огромни промени спрямо предложението, което е стояло последно на масата.

Кой спечели политическата битка?

Никой. Съвсем в своя стил Брюксел просто отложи битката за по-късна дата.

Преговорите за икономическите планове, включително създаването на така наречените "коронни облигации", отвориха стари рани в отношенията между Северна и Южна Европа, възникнали след финансовата криза през 2008 г.

Но за да постигнат споразумение, което мнозина смятат, че е от решаващо значение за илюстрирането на способността на ЕС да отговори на кризата, министрите в крайна сметка пренебрегват различията си.

"Това беше ненужно емоционализиран дебат, който не донесе нищо добро за репутацията на еврозоната", заяви икономистът на ING Карстен Бжески. "Това можеше да бъде предотвратено".

Най-коментирани

Най-четените