От няколко дни високопоставени лица в Русия настоятелно говорят за възможността Украйна да използва така наречената "мръсна бомба" в хода на въоръжения конфликт, започнат от Москва на 24 февруари.
Без да предоставят каквито и да е конкретни доказателства за подобно нещо, подобен сценарий описаха началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов и ръководителят на външното разузнаване Сергей Наришкин, а въпросът бе повдигнат и в Съвета за сигурност на ООН от постоянния представител на Москва Василий Небензя.
Дори министърът на отбраната Сергей Шойгу е обсъждал темата с американския си колега Лойд Остин. Същите притеснения Шойгу е изразил още в разговори с министрите на Франция и Великобритания
В понеделник пък генерал-лейтенант Игор Кирилов, началник на Силите за радиационна, химическа и биологическа защита, даде брифинг, на който специално изложи подробности за вероятните планове на Киев.
"Целта на тази провокация е да се обвини Русия в използването на оръжия за масово поразяване в украинския театър на военните действия и по този начин да се провокира мощна антируска кампания в световен мащаб, насочена към подкопаване на доверието в Москва", заяви Кирилов.
Според него "две украински организации имат конкретни задачи за създаване на т. нар. "мръсна бомба", а работата е на финален етап".
Украинският президент отговори на твърденията и сам обвини Москва, че всъщност планира подобно нападение, за да обвини Украйна и да използва случая като претекст, за да ескалира войната.
За какво обаче се вдига този шум и какво същност представлява тази така наречена "мръсна бомба", която провокира Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да обяви, че ще изпрати през идните дни инспектори в Украйна?
Става въпрос за комбинация от конвенционални експлозиви (например тротил) и радиоактивно вещество под формата на уран, плутоний или цезий. Обикновено такова оръжие се свързва с дейността на терористи, тъй като целта му е повече да предизвиква страх, паника и несигурност, отколкото да нанесе съществени щети.
Ключовото в случая е, че тук не говорим за ядрено оръжие. "Мръсната бомба" не разчита на сложни ядрени верижни реакции, които да отприщват огромна сила. Най-малките подобни бомби имат мощност от няколко десетки тона до няколко десетки килотона тротилов еквивалент - 1 килотон = 1000 тона тротил.
Най-големите ядрени оръжия от своя страна могат да надминат 1000 килотона и притежават капацитета да изравнят със земята огромни територии. Всички те имат нужда от някакъв вид носител, най-често ракети.
Ядрените оръжия генерират смъртоносна топлина и ударни вълни, както и изключително опасна радиация, която се разпространява в огромни области чрез вятъра и дъжда.
Мръсните бомби нямат същите възможности. При тях взривът се генерира от стандартен експлозив и не се разчита на сложни химични реакции.
Идеята е не да бъде осъществен изключително мощен и разрушителен взрив (и най-малката ядрена бомба е десетки хиляди по-силна от най-мощната конвенционална такава използвана някога), а по-скоро самата експлозия да се използва като разпространител на радиоактивния материал, така че трайно да се замърси ограничена площ - от една-единствена сграда до няколко квартала в даден град.
Подобни оръжия са евтини и не разчитат на прецизно рафинирани материали, като може да се използват радиоактивни съединения използвани в болнично оборудване, атомни електроцентрали или изследователски центрове.
Това ги прави и по-бързи за направа от ядрените оръжия. Също така могат да се пренасят в багажника на автомобил или дори раница.
Все пак въпреки че са сравнително лесно достъпни, тяхното качество може да не е достатъчно, така че да предизвика съществено замърсяване. Друг проблем е самото безопасно съхраняване и превоз на продукта, наред с необходимата експертиза за неговата обработка.
Съществуват безброи различни сценарии за взрив на мръсна бомба. Те са трудни за предвиждане, тъй като зависят от много променливи като вида и количеството радиоактивен материал, вида и количеството на експлозива или атмосферните условия.
Например специалисти от Федерацията на американските учени изчисляват, че бомба с 9 грама радиоактивен кобалт-60 и 5 кг тротил би могла да превърне целия остров Манхатън в необитаемо място за живот в продължение на десетилетия.
Друг сценарии във Вашингтон показва, че 5 кг тротил и по-малко от 1 грам цезий-137 могат да увеличат шансовете за рак до 1:1000 за всеки жител на града в радиус от пет пресечки от Конгреса, ако взривното устройство бъде детонирано точно там.
Затова и през последните няколко десетилетия значително се увеличават опасенията, че такива устройства биха могли да бъдат използвани от терористи. Досега обаче никой никога не е успявал.
Първият известен случай е от 1996 г., когато чеченски радикали успяват да се доберат до цезий-137, извлечен от медицинско оборудване за лекуване на рак. Радикалите заравят веществото заедно с няколко килограма експлозив в Измайловския парк в Москва, но така и не успяват да извършат детонация.
Има още някои известни опита, свързани с терористи от "Ал Кайда" и "Ислямска държава", но никой от тях не е бил близо до успех.
Такава бомба, взривена в гъсто населен район, би изисквала широкомащабна евакуация и скъпоструващо почистване, които ще бъдат наложителни въпреки слабия пряк ефект от подобно оръжие.
В действителност тяхната мощност не им позволява да имат съществен разрушителен ефект, нито капацитет да разнасят смъртоносни нива от радиация, които да са опасни в краткосрочен план за повечето хора.
Истинските щети са в по-широк психологически аспект заради самото отношение и страх от ядрени и радиоактивни оръжия. Дори самата новина, че някъде е било откраднато радиоактивно вещество може да създаде условия за несигурност и дестабилизация.
Реакцията на едно общество може сама по себе си да постигне целите на конкретна терористична организация чрез провокация на паника и хаос.
Същото важи и за държавите, само че с разликата, че страни като Русия и Украйна имат значително по-голям ресурс за изработването на мръсна бомба.
И то много по-разрушителна от някоя, направена от терористи.
